всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-5/77: Tedeschi/Denkavit, Съдебно решение от 5 октомври 1977 г.

Дори след влизането в сила на хармонизиращата Директива 74/63, разполагат ли държавите членки, в рамките на член 5 от тази директива и при спазване на материалните и процесуалните изисквания, предвидени в нея, с правомощието временно да считат за нежелателни определени вещества, които, макар и известни и признати към момента на приемането на тази директива, не фигурират в приложения списък, при условие че приетите мерки се прилагат при еднакви условия както за националните продукти, така и за продуктите, внесени от други държави членки?
Позволява ли член 5 от Директива 74/63, при условие че не се допуска дискриминация между внесени продукти и национални продукти, на държава членка временно да определи максимално допустимото съдържание на вещество, съдържащо се във внесени фуражи, произведени от сухо мляко, дори когато в миналото не е било определено максимално съдържание нито в изнасящата държава членка, нито във внасящата държава членка?
Позволява ли член 5 от Директива 74/63 на държава членка да забрани пускането на пазара на продукти, които са установени като нарушаващи временната национална разпоредба, която тя има право да приеме, като за продукти, идващи от други държави членки, такава забрана за пускане на пазара може да приеме формата на забрана за внос?
Разкрива ли разглеждането на член 5 от Директива 74/63 някакъв фактор, който да засяга неговата валидност, доколкото той разширява правомощията на държавите членки отвъд границите, оправдани от член 36 от Договора, и им позволява, посредством последното изречение на член 10, да избегнат без ограничение във времето пряко приложимите разпоредби на член 30 от Договора и тези, отнасящи се до общата организация на селскостопанските пазари?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-27/77: Cargill/ONIC, Съдебно решение от 29 септември 1977 г.

Явява ли се Регламент (ЕИО) № 2042/73 на Комисията от 27 юли 1973 година невалиден поради това, че въвежда дискриминация между износителите в противоречие с правилата срещу дискриминация, предвидени в членове 7 и 40 от Договора за Рим, като по този начин поставя търговците, които са фиксирали възстановяванията предварително преди 4 юни 1973 година, в различно положение в зависимост от това дали износът е осъществен преди или след тази дата, като първите получават цялата сума на компенсационните плащания, а другите са задължени да се застраховат срещу валутни рискове и понасят последиците от девалвацията на долара?
Явява ли се същият Регламент (ЕИО) № 2042/73 невалиден поради това, че придава обратно действие на Регламент № 1112/73, приет от Съвета на Европейските общности на 30 април 1973 година, и по този начин засяга придобити права?
Ще бъде ли по-благоприятно приложимото законодателство в настоящия случай за дружеството, ако Съдът приеме, че Регламент № 2042/73 е невалиден?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-30/77: Regina/Bouchereau, Заключение от 28 септември 1977 г.

1. Дали препоръка за експулсиране, направена от национален съд на държава членка към изпълнителния орган на тази държава (такава препоръка, която е убедителна, но не е обвързваща за изпълнителния орган), представлява „мярка“ по смисъла на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 64/221/ЕИО?
2. Дали формулировката на член 3, параграф 2 от Директива 64/221/ЕИО, а именно че предходни наказателни осъждания не могат „сами по себе си“ да представляват основание за предприемане на мерки, основаващи се на съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, означава, че предходни наказателни осъждания са релевантни само доколкото разкриват настояща или бъдеща склонност да се действа в противоречие с обществения ред или обществената сигурност; или какво значение следва да се придаде на израза „сами по себе си“ в член 3, параграф 2 от Директива 64/221/ЕИО?
3. Дали понятието „обществен ред“ по член 48, параграф 3 от Договора за създаване на ЕИО, на основание на което могат да бъдат оправдани ограничения на правата, предоставени с член 48, следва да се тълкува:
а) като включващо държавни интереси, дори когато не е застрашено нарушаване на обществения мир или ред;
б) в по-тесен смисъл, който включва концепцията за някаква заплаха за обществения мир, ред или сигурност;
в) в някакъв друг по-широк смисъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-29/77: Roquette/Франция, Заключение от 27 септември 1977 г.

A —
За въвеждането или поддържането в сила на парични компенсаторни суми, изисква ли член 1, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 974/71 на Съвета от 12 май 1971 г.:
(а) Комисията да се позове на риска от нарушения в търговията;
(б) и/или, забранява ли й да определя компенсаторни суми, когато такъв риск не съществува?
Б —
В какво трябва да се състоят нарушенията в търговията?
В —
Трябва ли рискът от нарушения да се оценява на равнището на основните продукти (посочени в член 1, параграф 2, буква а)), или на равнището на преработените продукти (посочени в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 974/71)?
Г —
Трябва ли Регламент № 652/76 на Комисията от 24 март 1976 г. и последващите регламенти да се считат за валидни с оглед на основното законодателство на Общността, доколкото въвеждат парични компенсаторни суми върху царевицата (10.05 B) и продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 974/71, които зависят от царевицата, равни на целия паричен ефект върху цената на основния продукт, коригиран само със стандартно намаление, без да се разглежда дали тази обща мярка е строго необходима?
Д —
Съвместими ли са въвеждането и поддържането в сила на паричните компенсаторни суми с Регламент № 652/76 на Комисията и последващите инструменти с разпоредбите на член 39 от Договора от Рим, въпреки че, въведени с цел да предотвратят непосредственото отражение на краткосрочните промени във валутните курсове върху селскостопанските цени в национална валута, те причиняват, според Комисията (Предложение за регламент от 5 ноември 1976 г.), смущаващи ефекти върху единството на селскостопанския пазар и изкривявания на конкуренцията и въпреки че, според Société Roquette, намаляват реалния доход на френските земеделци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-13/77: INNO/ATAB, Заключение от 21 септември 1977 г.

1. (a) Трябва ли член 3, буква (f), втората алинея на член 5 и член 86 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че на държава-членка е забранено да въвежда или поддържа в сила в своето законодателство, inter alia, разпоредба, съгласно която за продажбата на потребителите както на внесени, така и на произведени в страната стоки, продажната цена се определя от производителите или вносителите, ако тази разпоредба е от такова естество, че да насърчава злоупотребата от едно или повече предприятия с господстващо положение на Общия пазар по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО?
В това отношение обхваща ли забраната, inter alia, въвеждането или поддържането в сила на национална законодателна разпоредба, която насърчава злоупотребата от едно или повече предприятия с господстващо положение, което съществува, тъй като производителите и вносителите на произведени тютюневи изделия могат да задължат търговците на дребно в държава-членка да спазват продажните цени на потребителя, определени от първите?
(b) Забранено ли е въвеждането или поддържането в сила на национална разпоредба като посочената в (a), дори ако тя е с общ характер, т.е. отнася се до производители и вносители като цяло, включително и до тези, които не заемат господстващо положение или не злоупотребяват с него, и още повече ако злоупотребата с господстващо положение не е била нито цел, нито предмет, нито последица от нея?
В такъв случай не следва ли разпоредбите на Договора за ЕИО, посочени в (a), евентуално във връзка с други, да се тълкуват в смисъл, че въвеждането или поддържането в сила на такива национални законодателни разпоредби по никакъв начин не е забранено, а само че тази разпоредба не може да има ефект върху приложното поле на член 86 от Договора за ЕИО в смисъл, че злоупотребата с господстващо положение остава незаконосъобразна, дори ако е насърчавана от тази законодателна разпоредба при конкретните обстоятелства?
2. Трябва ли член 90 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че „предприятия, на които държавите-членки предоставят специални или изключителни права“ съществуват, когато, за разлика от производителите и вносителите на други продукти, които трябва да уведомяват министъра на икономическите въпроси за всяко увеличение на цените, което въвеждат, но не могат да определят задължителната продажна цена на потребителя, държавата налага същото задължение за уведомяване за всяко увеличение на цените, което въвеждат производителите и вносителите на определени продукти, но чрез законодателна разпоредба, която след уведомяването прави увеличената цена за продажба на потребителя на тези продукти задължителна, им предоставя косвено възможността сами да определят задължителната продажна цена на потребителя?
Ако на този въпрос се отговори утвърдително, може ли запазването на горепосочените специални или изключителни права да противоречи на разпоредбите на Договора за ЕИО, а именно на тези, посочени в член 7 и членове 85—94 включително?
3. Трябва ли членове 30, 31 и 32 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че „мярка с еквивалентен ефект“ по смисъла на посочения член 30 включва правила в държава-членка, съгласно които се налага фиксирана цена за продажбата на определени продукти на потребителя, а именно цената, посочена на данъчните етикети и която, според конкретния случай, се определя от производителите на тези продукти, установени в държавата, или от вносителите на същите продукти, по-специално от други държави-членки?
Или тези членове трябва да се тълкуват в смисъл, че такива правила представляват такава мярка само когато е сигурно, че тя може да възпрепятства вътреобщностната търговия пряко или косвено, действително или потенциално, което трябва да се установи от националния съд във всеки отделен случай?
Различна ли е ситуацията, ако след ратифициране на увеличението на цената и след спазване на определен изчаквателен срок държавата-членка позволява на производителите и вносителите свободно да определят цените, включително и продажните цени на дребно, но публикува цените и чрез посочената мярка осигурява спазването им?
4. (a) Имат ли разпоредбите на Директива № 72/464 от 19 декември 1972 г. на Съвета на министрите, по-специално член 5, пряко действие, в резултат на което, inter alia, частноправните субекти имат право да се позовават на тях пред националните съдилища?
(b) Трябва ли член 5 от Директива № 72/464 от 19 декември 1972 г. на Съвета на министрите относно данъци, различни от данъка върху оборота, които засягат потреблението на произведени тютюневи изделия, да се тълкува в смисъл, че на държавите-членки е забранено да въвеждат или поддържат в сила законодателна мярка, съгласно която се налага продажна цена, а именно цената, посочена на данъчния етикет, за продажбата на потребителя на внесени или произведени в страната тютюневи изделия, т.е. когато не е възможно да се надвиши максималната цена и не е допустимо продуктът да се продава на по-ниска цена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-112/76: Manzoni, Заключение от 20 септември 1977 г.

1. Придържа ли се Съдът, като взема предвид принципа на равенството, към своето решение (Решение от 21.10.1975 г. — Petroni, дело 24/75), че член 46, параграф 3 от Регламент № 1408/71 на Съвета е несъвместим с член 51 от Договора до степента, в която налага ограничение върху кумулирането на две обезщетения, придобити в различни държави членки, чрез намаляване на размера на обезщетение, придобито съгласно националното законодателство само на една от тези държави членки?
2. Валиден ли е член 46, параграф 3 от Регламент № 1408/71 на Съвета, когато е приложимо, доколкото с него се ограничават права на изплащане, които не биха съществували при липса на правото на Общността?
3. Съществуват ли права на изплащане при липса на правото на Общността или такива права се придобиват съгласно законодателството само на една държава членка, ако в случая на работник мигрант, пребиваващ в друга държава членка, те могат да бъдат реализирани, поради национални разпоредби за спиране, само чрез премахване на клаузите за пребиваване по член 10 от Регламент № 1408/71?
4. Как следва да се отговори на последния въпрос, ако двустранни или многостранни конвенции между съответните държави членки вече са предвидили правила, съответстващи на тези в член 10 от Регламент № 1408/71?
5. Ако пенсия, изплащана от Белгия по схемата за инвалидност на миньорите, както понастоящем произтича от Кралския указ от 19 ноември 1970 г. и последващите изменящи укази, бъде намалена съгласно член 46, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 поради обезщетения, изплащани от други държави членки, съответства ли такова намаление на член 51 от Договора от Рим?
6. Имат ли право компетентните институции да намаляват обезщетенията, изплащани от тях при прилагане на член 46, параграф 3, когато дублирането на обезщетения, предоставени от различни държави членки, води до предоставяне на обезщетения въз основа на припокриващи се осигурителни периоди?
7. Дали член 12, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 е съвместим с намаляването на инвалидна пенсия, отпусната от държава членка по член 46, параграф 1, на основание, че подобни обезщетения се изплащат от компетентната институция на друга държава членка, когато такова намаляване се извършва въз основа на разпоредби на вътрешното право на първата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/77: Bosch GmbH/Hauptzollamt Hildesheim, Съдебно решение от 14 юли 1977 г.

Следва ли член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета да се тълкува в смисъл, че нормалната цена включва и стойността на патентован процес, въплътен в уред по смисъла на решението на Bundesfinanzhof от 7 август 1962 г., дело № VII 89/60 U, Bundessteuerblatt III 1962, стр. 549?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-8/77: Sagulo и др., Съдебно решение от 14 юли 1977 г.

Може ли специалният документ за пребиваване, който има декларативен характер и е посочен в член 4 от Директива 68/360 на Съвета, издаден като доказателство за право на пребиваване на чужденци, които имат това право по силата на член 48 и сл. от Договора за ЕИО, да се третира за целите на административното и наказателното право като разрешение за пребиваване, издадено по германския Закон за чужденците (Ausländergesetz), така че такива чужденци, които не притежават документа, разрешаващ пребиваване съгласно първата или втората алинея на член 47, параграф 1 от Ausländergesetz или които притежават такъв документ, който е изгубил валидността си, да могат да бъдат осъдени по член 5 от Ausländergesetz за пребиваване или влизане без валидно разрешение за пребиваване, или такова осъждане противоречи на Договора за ЕИО?
Противоречи ли на Договора за ЕИО, ако на чужденец, който има пряко право по член 48 от Договора за ЕИО и посочената по-горе директива на Съвета, се издава само разрешение за пребиваване по член 5 от Ausländergesetz с възможните неблагоприятни последици по член 47 от този закон?
Противоречи ли на Договора за ЕИО, ако чужденец, за когото се прилага член 48 от Договора за ЕИО и който през предходната година е бил глобен за нарушение на Ausländergesetz, извършено умишлено, тъй като е пребивавал на територията на Федерална република Германия без разрешение за пребиваване, бъде осъден на лишаване от свобода за подобно нарушение, след като решението за предходното нарушение е станало окончателно?
Налице ли е нарушение на забраната за дискриминация, предвидена в член 7 от Договора за ЕИО, или на духа и буквата на Договора (член 5), ако чужденец, който по член 48 от Договора за ЕИО или по някоя от разпоредбите, приети за неговото изпълнение, има или първоначално е имал право да пребивава или да влиза във Федерална република Германия за целите, посочени в него, и чийто национален паспорт или документ, заместващ такъв, изискван по член 3 от Ausländergesetz и член 10 от Aufenthaltsgesetz/EWG (Закон за влизане и пребиваване на граждани на държавите членки на ЕИО), е изгубил валидността си, може да бъде осъден по член 47, параграф 1, първа или втора алинея от Ausländergesetz на лишаване от свобода до една година или глоба до 360 пъти нетния му дневен доход за нарушение, докато германски гражданин, чиято лична карта, изисквана по съответните федерални или регионални закони за личните карти, е изгубила валидността си, може да бъде глобен само за малко нарушение (член 47 от Gesetz über Ordnungswidrigkeiten (Закон за административните нарушения)) — макар че по правило не се образуват производства — до 500 DM при небрежно извършено нарушение или до 1000 DM при умишлено извършено нарушение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-9/77: Bavaria Fluggesellschaft и др./Eurocontrol, Съдебно решение от 14 юли 1977 г.

Продължават ли да имат действие по отношение на съдебни решения, които не попадат под втория параграф на член 1 от Брюкселската конвенция, но са изключени от нейния обхват, договорите и конвенциите, посочени в член 55 от Брюкселската конвенция, съгласно член 56 от същата конвенция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form