всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли здравните услуги по член 2, параграф 2, буква е) [от Директива 2006/123] и социалните услуги по член 2, параграф 2, буква й) от [нея] да се разбират в смисъл, че са изключени от приложното поле на Директивата дневните приемни центрове съгласно [Законодателното постановление от 2008 г.], доколкото те предоставят съответстващи на зависимото състояние на възрастните хора помощ и грижи, както и нощните приемни центрове по смисъла на същото постановление, доколкото те предоставят помощ и здравни грижи, които не могат да бъдат осигурени непрекъснато на възрастните хора от техните близки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1) Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага към материално- и/или процесуалноправно изискване във връзка с първоначалното влизане в страната дори когато една от целите на това изискване — в настоящия случай разрешение за временно пребиваване — е да препятства незаконното влизане и пребиваване на територията на страната преди подаването на молба за издаване на разрешение за пребиваване и следователно то може да се разглежда като мярка по смисъла на точка 85 от Решението […] по дело Abatay и др. […], която може да бъде утежнявана?
2) а)
В тази връзка какво значение следва да се придаде на изискването за законно пребиваване по член 13 от Решение № 1/80?
б) В това отношение има ли значение обстоятелството, че съгласно националното право подаването на молба самò по себе си прави пребиваването законно до отхвърлянето на молбата или е от значение само обстоятелството, че съгласно националното право пребиваването до подаването на молбата се разглежда като незаконно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Трябва ли понятието „реклама“, съдържащо се в член 2 от Директива 84/450 и в член 2 от Директива 2006/114, да се тълкува в смисъл, че обхваща както регистрацията и използването на наименование на домейн, така и използването на метатагове в метаданните на даден уебсайт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

Трябва ли промяната на начина на финансиране на пълното компенсиране на свръхразходите, наложени на [EDF] и на ненационализираните дистрибутори, посочени в член 23 от Закон № 46–628 от 8 април 1946 г. относно национализацията на електроенергията и газа, като резултат от задължението за изкупуване на електроенергията, произведена от съоръженията, използващи механичната вятърна енергия, на цена, по-висока от пазарната цена на тази електроенергия, определено в Закон № 2003–8 от 3 януари 2003 г., да се счита за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата по смисъла и за прилагането на разпоредбите на член [107, параграф 1 ДФЕС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

Допускат ли член 7, параграф 2 от [Директивата за нелоялни търговски практики], както и точка 11 от приложение I към нея във връзка с член 4 и член 3, параграф 5 от същата директива прилагането на национална разпоредба (в случая член 10 от Регионалния закон […] за периодичния печат […]), която има за цел не само да защитава потребителите от въвеждане в заблуждение, но също и да гарантира независимостта на периодичния печат и която, за разлика от член 7, параграф 2 от Директивата за нелоялни търговски практики и точка 11 от приложение I към същата директива, предвижда забрана за всяка платена публикация, независимо от преследваната с нея цел, когато тази публикация не е ясно обозначена със забележката „рекламно обявление“, ако сами по себе си разположението и оформлението на публикацията не показват рекламния ѝ характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

Трябва ли член 15, параграф 1, първа алинея [от Втора директива за животозастраховането] с оглед на член 31, параграф 1 [от Трета директива за животозастраховането] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 5а, параграф 2, четвърто изречение [от VVG, в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите], съгласно която правото на отказ или на възражение се погасява най-късно с изтичането на една година от плащането на първата застрахователна премия дори когато притежателят на полица не е бил уведомен за правото на отказ или на възражение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1) Дали член 1, първа алинея от [Трета директива] във връзка с член 3, параграф 1 от [Първа директива] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право (като член 4 от словашкия закон [относно задължителната застраховка], и като член 6 от чешкия закон [относно задължителната застраховка]), съгласно която гражданската отговорност, произтичаща от използването на моторни превозни средства, не покрива изразената в парична форма неимуществена вреда, претърпяна от преживелите близки на жертви на пътнотранспортно произшествие, причинено от използването на моторни превозни средства?
2) Ако на първия въпрос се отговори, че горепосочената разпоредба от вътрешното право не противоречи на правото на Съюза, трябва ли член 4, параграфи 1, 2 и 4 от словашкия закон [относно задължителната застраховка] и член 6, параграфи 1—3 от чешкия закон [относно задължителната застраховка] да се тълкуват в смисъл, че не създават пречка националната юрисдикция в съответствие с разпоредбите на член 1, първа алинея от [Трета директива] във връзка с член 3, параграф 1 от [Първа директива] да признае на преживелите близки на жертви на пътнотранспортно произшествие, причинено при използването на моторни превозни средства, в качеството им на пострадали лица, правото на обезщетяване на неимуществената вреда и в парична форма?
1) Включват ли се в задължителното обезщетение за телесни повреди, предвидено в член 3 от [Първа директива] и [в член 1, параграфи 1 и 2] от [Втора директива], и моралните вреди?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 3 от [Първа директива] и [член 1, параграфи 1 и 2] от [Втора директива] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да ограничи максималния размер на обезщетението за нематериални (морални) щети, като предвиди граница на застрахователната отговорност, която е значително по-ниска от установената в директивите и в националния закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

1) Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато:
а) притежателите на права по смисъла на член 2 от посочената директива имат право на справедливо възнаграждение, което следва да се предяви единствено чрез посредничеството на организация за колективно управление на авторски права по отношение на лицата, пуснали за първи път в обращение възмездно и с търговска цел на територията на страната информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане на произведенията на притежателите на права,
б) това право не зависи от обстоятелството дали пускането на информационните носители в обращение се извършва чрез доставката им на други търговци [или] на физически или на юридически лица за използването им с търговска цел или на физически лица за лично ползване,
в) като обаче лицето, което въз основа на разрешение от притежателя на съответното право ползва информационния носител за възпроизвеждане или го реекспортира преди продажбата му на крайния ползвател, има право на възстановяване на платеното възнаграждение от организацията за колективно управление на авторски права?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато посоченото в първия въпрос по буква a) право съществува само при пускане в обращение на информационните носители чрез доставката им на физически лица, които ги използват за възпроизвеждане за лични цели?
б) При утвърдителен отговор на втория въпрос по буква a):
Следва ли до доказване на противното да се приема, че пуснатите в обращение чрез доставката им на физически лица информационни носители се използват за възпроизвеждане за лични цели?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на втория въпрос по буква a):
От член 5 от Директива 2001/29 или от други разпоредби на правото на Съюза следва ли, че правото на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено чрез дадена организация за колективно управление на авторски права, не съществува, ако организацията за колективно управление на авторски права е задължена по закон да не изплаща половината от получените постъпления на притежателите на права, а следва да предоставя тези средства на социални и културни институции?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на втория въпрос по буква a):
Допуска ли член 5 от Директива 2001/29 или друга разпоредба от правото на Съюза съществуването на право на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено от дадена организация за колективно управление на авторски права, ако в друга държава членка — макар и най-вероятно на противоречащо с правото на Съюза основание — вече е изплатено справедливо възнаграждение за пускането в обращение на информационните носители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1) Дали член 1, първа алинея от [Трета директива] във връзка с член 3, параграф 1 от [Първа директива] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право (като член 4 от словашкия закон [относно задължителната застраховка], и като член 6 от чешкия закон [относно задължителната застраховка]), съгласно която гражданската отговорност, произтичаща от използването на моторни превозни средства, не покрива изразената в парична форма неимуществена вреда, претърпяна от преживелите близки на жертви на пътнотранспортно произшествие, причинено от използването на моторни превозни средства?
2) Ако на първия въпрос се отговори, че горепосочената разпоредба от вътрешното право не противоречи на правото на Съюза, трябва ли член 4, параграфи 1, 2 и 4 от словашкия закон [относно задължителната застраховка] и член 6, параграфи 1—3 от чешкия закон [относно задължителната застраховка] да се тълкуват в смисъл, че не създават пречка националната юрисдикция в съответствие с разпоредбите на член 1, първа алинея от [Трета директива] във връзка с член 3, параграф 1 от [Първа директива] да признае на преживелите близки на жертви на пътнотранспортно произшествие, причинено при използването на моторни превозни средства, в качеството им на пострадали лица, правото на обезщетяване на неимуществената вреда и в парична форма?
1) Включват ли се в задължителното обезщетение за телесни повреди, предвидено в член 3 от [Първа директива] и [в член 1, параграфи 1 и 2] от [Втора директива], и моралните вреди?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 3 от [Първа директива] и [член 1, параграфи 1 и 2] от [Втора директива] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да ограничи максималния размер на обезщетението за нематериални (морални) щети, като предвиди граница на застрахователната отговорност, която е значително по-ниска от установената в директивите и в националния закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1. Чужденците с хомосексуална ориентация обособяват ли определена социална група по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от [Директивата]?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, извършването на какъв вид хомосексуални действия попада в приложното поле на Директивата и може ли преследването на тези действия да обоснове предоставянето на статут на бежанец при изпълнение на останалите изисквания за това
Този въпрос обхваща следните подвъпроси:
а) Може ли да се очаква, че за да избегнат преследване, чужденците с хомосексуална ориентация следва да прикриват сексуалната си ориентация от всички в тяхната страна на произход?
б) При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се очаква, че за да избегнат преследване, чужденците с хомосексуална ориентация следва да се въздържат да проявяват сексуалната си ориентация в страната си на произход, и ако това е така, в каква степен
В този контекст може ли да се очаква, че лицата с хомосексуална ориентация следва да се въздържат в по-голяма степен от хетеросексуалните?
в) Ако във връзка с това може да се прави разграничение между проявления на сексуалната ориентация, с които се засяга нейната същина, и такива, с които не се засяга нейната същина, какво следва да се разбира под „същина“ на сексуалната ориентация и по какъв начин може да се определи тя?
3. Самò по себе си обстоятелството, че хомосексуалните действия са наказуеми, и заплахата за налагане на наказание лишаване от свобода при извършването им — така, както е предвидено в [Закона за престъпленията против личността от 1861 г. на Сиера Леоне, Наказателния кодекс на Уганда и Наказателния кодекс на Сенегал] — представлява ли акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква a) във връзка с член 9, параграф 2, буква в) от Директивата
При отрицателен отговор на този въпрос, при какви обстоятелства следва да се смята, че случаят е такъв?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form