всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Прекратява ли отпадането на релевантната национална уредба предмета на преюдициалното запитване и необходимостта от произнасяне по него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

При отпадане на предмета на главното производство пред националния съд следва ли да се произнесе Съдът на ЕС по преюдициално запитване, с оглед липсата на правен интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1. Попада ли в приложното поле на Директива 2010/18 относно [ревизираното Рамково споразумение], определено в клауза 1, параграф 2 [от същото], правоотношението на работещ член-кооператор в работническа кооперация като уреденото в член 80 от Закон 27/99 за кооперациите и член 89 от Закон 8/2003 за кооперациите в автономна област Валенсия, което, макар да е определено от закона и националната съдебна практика като „членствено“, би могло в контекста на правото на Съюза да се счита за „трудов договор“?
2. Следва ли клауза 8, параграф 2 от [ревизираното Рамково споразумение], и по-конкретно разпоредбата, съгласно която „прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение не представлява валидно основание за понижаване на общото равнище на закрила на работниците в областта на прилагане на настоящото споразумение“, да се тълкува в смисъл, че при липса на изрично транспониране на Директива 2010/18 от държавата членка, установеното от нея при транспониране на предходната Директива 96/34 равнище на закрила не може да бъде понижавано?
3. Следва ли клауза 6 от [ревизираното Рамково споразумение], съдържащо се в Директива 2010/18, да се тълкува в смисъл, че изисква националният закон или решение за транспониране да включват и изброяват изрично задълженията на работодателите да „разглеждат“ и „дават съответния отговор“ на исканията на техните работници за „промяна на работното време и/или трудов ритъм“ при завръщането им от родителски отпуск, като вземат под внимание както собствените си нужди, така и тези на работниците, и че задължението за транспониране не се счита за изпълнено, ако приетите национални разпоредби (законови или корпоративни) поставят ефективното упражняване на това право изключително в зависимост от свободната преценка на работодателя да уважи или не тези искания?
4. Следва ли да се приеме, че клауза 6 от [ревизираното Рамково споразумение] — предвид разпоредбата на член 3 от Директива 2010/18 и „заключителните разпоредби“, съдържащи се в клауза 8 от споразумението — се ползва с хоризонтален директен ефект при липса на транспониране, тъй като представлява минимален общностен стандарт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли член 5, параграф 1, буква б) от [Директива 89/104] да се тълкува в смисъл, че притежател на марка може да забрани на трето лице, посочено в съобщение в интернет, да използва знак, за който съществува вероятност от объркване с марката във връзка с услуга на третото лице, идентична на стоките или услугите, за които марката е била регистрирана, по начин, че у потребителите може да се създаде погрешно впечатление за наличието на официално търговско отношение между предприятието на третото лице и притежателя на марката, въпреки че съобщението в интернет не е било поставено от лицето, посочено в него, или от негово име или то е достъпно, въпреки че посоченото в съобщението лице е действало по необходимия разумен начин, за да го заличи, но без успех?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Доколкото португалското законодателство не урежда въпросите, съдържащи се в член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18 […], намира ли посочената разпоредба пряко приложение в португалския правен ред, така че да предоставя на частноправните субекти право, което те могат да противопоставят на възлагащите органи?
2) Разпоредбата на член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на установени от възлагащия орган правила, които не позволяват на икономическия оператор да докаже предоставянето на услуги с декларация, съставена от самия него, освен ако не установи невъзможност или сериозно затруднение да получи такава декларация от частния купувач?
3) Разпоредбата на член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на установени от възлагащия орган разпоредби, които изискват удостоверение от частния купувач със заверка на подписа от нотариус, адвокат или друг компетентен орган, чието непредставяне води до отстраняване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) От гледна точка на прилагането на член 8, параграф 1, буква в) от [Р]амковото решение следва ли изразът „доказателства за […] заповед за задържане“ да се разбира като национална […] заповед за задържане, издадена съгласно наказателнопроцесуалните разпоредби на издаващата държава членка, т.е. заповед, отделна от европейската заповед за арест
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, да се отговори дали липсата на национална […] заповед за задържане може да бъде имплицитно основание за неизпълнение на европейска заповед за арест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Представлява ли ограничение на свободата на движение по смисъла на член 33 от Директива 2011/95 задължението за установяване на местожителството в дадена териториално ограничена област (община, окръг, регион) в рамките на държавата членка, ако иначе чужденецът може да се придвижва и пребивава свободно на нейната територия?
Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95 ли е налагането на задължение за установяване на местожителството на лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, в случай че то се основава на съображение за постигане на подходящо разпределение на свързаните със социалното подпомагане тежести между различните компетентни в тази област институции на националната територия?
Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95 ли е налагането на задължение за установяване на местожителството на лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, в случай че то се налага по миграционно- и интеграционнополитически съображения, например за да се предотвратят социални конфликти поради масовото заселване на чужденци в определени общини или окръзи
В това отношение достатъчно ли е наличието на абстрактни миграционно- и интеграционнополитически съображения, или е необходимо тези съображения да се установяват конкретно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Притежава ли Съдът на Европейския съюз компетентност да тълкува разпоредби на Хартата на основните права на Европейския съюз и на международното право, когато националната правна уредба няма връзка с прилагането на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1. Трябва ли член 34, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ да се тълкува в смисъл, че в производство по признаване на чуждестранно съдебно решение накърняването на правата на лица, които не са страни по главния спор, може да бъде основание да се приложи клаузата за обществен ред, съдържаща се в посочения член 34, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“, и да се откаже признаване на това чуждестранно решение, доколкото то засяга лица, които не са страни по главния спор?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че закрепеният в него принцип на справедлив съдебен процес допуска в обезпечително производство да се ограничат имуществените права на лице, което не е било страна в производството, при положение че е предвидено, че всяко лице, което е засегнато от съдебния акт за налагане на обезпечителни мерки, има право във всеки момент да иска от съда да измени или отмени този акт, и при положение че на молителите е оставена грижата да връчат акта на заинтересованите лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Допускат ли принципите на свобода на установяване, недопускане на дискриминация и защита на конкуренцията, съдържащи се в членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 106 ДФЕС, национална правна уредба, която чрез последващи законодателни изменения предвижда многократно удължаване на срока на концесии на имоти с икономическо значение от крайбрежната ивица, публична собственост
2) Допуска ли член 12 от Директива 2006/123 съществуването на национална уредба като член 1, параграф 18 от Декрет-закон № 194 от 30 декември 2009 г., преобразуван в Закон № 25 от 26 февруари 2010 г., изменен и допълнен, която позволява автоматично удължаване на срока на текущите концесии за територии и имоти, публична собственост, по крайбрежната ивица, предоставени за туристически и развлекателни дейности до 31 декември 2015 г., или до 31 декември 2020 г. съгласно член 34 duodecies от Декрет-закон № 179 от 18 октомври 2012 г., добавен с член 1, параграф 1 от Закон № 221 от 17 декември 2012 г. за преобразуване на същия декрет-закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form