Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 88, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да представлява по-конкретно правило за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на член 88, параграф 1 от [ОРЗД], дадена правна разпоредба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 88, параграф 2 от [ОРЗД] за тези правила?
Може ли национална правна норма, дори когато очевидно не отговаря на изискванията по член 88, параграф 2 от [ОРЗД], все пак да продължи да бъде приложима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможност, ако правната система на държавата членка предвижда второинстанционно съдебно производство по дела като настоящото, при разглеждането на делото въззивният съд да постанови по искане на компетентния орган на държавата членка временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Могат ли санкциите, наложени във връзка с нелоялни търговски практики съгласно националната правна уредба за прилагане на Директива 2005/29/ЕО, да се квалифицират като административни санкции с наказателноправен характер?
2) Трябва ли член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в хода на съдебното производство да се потвърди и да влезе в сила административна имуществена санкция с наказателноправен характер по отношение на юридическо лице за неправомерни действия, съставляващи нелоялни търговски практики, за които то междувременно е осъдено с влязла в сила присъда в друга държава членка, когато втората присъда е влязла в сила преди формирането на сила на пресъдено нещо в производството по обжалване на първата административна имуществена санкция с наказателноправен характер?
3) Могат ли разпоредбите на Директива 2005/29, и по-специално член 3, параграф 4 и член 13, параграф 2, буква д), да обосноват дерогация от забраната ne bis in idem, установена в член 50 от Хартата (впоследствие включена в Договора за Европейския съюз с член 6 ДЕС) и в член 54 от Шенгенската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли разпоредбите от Директива [2006/112], и по-специално член 2, параграф 1, член 9, параграф 1 и член 13, параграф 1 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че община (орган на публична власт) следва да се счита за данъчнозадължено лице по ДДС при реализирането на програма за отстраняване на азбеста от находящи се на територията ѝ недвижими имоти, които са собственост на жители, без последните да заплащат във връзка с това никакви разходи
Представлява ли тази дейност действия, с които общината се ангажира като държавен орган с цел изпълнение на нейните задачи по опазване на здравето и живота на жителите и по опазване на околната среда, за които общината не се счита за данъчнозадължено лице по ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли чл. 13 от Регламент (ЕС) № 650/2012 във връзка с принципа за защита на правната сигурност да се тълкува в смисъл, че не допуска, след като наследник е вписал в съда на държавата по своето обичайно местопребиваване приемане или отказ от наследството на наследодател, който е имал към датата на смъртта си обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз, да се поиска последващо вписване на извършения отказ или приемане в последната държава?
Ако отговорът на първия въпрос е, че последващо вписване се допуска, следва ли чл. 13 от Регламент (ЕС) № 650/2012 във връзка с принципа за защита на правната сигурност и ефективното прилагане на правото на Европейския съюз и задължението за съдействие между държавите членки по чл. 4, пар. 3 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат да се поиска отбелязване на извършения от наследник по държавата на неговото обичайно местопребиваване отказ от наследството на общ наследодател от друг наследник, който пребивава в държавата на обичайно местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта, въпреки че процесуалното право на последната държава не допуска възможност за вписване на отказ от наследство от чуждо име?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Чл. 47 ал.2 от Хартата, който поставя изискването за безпристрастен съд и чл. 48 ал.1 от Хартата, който утвърждава презумпцията за невинност на обвиняемия, противопоставят ли се на задаване на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС, в което се приемат за установени определени фактически деяния на подсъдимите, ако преди задаване на преюдициалното запитване съдът е приложил всички изискуеми процесуални гаранции, свързани с постановяване на акт по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли член 37, параграф 1, букви и) и н) и параграф 4, буква г) от Директива 2009/72/ЕО, както и приложение I към нея да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да предостави на националния регулаторен орган правомощието да разпореди на електроенергийните предприятия да възстановят на крайните си клиенти сумата, която са платили като насрещна престация за „разходи за административно управление“ въз основа на договорна клауза, която този орган е счел за незаконосъобразна, включително в случаите, когато разпореждането за възстановяване не се основава на съображения за качеството на предоставяната от тези предприятия услуга, а на неизпълнение на задължението за прозрачност на тарифите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Противоречи ли националната уредба на член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за ЕИП, когато обвързва данъчното освобождаване за доходите от спестовни влогове с условия, които са характерни единствено за националния пазар?
Могат ли такива ограничения да бъдат оправдани с цел защита на потребителите или с друга легитимна цел от обществен интерес и съответстват ли те на изискванията за пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда освобождаване от данък върху доходите от спестовни влогове само при изпълнение на специфични за местния пазар условия, с разпоредбите на член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство?
Представлява ли такава правна уредба ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на правото на Европейския съюз?
Могат ли целите, свързани със защита на спестителите или с ефективността на данъчния контрол, да обосноват подобно ограничение, при положение че същите могат да бъдат постигнати чрез по-малко ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.