Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-52/77: Cayrol/Rivoira, Заключение от 9 ноември 1977 г.
1. Може ли член 115 от Договора за ЕИО, който допуска дерогации от забраната за количествени ограничения, посочена в член 30, да бъде прилаган от държавите членки във връзка с продукти с произход от трета държава, които са обхванати от система за внос на Общността съгласно търговско споразумение, сключено от ЕИО с тази трета държава?
2. Следва ли член 1 от приложение I към Споразумението между Европейската икономическа общност и Испания, посочено в Регламент (ЕИО) № 1524/70, да се тълкува в смисъл, че от датата на влизане в сила на споразумението, а именно 1 октомври 1970 г., държавите членки вече не са оправомощени да въвеждат пряко (на основание на двустранни търговски споразумения, предварително сключени с Испания) количествени ограничения от всякакъв характер, включително квоти за внос, по отношение на продукти с произход от Испания (и по-специално тези, посочени в член 11 от приложение I към Споразумението между ЕИО и Испания, тарифна позиция 08.04, пресни десертни грозде) през всички месеци на годината?
3. Представлява ли фактът, че вносът на продукти в свободно обращение се обвързва с представянето на сертификати за произход или други средства за идентифициране на произхода на посочените по-горе продукти, мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение, забранена от член 30 от Договора?
4. Ако отговорът на горния въпрос е положителен: Могат ли държавите членки да дерогират от забраната, установена в член 30, и да изискват сертификати за произход за всички стоки, идващи от други държави членки (включително стоки в свободно обращение), преди датата на приемане от Комисията на решение за овластяване по член 115 от Договора за ЕИО?
5. Представляват ли разпоредбите на Регламент № 58/62 на Комисията от 7 юли 1962 г., установяващи общи стандарти за качество за някои плодове и зеленчуци, и по-специално приложение I (7) (относно посочването на района на производство или търговското наименование на продукта десертно грозде), които налагат задължения единствено за защита на крайния потребител и чието спазване може да бъде установено само на съответния етап на търговия, митнически мерки, т.е. мерки, позволяващи на държавите членки да обвържат вътреобщностната търговия с представянето на границата на документи, отнасящи се до произхода на продукти в свободно обращение, идващи от други държави членки?
6. Във всеки случай, в случай на неспазване на стандартите за качество, установени в посочения по-горе Регламент № 58/62, представлява ли фактът, че държава членка прилага към внесените продукти санкциите, предвидени за нарушение на митническото законодателство, а към вътрешните продукти санкциите (които са, освен това, по-леки), предвидени за нарушение на търговските разпоредби, мярка с еквивалентен ефект, забранена от член 30?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/77: Razanatsimba, Заключение от 9 ноември 1977 г.
a) Позволява ли член 62 от Конвенцията от Ломе от 28 февруари 1975 г. на гражданин на държава от АКТБ, и по-специално на лице с малгашка националност, да се установи на територията на държава членка, и по-специално на френска територия, без каквото и да е изискване за националност?
б) Позволява ли направената в посочения член 62 уговорка на държава членка да изисква националността на тази държава или на друга държава членка за упражняването на определена дейност, в случая професията адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/77: Balkan/Hauptzollamt Berlin Packhof, Съдебно решение от 8 ноември 1977 г.
Дали системата, приложима към момента на фактите по главното производство за продукти, попадащи под тарифни подпозиции 04.04 E I (B) (3) и (4) от Общата митническа тарифа в контекста на член 14 от Регламент № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 г., представлява „специална разпоредба“ по смисъла на втората алинея на член 14, параграф 3 и втората точка на член 14, параграф 6, както впоследствие е определена от член 8 от Регламент № 823/68, изменен с член 2 от Регламент № 467/75 от 27 февруари 1975 г.?
Дали съгласно специалната система на член 8 от Регламент № 823/68, в редакцията, приложима към момента на фактите по главното производство, митото трябва да се изчислява въз основа на праговата цена, определена съгласно Регламент № 804/68, без да се взема предвид свободната цена на границата на продуктите, подлежащи на тази специална система, при условие че е спазено изискването за минимални цени, предвидено в Регламент № 823/68?
Дали към момента на фактите по главното производство е съществувало задължение за компетентните институции на Общността да изменят системата за внос, приложима по член 8 от Регламент № 823/68, за продукти, попадащи под тарифни подпозиции 04.04 E I (B) (3) и (4)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/77: AIMA/Greco, Съдебно решение от 8 ноември 1977 г.
Трябва ли изразът „производители на зехтин“ да се тълкува като равнозначен на израза „производители на маслини“ за целите на Регламент № 136/66 и Регламент № 754/67?
Явява ли се лице, което, след като е придобило вече узрели маслини на дървото, ги е събрало и е извлякло от тях зехтин, също производител на зехтин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/77: Regina/Bouchereau, Съдебно решение от 27 октомври 1977 г.
1. Дали препоръка за експулсиране, направена от национален съд на държава членка към изпълнителния орган на тази държава (такава препоръка има убедителен, но не и обвързващ характер за изпълнителния орган), представлява „мярка“ по смисъла на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 64/221/ЕИО?
2. Дали формулировката на член 3, параграф 2 от Директива 64/221/ЕИО, а именно че предходни наказателни осъждания не могат „сами по себе си“ да представляват основание за приемане на мерки, основаващи се на съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, означава, че предходните наказателни осъждания са релевантни единствено доколкото разкриват настояща или бъдеща склонност към поведение, противоречащо на обществения ред или обществената сигурност; или какво значение следва да се придаде на израза „сами по себе си“ в член 3, параграф 2 от Директива 64/221/ЕИО?
3. Следва ли думите „обществен ред“ в член 48, параграф 3 да се тълкуват като включващи съображения на държавата, дори когато не е застрашен общественият мир или ред, или в по-тесен смисъл, който включва концепцията за някаква заплаха за обществения мир, ред или сигурност, или в някакъв друг по-широк смисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/77: Westfälischer Kunstverein/Hauptzollamt Münster, Съдебно решение от 27 октомври 1977 г.
На 14 март 1973 г. попадаха ли ограничено издание от не повече от 150 художествени цветни ситопечати (цветни сериграфии), номерирани и подписани лично от художника, под тарифна подпозиция 49.11 Б или под тарифна позиция 99.02 от Общата митническа тарифа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/77: Enka BV/Inspecteur der invoerrechten en accijnzen, Заключение от 25 октомври 1977 г.
1. Явява ли се разпоредбата на член 10, параграф 2, буква (d) от Директива 69/74/ЕИО на Съвета от 4 март 1969 г. от такова специфично естество, че трябва да се счита за пряко приложима, тоест има ли директен ефект
2. Ако отговорът на този въпрос е положителен, отразява ли достатъчно точно член 16g от Tariefbesluit 1960 текста на член 10 от Директивата
3. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, а на втория — отрицателен, следва ли член 10, параграф 2, буква (d) от Директивата да се тълкува в смисъл, че цената, платена или подлежаща на плащане, взета като основа за определяне на митническата стойност, трябва да бъде намалена с разходите за складиране на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/77: Roquette/Франция, Съдебно решение от 20 октомври 1977 г.
Изисква ли член 1, параграф 3 от Регламент № 974/71 на Съвета от 12 май 1971 г. относно определени мерки на конюнктурната политика, които трябва да се вземат в селското стопанство след временното разширяване на границите на колебание за валутите на някои държави членки, Комисията да се позовава на риска от нарушения в търговията и забранява ли й да определя компенсаторни суми, когато такъв риск не съществува?
В какво трябва да се състоят въпросните нарушения?
Трябва ли рискът от нарушения да се оценява на равнището на основните продукти (посочени в член 1, параграф 2, буква а)), или на равнището на преработените продукти (посочени в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 974/71)?
Трябва ли Регламент № 652/76 на Комисията от 24 март 1976 г. и последващите регламенти да се считат за валидни с оглед на основното законодателство на Общността, доколкото въвеждат парични компенсаторни суми за царевицата (10.05 B) и продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 974/71, които зависят от царевицата, равни на целия паричен ефект върху цената на основния продукт, коригиран само със стандартно намаление, без да се взема предвид дали тази обща мярка е строго необходима?
Съвместимо ли е въвеждането и поддържането в сила на паричните компенсаторни суми с Регламент № 652/76 на Комисията и последващите актове с разпоредбите на член 39 от Договора за Рим, въпреки че, въведени с цел да предотвратят незабавните последици от краткосрочните промени във валутните курсове върху селскостопанските цени в национална валута, те, според Комисията (предложение за регламент от 5 ноември 1976 г.), предизвикват смущаващи ефекти върху единството на селскостопанския пазар и изкривявания на конкуренцията и въпреки че, според Roquette, намаляват реалния доход на френските земеделски производители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/77: Industrial Diamond Supplies/Riva, Заключение от 19 октомври 1977 г.
1. Кои жалби се считат за „обикновени“ жалби по смисъла на членове 30 и 38 от Конвенцията от 27 септември 1968 г., или, с други думи, за кои съдебни решения са приложими членове 30 и 38 от Конвенцията?
или
2. Трябва ли естеството на жалбата, подадена срещу съдебното решение в държавата, в която е постановено това решение, да се определя единствено съгласно правото на тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.