Дело C-98/79: Pecastaing/Белгийска държава, Съдебно решение от 5 март 1980 г.

Първа група въпроси

A – Сред средствата за защита, до които се отнася решението, попадат ли и тези, предвидени в член 9, параграф 2 от Директива 64/221, които са установени с член 1 от белгийския закон от 1 април 1969 г., съставляващ член 3а (с измененията) от закона от 28 март 1952 г. относно надзора върху чужденците, а именно жалбите за преразглеждане на решенията за отказ за издаване на първото разрешение за пребиваване или решенията за експулсиране на съответното лице преди издаването на разрешението (Белгийски Conseil d'État: решение 17.722 от 18 юни 1976 г. и решение 18.609 от 2 декември 1977 г.; Recueil des arrêts du Conseil d'État, 1977, стр. 1381)

Изглежда, че средствата за суспендиране включват също, като гарантирани от член 8 от Директивата, жалбите за отмяна на административни мерки, предвидени в националното право. Включва ли суспендиращият ефект също иск за гражданска отговорност за противоправно действие, предявен срещу автора на решение за експулсиране?

С други думи, суспендиращият ефект правило на процесуалното право ли е, ограничено единствено до упражняването на преки средства за защита, или представлява адаптация, в полза на лицата, защитени от правото на Общността, на основното право, което всички лица имат на справедливо гражданско изслушване?

Б – По-общо, в спорове между гражданин на една държава членка на Европейската общност и публичен орган на друга държава членка, отнасящи се до права и задължения от гражданско естество (по смисъла на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека), свързани с прилагането на правила на правото на Общността, предполага ли правото на справедливо изслушване, че личният достъп до съдилищата на съответната държава трябва ефективно да бъде предоставен на този гражданин?

Ако горният въпрос получи утвърдителен отговор, може ли да се изведе от Конвенцията за защита на правата на човека, тълкувана във връзка с правото на Общността, че този гражданин има право да се намира лично на територията на държавата, срещу която води дело, по време на производството, независимо от каквато и да е административна мярка за експулсиране, освен в надлежно обосновани случаи на спешност?

Втора група въпроси

В случай на надлежно обоснована спешност, решението за експулсиране може да бъде изпълнено независимо от всяко обжалване.

Явява ли се наличието на тази спешност неразделна част от решението за експулсиране, така че административният орган, който е взел решението, е изключително компетентен да установи дали съществува такава спешност?

Или, напротив, това е въпрос, свързан с упражняването на съдебна защита, така че, в случай на спор, съдът, пред който е заведено делото, може да реши този въпрос?