Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. Следва ли изключването на възможността за приспадане на корпоративен данък поради освобождаването от данък на дивидентите, разпределяни на германски капиталови дружества от установени в трета държава капиталови дружества, за което освобождаване националните разпоредби изискват получаващото дивидентите дружество да притежава поне 10 % от капитала на разпределящото дивидентите дружество, да се преценява единствено от гледна точка на свободата на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС или следва да се преценява и от гледна точка на свободното движение на капитали по смисъла на членове 63—65 ДФЕС, в случай че получаващото дивидентите капиталово дружество фактически притежава 100 % от капитала на разпределящото дивидентите капиталово дружество?
2. Следва ли разпоредбите относно свободата на установяване (понастоящем член 49 ДФЕС), а евентуално също и разпоредбите относно свободното движение на капитали (до 1993 г. член 67 ЕИО/ЕО, понастоящем членове 63—65 ДФЕС), да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на правило, съгласно което не е възможно, когато разпределяните от чуждестранни дъщерни дружества дивиденти са освободени от данък, да се извърши приспадане и възстановяване на корпоративния данък върху разпределените дивиденти дори и ако дружеството майка е отчело загуба, при положение че за разпределяните от местни дъщерни дружества дивиденти е предвидено такова облекчение чрез приспадането на платения корпоративен данък?
3. Следва ли разпоредбите относно свободата на установяване (понастоящем член 49 ДФЕС), а евентуално също и разпоредбите относно свободното движение на капитали (до 1993 г. член 67 ЕИО/ЕО, понастоящем членове 63—65 ДФЕС), да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на правило, което изключва възможността за приспадане и възстановяване на корпоративния данък върху дивидентите, разпределени от пряко и косвено притежаваните дъщерни дружества, които дивиденти са освободени от данъчно облагане в държавата на съответното дъщерно дружество, разпределят се (по-нататък) и на местното дружество майка и в Германия също са освободени от данъчно облагане, но същевременно позволява при изцяло вътрешни положения платеният корпоративен данък да бъде евентуално възстановен чрез приспадане на равнището на пряко притежаваното дъщерно дружество на корпоративния данък върху дивидентите от косвено притежаваното дъщерно дружество и приспадане на равнището на дружеството майка на корпоративния данък върху дивидентите от пряко притежаваното дъщерно дружество, когато дружеството майка е отчело загуба?
4. В случай че са приложими и разпоредбите относно свободното движение на капитали, в зависимост от отговора на въпроса по точка 2 се поставя допълнителен въпрос по отношение на разпределяните от канадските дружества дивиденти:
Следва ли настоящият член 64, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че позволява на Федерална република Германия да прилага непроменени по съществото си към 31 декември 1993 г. разпоредби на националното право или на сключените спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и следователно да продължава да изключва възможността за приспадане на канадския корпоративен данък върху освободените от данъчно облагане в Германия разпределени дивиденти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 13, параграф 1, буква ж) in fine от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че предоставя на държавите членки свободата да предвидят или да не предвидят изключение от задължението за непосредствено информиране по член 11, параграф 1, ако това е необходимо с оглед на защитата на правата и свободите на другите лица, или държавите членки са подложени на определени ограничения във връзка с това?
Регламентираната във вътрешното право частна детективска дейност, която се извършва в полза на органи, оправомощени да съобщават на съдебните власти всяко нарушение на разпоредбите за защита на името на дадена професия и за реда за нейната организация, попада ли в зависимост от конкретните обстоятелства в обхвата на изключението, предвидено в член 13, параграф 1, букви г) и ж) in fine от Директива [95/46]?
При отрицателен отговор на втория въпрос, член 13, параграф 1, букви г) и ж) in fine от Директива [95/46] съвместим ли е с член 6, параграф 3 [ДЕС], и по-специално с принципа за равенство и за недопускане на дискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Приложими ли са разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 от Европейската конвенция за правата на човека към национална уредба, която не прилага правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз при национална правна уредба, която не прилага правото на Съюза и няма връзка с него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Може ли член 2, точка 2, буква в) от Директива [2004/38] да се тълкува в смисъл, че при определени условия държавата членка може да прилага изискване, съгласно което, за да се смята за лице на издръжка и съответно за „член на семейството“ по смисъла на тази разпоредба, навършилият 21-годишна възраст низходящ трябва безуспешно да е търсил работа, да е искал помощ за издръжката си от органите в страната си на произход и/или да се е опитал по друг начин да се издържа, но това се е оказало невъзможно?
2) За тълкуването на понятието „на издръжка“ по член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38 има ли значение фактът, че съответният роднина — поради лични обстоятелства като възраст, образование и здравословно състояние — има добри възможности да си намери работа и при това възнамерява да работи в съответната държава членка, което би означавало, че вече не са налице предпоставките да бъде разглеждан като лице на издръжка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Следва ли член 56, параграф 1 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) да се прилага при преценката на допустимостта на прилагането от държава членка на национални правни разпоредби, които предвиждат различно третиране с оглед на правното положение на данъчнозадълженото лице, като в рамките на общо лично освобождаване предоставят освобождаване от облагане с определения като фиксирана сума корпоративен данък за получени дивиденти в полза на инвестиционни фондове със седалище в държава — членка на Европейския съюз, но не предвиждат такова освобождаване за инвестиционен фонд, чието седалище за данъчни цели се намира в САЩ?
2) Може ли различното третиране на фондове със седалище в трета държава и на фондове със седалище в държава — членка на Европейския съюз, предвидено в националното право по отношение на личното освобождаване в областта на корпоративния данък, да се приеме за обосновано с оглед на член 58, параграф 1, буква a) ЕО във връзка с член 58, параграф 3 ЕО (понастоящем член 65, параграф 1, буква a) ДФЕС във връзка с член 65, параграф 3 ДФЕС)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 889, параграф 1, първа алинея, второ тире от [Регламент № 2454/93] да се тълкува в смисъл, че урежда единствено случаите на подаване на молба за възстановяване, в които дадена стока първоначално е допусната за свободно обращение, като е приложена митническата ставка за стоки с произход от трети страни, а едва впоследствие се оказва, че към момента на приемането на митническата декларация всъщност е било възможно да се приложи намалена или дори нулева митническа ставка (в конкретния случай преференциална митническа ставка), чийто срок на действие е вече изтекъл към момента на подаване на молбата за възстановяване, и следователно изтичането на срока на действие на ограничен във времето преференциален режим не може да бъде противопоставяно на подалото молба за възстановяване лице, при положение че преференциалната митническа ставка първоначално е била приложена при поставянето на стоките в режим на свободно обращение и едва впоследствие, при последващото събиране на дължимите митни сборове, митническите органи са отказали прилагането ѝ и са приложили митническата ставка за стоки с произход от трети страни?
Следва ли член 16, параграф 1, буква б) и/или член 32 от Протокол № 1 […] да се тълкува в смисъл, че когато митническите органи на държавата износител поставят върху [сертификат EUR.1] печат, който е различен от изпратения на Комисията от органите на държавата износител образец на печат, органите на държавата вносител следва при възникването на съмнения да третират това изменение като „техническа грешка“ по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от Протокол № 1 […], като без участието на митническите органи на държавата износител могат да обявят [сертификата] за невалиден?
Следва ли член 16, параграф 1, буква б) от Протокол № 1 […] да се приложи и в случай че техническата грешка не е установена непосредствено към момента на вноса, а едва по-късно, когато митническите органи извършват последваща проверка?
Може ли член 16, параграфи 4 и 5 от Протокол № 1 […] да се тълкуват в смисъл, че техническата грешка се счита за отстранена, ако в клетката „Бележки“ на издадения със задна дата [сертификат EUR.1], макар и не дословно възпроизведен, е поставен подобен на някои от предвидените в член 16, параграф 4 от протокола […] парафи, от който в крайна сметка става ясно, че [сертификатът EUR.1] е издаден със задна дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли членове 3 и 9 от Директива 2001/24 да се тълкуват в смисъл, че мерките за оздравяване или ликвидация на финансова институция като произтичащите от Закон № 44/2009 следва да се разглеждат като мерки, приети от административен или съдебен орган по смисъла на тези разпоредби?
Трябва ли член 32 от Директива 2001/24 да се тълкува в смисъл, че изключва възможността национална разпоредба като член 98 от Закон № 161/2002 за финансовите институции, с който се забранява образуването на съдебни производства или се спират всякакви производства срещу финансова институция от момента на влизане в сила на мораториум, да породи последици за обезпечителни мерки, наложени в друга държава членка преди установяването на мораториума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. Когато: (1) нормите на държава членка (като Обединеното кралство) предвиждат, че определено дружество („дружество молител“) може да иска групово данъчно облекчение във връзка със загубите на дружество, собственост на консорциум („дружество от консорциум“), при условие че дружество от групата от дружества, в която членува и дружеството молител, същевременно участва в консорциума („свързващо дружество“), и (2) дружеството майка на групата от дружества (което е различно от дружеството молител, от дружеството от консорциума и от свързващото дружество) не е нито от Обединеното кралство, нито от друга държава членка, Членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС [по-рано членове 43 ЕО и 48 ЕО] допускат ли изискването „свързващото дружество“ да е местно лице за Обединеното кралство или да извършва търговска дейност в Обединеното кралство чрез място на стопанска дейност на негова територия
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, Обединеното кралство длъжно ли е да отстрани неблагоприятните последици за дружеството молител (например като допусне това дружество да подаде искане за данъчно облекчение във връзка със загубите на дружеството от консорциума), ако: (1) „свързващото дружество“ е упражнило свободата си на установяване, но нито дружеството от консорциума, нито дружествата молители са упражнили някоя от свободите, защитени от европейското право, (2) прехвърлящото дружество и дружеството молител са свързани чрез дружества, не всички от които са установени в ЕС/[Европейското икономическо пространство (ЕИП)]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.