Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-52/79: Procureur du Roi/Debauve, Съдебно решение от 18 март 1980 г.
Следва ли членове 59 и 60 от Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които забраняват разпространението на реклами чрез кабелна телевизия, при положение че тези разпоредби се прилагат без разлика по отношение на произхода, независимо дали национален или чужд, на тези реклами, на националността на доставчика на услугата или на мястото, където той е установен?
Явяват ли се националните разпоредби, които забраняват разпространението на реклами чрез кабелна телевизия, мярка, която е непропорционална спрямо преследваната цел, като се има предвид, че забраната е относително неефективна поради съществуването на естествени зони на приемане, или представляват ли дискриминация, забранена от Договора, по отношение на чуждестранните оператори, тъй като тяхното географско положение им позволява да излъчват сигналите си само в естествената зона на приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/79: Caterpillar Overseas, Съдебно решение от 13 март 1980 г.
Доколкото член 9 от Регламент № 803/68 предвижда, че „цената, платена или подлежаща на плащане, може да бъде приета“ (при определени условия) „като стойност за митнически цели“, дава ли той определение на стойността за митнически цели, което е независимо от или различно от определението, дадено в член 1 като „нормална цена“, или дерогира ли от член 1?
Член 1 от Регламент № 603/72, съгласно който цената, платена или подлежаща на плащане, може да бъде приета като стойност за митнически цели само ако е определена при продажба на купувач, установен на митническата територия на Общността, трябва ли да се тълкува в смисъл, че за такъв купувач следва да се счита лице, което има действително място на стопанска дейност на тази територия
Дружество, чието седалище е извън тази територия, изпълнява ли това изискване, когато има на тази територия предприятие, което извършва дейности, каквито могат да се упражняват от независимо предприятие в същия сектор, и води собствено счетоводство, позволяващо на митническите органи да извършват необходимите проверки и инспекции?
При какви условия цената, платена или подлежаща на плащане по смисъла на член 9 от Регламент № 803/68, съответства към момента на нейното определяне на цената при продажба на открития пазар между независими един от друг продавач и купувач?
Може ли стойността за митнически цели да бъде определена въз основа на цената, на която стоките се препродават в непроменено състояние след приспадане на всички разходи, направени от купувача-препродавач във връзка със сделки на митническата територия на Общността и, при необходимост, на подходяща печалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/79: Van Walsum, Съдебно решение от 13 март 1980 г.
Несъвместимо ли е с разпоредбата на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3063/78 на Съвета от 18 декември 1978 година за откриване, разпределяне и управление на общностна тарифна квота за замразено говеждо и телешко месо, попадащо под подпозиция 02.01 A II (B) от Общата митническа тарифа (1979), или с принципа, който лежи в основата на тази разпоредба и който съгласно тази разпоредба обикновено се формулира в регламентите на Съвета, с които ежегодно се откриват квотите по ГАТТ, или с която и да е друга разпоредба на Договора или с което и да е друго обвързващо правило или правен принцип на Общността, националният орган при разпределението на квотата по ГАТТ, чиято администрация му е възложена, да използва методи, при които:
(а) правото на значителна част от квотата по ГАТТ се запазва за преработвателната промишленост, доколкото тази промишленост е внасяла замразено говеждо и телешко месо по благоприятната система, съдържаща се в член 14, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета, последно изменен;
и
(б) търговците, за които тази благоприятна система не се прилага, се лишават от достъп до значителна част от квотата по ГАТТ, ако националният орган не им разпредели дял от тази значителна част от квотата по ГАТТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/80: Sonacotra, Определение от 12 март 1980 г.
Съществува ли компетентност на Съда на Европейските общности да се произнася по въпрос, който не засяга тълкуването на Договора за ЕИО или на акт на институция на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/79: Foglia/Novello, Съдебно решение от 11 март 1980 г.
Трябва ли членове 92, 95 и 177 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, което предвижда облагане с акциз на ликьорни вина, в случай като разглеждания в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/79: Providence agricole de la Champagne, Заключение от 11 март 1980 г.
1. Дали част 1 от приложение I към Регламенти на Комисията № 1910/76 от 30 юли 1976 г. и № 2466/76 от 8 октомври 1976 г., с които се определят сумите, дължими при износ от Франция на царевичен грис и царевично брашно, е валидна
2. Дали част 1 от приложение I към Регламент на Комисията № 652/76 от 24 март 1976 г., с който се определят сумите, дължими при износ от Франция на царевично нишесте, пшенично нишесте и картофено нишесте, е валидна
3. Кой орган е компетентен да реши въпроса за законната лихва върху сумите, събрани като парични компенсации и подлежащи на възстановяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/79: De Cavel, Съдебно решение от 6 март 1980 г.
Прилага ли се Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, и по-специално член 31 от нея, към изпълнението на определение, постановено от френски съдия в рамките на бракоразводно производство, с което на една от страните се присъжда месечна издръжка, или такова решение следва да се счита за непопадащо в обхвата на „гражданските дела“ по смисъла на член 1, втора алинея, точка 1 от Конвенцията?
Прилага ли се Конвенцията, и по-специално разпоредбите ѝ относно изпълнението на съдебни решения, към плащането на временна компенсация, изплащана месечно, присъдена на една от страните с френско съдебно решение за развод съгласно член 270 и следващите от Френския граждански кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-98/79: Pecastaing/Белгийска държава, Съдебно решение от 5 март 1980 г.
Първа група въпроси
A – Сред средствата за защита, до които се отнася решението, попадат ли и тези, предвидени в член 9, параграф 2 от Директива 64/221, които са установени с член 1 от белгийския закон от 1 април 1969 г., съставляващ член 3а (с измененията) от закона от 28 март 1952 г. относно надзора върху чужденците, а именно жалбите за преразглеждане на решенията за отказ за издаване на първото разрешение за пребиваване или решенията за експулсиране на съответното лице преди издаването на разрешението (Белгийски Conseil d'État: решение 17.722 от 18 юни 1976 г. и решение 18.609 от 2 декември 1977 г.; Recueil des arrêts du Conseil d'État, 1977, стр. 1381)
Изглежда, че средствата за суспендиране включват също, като гарантирани от член 8 от Директивата, жалбите за отмяна на административни мерки, предвидени в националното право. Включва ли суспендиращият ефект също иск за гражданска отговорност за противоправно действие, предявен срещу автора на решение за експулсиране?
С други думи, суспендиращият ефект правило на процесуалното право ли е, ограничено единствено до упражняването на преки средства за защита, или представлява адаптация, в полза на лицата, защитени от правото на Общността, на основното право, което всички лица имат на справедливо гражданско изслушване?
Б – По-общо, в спорове между гражданин на една държава членка на Европейската общност и публичен орган на друга държава членка, отнасящи се до права и задължения от гражданско естество (по смисъла на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека), свързани с прилагането на правила на правото на Общността, предполага ли правото на справедливо изслушване, че личният достъп до съдилищата на съответната държава трябва ефективно да бъде предоставен на този гражданин?
Ако горният въпрос получи утвърдителен отговор, може ли да се изведе от Конвенцията за защита на правата на човека, тълкувана във връзка с правото на Общността, че този гражданин има право да се намира лично на територията на държавата, срещу която води дело, по време на производството, независимо от каквато и да е административна мярка за експулсиране, освен в надлежно обосновани случаи на спешност?
Втора група въпроси
В случай на надлежно обоснована спешност, решението за експулсиране може да бъде изпълнено независимо от всяко обжалване.
Явява ли се наличието на тази спешност неразделна част от решението за експулсиране, така че административният орган, който е взел решението, е изключително компетентен да установи дали съществува такава спешност?
Или, напротив, това е въпрос, свързан с упражняването на съдебна защита, така че, в случай на спор, съдът, пред който е заведено делото, може да реши този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/79: Nordmark, Съдебно решение от 5 март 1980 г.
Следва ли член 11, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1380/75 на Комисията от 29 май 1975 г. да се тълкува по аналогия с член 6, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 192/75 на Комисията от 17 януари 1975 г. в смисъл, че ако стоки, изнесени от държава членка, погинат по време на транспортирането вследствие на непреодолима сила, износителят има право на изплащане от изнасящата държава членка на същите парични компенсационни суми, които биха му се дължали, ако стоките бяха достигнали местоназначението си и ако митническите формалности по вноса бяха изпълнени там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-265/78: Ferwerda, Съдебно решение от 5 март 1980 г.
Правилно тълкуван, означава ли член 6, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 1957/69, че позоваване на принципа на правната сигурност, установен в или прилаган съгласно националното право, е изключено по отношение на искане за възстановяване на неправомерно изплатена субсидия?
Следва ли от правилното тълкуване на член 6, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 1957/69, че решение за търсене на възстановяване на субсидия не подлежи на принципа на правната сигурност, произтичащ от правото на Общността?
Ако отговорът на въпроси 1 и 2 е, че в тези случаи не е възможно да се позовава на национален или общностен принцип на правната сигурност, изключва ли член 6, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 1957/69 също така иск за обезщетение от страна на износителя срещу администрацията, която е поискала възстановяване на субсидията, основан на същите факти и обстоятелства, които биха могли да оправдаят позоваване на принципа на правната сигурност, ако това не беше изключено от посочения член 6, параграф 5?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.