Дело C-125/75: Milch-, Fett- und Eier-Kontor/Hauptzollamt Hamburg Jonas, Съдебно решение от 2 юни 1976 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67/ЕИО в редакцията, приложима през 1971 г., съгласно която в определени случаи, inter alia поради естеството на изнасяните продукти или на износните пазари, държавите членки могат да изискват доказателство не само че продуктът е напуснал географската територия на Общността, но и че съответният продукт е бил внесен в трета държава, да се тълкува в смисъл, че дестинациите на продуктите, посочени в член 4 от Регламент № 876/68, по отношение на които износната премия е била диференцирана, също могат да се считат за трета държава?

Ако отговорът е положителен, следва ли изискването, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67, че съответният продукт е бил внесен в трета държава, да се тълкува в смисъл, че този продукт трябва да е бил пуснат в свободно обращение съгласно митническите разпоредби, или е достатъчно стоките, които са били изпратени, да бъдат разтоварени в пристанище на дестинация извън Европа и след складиране и претоварване да бъдат транспортирани до трета държава в Европа?

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли подчинената клауза в първото изречение на член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, съгласно която „когато се прилага член 4, премията се изплаща при условията, предвидени в параграф 1, при условие че се докаже, че продуктът е достигнал дестинацията, за която е определена премията“, да се тълкува в смисъл, че стоките трябва да са били пуснати в свободно обращение там съгласно митническите разпоредби, или е достатъчно стоките, които са били изпратени, да бъдат разтоварени в пристанище на дестинация извън Европа и след складиране и претоварване да бъдат транспортирани до трета държава в Европа?

Ако отговорът на втория или третия въпрос е положителен, следва ли изискванията, че продуктът трябва да е бил внесен в трета държава (член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67) и че стоките трябва да са достигнали „дестинацията си“ (член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68), да се считат за изпълнени, ако стоките по силата на съответните договори за продажба вече са били предназначени окончателно, преди приключване на митническите формалности по износа по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент № 1041/67, не за дестинацията извън Европа, посочена в член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, а за друга трета държава в Европа с по-ниска ставка на премията и действително са били транспортирани оттам в съответствие с отклонението през третата държава извън Европа, което е било предвидено от износния лиценз?

Има ли значение за тълкуването на член 4, параграф 1 от Регламент № 1041/67 и на член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68, посочени във втория, третия и четвъртия въпрос:
(а) дали износителят заявител е знаел към съответната дата, че стоките в крайна сметка ще бъдат изпратени в третата държава в Европа; или
(б) дали някой от купувачите и продавачите на стоките, които са страни по договорите за покупко-продажба, е бил установен в дестинацията извън Европа или в държавата на тази дестинация или е имал клон там?