Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-96/75: EMI Records/CBS Schallplatten, Съдебно решение от 15 юни 1976 г.
При положение че:
(а) икономическо образувание А (майка и дъщерни дружества) е собственик на търговска марка X във всички държави членки на Общността,
(б) икономическо образувание Б с майка извън Общността и дъщерни дружества в Общността е собственик на същата търговска марка X за същите стоки в държави, които не са членки на Общността,
(в) праводателите на А и Б първоначално са били свързани и праводателят на А е придобил търговската марка X от един от праводателите на Б, но търговската марка X, принадлежаща на Б, е сменила собственика си няколко пъти и повече от 40 години между двете групи няма правни, икономически, финансови или технически връзки,
(г) съгласно националното право А има право да забрани на Б използването на търговската марка X,
забраняват ли принципите на правото на Общността относно свободното движение на стоки и неограничената конкуренция упражняването на това право по националното право и може ли на Б да бъде забранено да продава в държавите членки стоки с търговската марка X, произведени в държава извън Общността, в която има право да използва търговската марка X?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/75: Bobie Getränkevertrieb/Hauptzollamt Aachen Nord, Заключение от 2 юни 1976 г.
1. Съвместимо ли беше с първата алинея на член 95 от Договора да се облагат с данък върху бирата, внесена във Федералната република от други държави членки през 1968 или 1969 г., по ставката от 14,40 DM на хектолитър, предвидена в изменението на Biersteuergesetz, когато средната ставка на данъка върху произведената в страната бира беше около 13,90 DM на хектолитър и част от тази бира беше обложена с по-ниска ставка от внесената бира поради градуирането на данъка, предвидено в параграф 3 от Biersteuergesetz?
2. Ако не, съвместимо ли е с първата алинея на член 95 внесената бира да се облага по ставките, предвидени в параграф 3 от Biersteuergesetz, на базата на годишния внос на съответния вносител от други държави членки (т.е. на базата, която нарекох „агрегирана база на вноса“)?
3. Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, на каква основа трябва да се определят ставките на данъка, които да се прилагат, и в какви граници трябва да бъдат поддържани, за да се съобразят с изискванията на първата алинея на член 95?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/75: Watson и Belmann, Заключение от 2 юни 1976 г.
1. Нарушават ли националните разпоредби, които налагат задължение на чужденец да уведоми органите по обществената сигурност за своето присъствие и адрес в кратък срок, както и задължението на всяко лице, предоставящо настаняване на чужденец, да уведоми органите по обществената сигурност, основните принципи на правото на Общността, по-специално гаранциите за правата на човека с оглед на правото на личен живот
2. Представляват ли тези разпоредби ограничение или препятствие за свободното движение и пребиваване на граждани на държавите членки в рамките на Общността, като се има предвид особено краткият срок за уведомяване
3. Въвеждат ли тези изисквания дискриминация, забранена между гражданите на държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/75: Milch-, Fett- und Eier-Kontor/Hauptzollamt Hamburg Jonas, Съдебно решение от 2 юни 1976 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67/ЕИО в редакцията, приложима през 1971 г., съгласно която в определени случаи, inter alia поради естеството на изнасяните продукти или на износните пазари, държавите членки могат да изискват доказателство не само че продуктът е напуснал географската територия на Общността, но и че съответният продукт е бил внесен в трета държава, да се тълкува в смисъл, че дестинациите на продуктите, посочени в член 4 от Регламент № 876/68, по отношение на които износната премия е била диференцирана, също могат да се считат за трета държава?
Ако отговорът е положителен, следва ли изискването, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67, че съответният продукт е бил внесен в трета държава, да се тълкува в смисъл, че този продукт трябва да е бил пуснат в свободно обращение съгласно митническите разпоредби, или е достатъчно стоките, които са били изпратени, да бъдат разтоварени в пристанище на дестинация извън Европа и след складиране и претоварване да бъдат транспортирани до трета държава в Европа?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли подчинената клауза в първото изречение на член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, съгласно която „когато се прилага член 4, премията се изплаща при условията, предвидени в параграф 1, при условие че се докаже, че продуктът е достигнал дестинацията, за която е определена премията“, да се тълкува в смисъл, че стоките трябва да са били пуснати в свободно обращение там съгласно митническите разпоредби, или е достатъчно стоките, които са били изпратени, да бъдат разтоварени в пристанище на дестинация извън Европа и след складиране и претоварване да бъдат транспортирани до трета държава в Европа?
Ако отговорът на втория или третия въпрос е положителен, следва ли изискванията, че продуктът трябва да е бил внесен в трета държава (член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67) и че стоките трябва да са достигнали „дестинацията си“ (член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68), да се считат за изпълнени, ако стоките по силата на съответните договори за продажба вече са били предназначени окончателно, преди приключване на митническите формалности по износа по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент № 1041/67, не за дестинацията извън Европа, посочена в член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, а за друга трета държава в Европа с по-ниска ставка на премията и действително са били транспортирани оттам в съответствие с отклонението през третата държава извън Европа, което е било предвидено от износния лиценз?
Има ли значение за тълкуването на член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67 и на член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, посочени във втория, третия и четвъртия въпрос:
(а) дали износителят заявител е знаел към съответната дата, че стоките в крайна сметка ще бъдат изпратени в третата държава в Европа; или
(б) дали някой от купувачите и продавачите на стоките, които са страни по договорите за покупко-продажба, е бил установен в дестинацията извън Европа или в държавата на тази дестинация или е имал клон там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/75: Frecassetti/Amministrazione delle finanze dello Stato, Заключение от 26 май 1976 г.
1) Какво е тълкуването на израза „деня на вноса“ по член 17 от Регламент № 19 и член 15 от Регламент № 120/67, по-специално в случай, когато стоките се освобождават от митницата на части и когато има промяна в размера на налога между датата на митническата декларация и датата, на която определена партида се освобождава от митницата
2) Какво е тълкуването на Препоръка, отправена от Комисията към държавите членки на 25 май 1962 г., относно релевантната дата за определяне на ставката на митото, приложима към стоки, декларирани за вътрешно потребление
Тази препоръка приложима ли е по отношение на налозите, както и по отношение на митата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/75: Riemer/Hauptzollamt Lübeck West, Заключение от 26 май 1976 г.
Дали боровинките, които са били подложени на замразяване, дори само с цел транспортиране, и независимо дали са все още замразени към момента на митническо оформяне, могат да бъдат класифицирани като пресни плодове по смисъла на тарифна позиция 08.08 Б от Общата митническа тарифа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/75: Terrapin/Terranova, Заключение от 25 май 1976 г.
Може ли защитата, произтичаща от националното право относно търговските марки и търговските наименования, да бъде използвана за предотвратяване на вноса на продукт, пуснат на пазара под търговска марка или търговско наименование, законно придобити в друга държава членка и способни да предизвикат объркване, ако между двете засегнати предприятия няма отношения и ако техните права са възникнали независимо в различни държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/75: De Peijper, Съдебно решение от 20 май 1976 г.
При положение че фармацевтичен продукт, приготвен по единен метод на приготвяне и с еднакъв качествен и количествен състав, е законно пуснат в обращение в няколко държави членки, като съгласно националните законодателства на тези държави са издадени необходимите разрешения за този продукт на производителя или на лицето, отговорно за пускането на продукта на пазара в съответната държава членка, и фактът, че такива разрешения са издадени във всяка от държавите членки, е оповестен чрез официално публикуване или по друг начин, и този продукт във всяко отношение е идентичен с продукт, за който органите по обществено здраве на държавата членка, в която първият продукт е внесен, вече разполагат с документите, отнасящи се до метода на приготвяне, както и до количествения и качествения състав, тъй като тези документи са им били предоставени по-рано от производителя или неговия надлежно упълномощен вносител в подкрепа на заявление за разрешение за пускане на пазара, следва ли националните органи, изправени пред такава ситуация, да се считат за прилагащи мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение, забранена от Договора, когато правят издаването на разрешение за пускане на пазара, за което паралелен вносител е подал заявление, зависимо от представянето на документи, идентични с тези, които производителят или неговият надлежно упълномощен вносител вече са депозирали при тях?
Дали по принцип отговорът, който трябва да се даде на първия въпрос, се прилага и в случай, когато (а) процесът на производство и качественият и количественият състав на фармацевтичния продукт, внесен от паралелен вносител от друга държава членка, се различават от тези на фармацевтичния продукт със същото наименование, за който органите на държавата членка, в която е внесен, вече разполагат с тези данни, но (б) разликите между единия и другия продукт са от толкова малко значение, че е вероятно производителят да прилага или въвежда тези разлики със съзнателното и изключително намерение да използва тези разлики, за да предотврати или затрудни възможността за паралелен внос на патентования фармацевтичен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/75: Mazzalai/Ferrovia del Renon, Съдебно решение от 20 май 1976 г.
Следва ли член 6, параграф 4 от Втората директива на Съвета от 11 април 1967 година да се тълкува в смисъл, че при предоставяне на услуги и по-специално при договори за изработка данъчното събитие настъпва в момента на предоставяне на услугата и че всяка от държавите членки има постоянна компетентност да приравни данъчното събитие с издаването на фактура или с извършването на авансово плащане, независимо дали издаването на фактурата или авансовото плащане се извършва преди или, както в настоящия случай, след завършване на работата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.