Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-403/25: Vedrón, Определение от 8 декември 2025 г.
Спазени ли са процесуалните изисквания за съдържание и обосновка на акта за преюдициално запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Съдържа ли актът за преюдициално запитване достатъчно информация за националната правна рамка и връзката между правото на Съюза и националното законодателство?
Налице ли е достатъчно основание да се приеме, че националната мярка попада в обхвата на правото на Съюза при отправено искане за тълкуване на разпоредби от Хартата на основните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/25: Vedrón, Определение от 8 декември 2025 г.
Какви са минималните изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда на ЕС?
В кои случаи липсата на достатъчно яснота относно националната правна рамка и връзката с правото на Съюза води до недопустимост на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/24: Cabris lnvestments, Определение от 5 декември 2025 г.
Допустима ли е служебна поправка на очевидни грешки като пропуски в номерирането на точки съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Какви действия следва да бъдат предприети при установяване на липсваща номерация в съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/25: Jawowicz, Определение от 5 декември 2025 г.
Допустимо ли е отправянето на преюдициално запитване до Съда на ЕС при липса на висящ спор пред националната юрисдикция?
Необходимо ли е преюдициалното решение да бъде релевантно за разрешаването на конкретния спор, за да бъде допустимо запитването по член 267 ДФЕС?
Може ли съдът да се произнесе по преюдициално запитване, когато производството пред националната юрисдикция е окончателно прекратено вследствие на оттегляне на жалбата и споразумение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/25: Jawowicz, Определение от 5 декември 2025 г.
Прекратява ли се производството по преюдициално запитване, когато националното съдебно производство е прекратено и вече не съществува предмет на спора?
Съществува ли правен интерес за произнасяне по същество при прекратено национално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/24: Liechtensteinische Landesbank, Съдебно решение от 4 декември 2025 г.
Трябва ли правните последици от нарежданията за покупка на финансови продукти, подадени от потребител с местопребиваване в държава А (в случая Италия) въз основа на трайни търговски отношения с банка със седалище в държава Б (в случая Австрия), да се преценяват съгласно правото, произтичащо от член 6 от Регламент [№ 593/2008], ако макар при подаването на отделните нареждания вече да са били налице, предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент [№ 593/2008] са липсвали към началото на търговските отношения и ако към този момент съгласно член 3 от Регламент [№ 593/2008] страните са избрали за всички свои търговски отношения правото на държава Б?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
Приложимо ли е изключението по член 6, параграф 4, буква а) от Регламент № 593/2008, когато въз основа на договор банка открива сметки на потребител с местопребиваване в друга държава членка и когато впоследствие въз основа на нареждания от потребителя придобива от негово име финансови продукти, които се внасят по сметките, при положение че потребителят може да подава нарежданията (и) чрез средства за комуникация от разстояние?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли избор на право, направен преди да са възникнали предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент № 593/2008, да се счита, след като тези предпоставки вече са изпълнени, за неравноправен по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива [93/13], ако не се позовава на правните последици от член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/24: Boothnesse, Заключение от 4 декември 2025 г.
1) Трябва ли разпоредбите на дял VII от [трета част от СТС], който се отнася до „Предаване“, да се прилагат единствено по отношение на наказателни преследвания и/или наказания лишаване от свобода/мерки, изискващи задържане, наложени за престъпления?
2) Понятието „престъпление“ в член 625, параграф 2 от СТС, който предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи „лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено“, означава ли (1) престъпление съгласно определението в правото на издаващата държава или престъпление съгласно определението в правото на изпълняващата държава, или има самостоятелно значение по смисъла на правото на Съюза?
3) Ако в член 625, параграф 2 от СТС понятието „престъпление“ има самостоятелно значение, какви са критериите, за да се определи какво съставлява такова „престъпление“?
4) Относими ли са в този контекст членове 47, 48, 49 и 50 от [Хартата] (които се отнасят до „ефективни правни средства за защита/справедлив съдебен процес“ (член 47), „обвиняем“ (член 48), „престъпление“ (член 49) и „наказателно преследване за престъпление“ (член 50) и/или членове 6 и 13 от [ЕКПЧ] (които се отнасят до „каквото и да е наказателно обвинение“ и „ефективно средство за защита“)?
5) Изключва ли член 625, параграф 2 от СТС предаване в ситуация, при която едно лице е осъдено на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда, но предаването не е поискано за целите на изпълнението на това наказание, тъй като правото на издаващата държава квалифицира неуважението към съда като свързано с въпроси от гражданскоправен характер и не го счита за престъпление или за наказателноправен въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/23: Mio и др., Съдебно решение от 4 декември 2025 г.
Следва ли Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че има съотношение правило-изключение между закрилата съгласно правото в областта на промишления дизайн и авторскоправната закрила, така че при проверката за оригиналност на обектите на приложното изкуство да следва да се прилагат по-високи изисквания отколкото предвидените за други видове произведения?
Как следва да се извърши проверката, за да се прецени дали обект на приложното изкуство се ползва с широкообхватната закрила на авторското право като произведение по смисъла на членове 2—4 от Директива 2001/29, а също така кои фактори трябва или e трябвало да се вземат предвид, за да се определи дали този обект отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор
В това отношение по-конкретно се поставя въпросът дали проверката за оригиналност следва да се съсредоточи върху елементите, свързани с творческия процес и авторовото обяснение на конкретния му избор при създаването на обекта, или върху елементите, свързани със самия обект и крайния резултат от творческия процес, както и върху въпроса дали самият обект има художествен ефект.
За отговора на въпрос 1, както и на въпроса дали даден обект на приложното изкуство отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор, какво е значението на обстоятелствата, че:
а) обектът се състои от елементи, откривани в широкоразпространени форми?
б) обектът се основава на вече познат промишлен дизайн и представлява негова разновидност или текуща тенденция в този дизайн?
в) идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на обекта на приложното изкуство, за който се иска закрила като произведение — след създаването на въпросния обект?
Следва ли при проверката за оригиналност на посочените произведения съгласно авторското право да се взема предвид (и) субективното схващане на автора за творческия процес, и трябва ли той по-специално да прави свободен и творчески избор съзнателно, за да може този избор да се счита за свободен и творчески избор по смисъла на практиката на Съда?
Ако в рамките на проверката за оригиналност на същите произведения релевантен фактор е дали и до каква степен художественото творчество е намерило обективен израз в произведението: могат ли да бъдат взети предвид при тази проверка и обстоятелства, настъпили след релевантната за преценката на оригиналността дата на създаване на дизайна, като например представянето на дизайна на художествени изложби или в музеи, или пък полученото в професионалните среди признание?
Как следва да се преценява сходството и какво сходство се изисква при разглеждането на въпроса дали даден обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на произведенията и нарушава изключителното право, което съгласно членове 2—4 от Директива 2001/29 трябва да се предостави на автора на съответното произведение
В това отношение по-специално се пита дали проверката трябва да се съсредоточи върху това дали произведението е разпознаваемо в обекта, с който се твърди, че се нарушават права, или върху това дали този обект създава същото цялостно впечатление като произведението, или пък тази проверка следва да се съсредоточи върху нещо друго.
За отговора на въпрос 3 и на въпроса дали обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на дадено произведение и нарушава изключителното право върху произведението, какво е значението:
а) на степента на оригиналност на произведението за обхвата на закрилата на това произведение?
б) на обстоятелството, че произведението и обектът на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, съдържат елементи, откривани в общоразпространени форми, или се основават на вече познати промишлени дизайни и представляват тяхна разновидност или текуща тенденция на съответния дизайн?
в) на обстоятелството, че идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на произведението — след създаването на това произведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/25: Ebilum, Заключение от 4 декември 2025 г.
5) Трябва ли под „основателни опасения“ по смисъла на член 2, буква г) от [Директивата за определянето] да се разбира положение, при което е налице разумна степен на вероятност търсещото убежище лице да бъде преследвано в случай на връщане
Трябва ли тази разумна степен на вероятност да се конкретизира според критерия за „предпазлив и разумно мислещ човек“, съгласно който е от решаващо значение дали от гледна точка на предпазлив и разумно мислещ човек в положението на търсещо убежище лице след преценка на всички известни обстоятелства връщането в държавата на произход изглежда неприемливо
Ако това не е така, какъв критерий трябва да се приложи тогава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.