Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1988 г.
Забранява ли член 95 от Договора за създаване на ЕИО налагането на диференциален данък върху частни автомобили, чиято данъчна мощност надвишава максималната мощност на такива превозни средства, които понастоящем се произвеждат във Франция, когато размерът на този данък е непропорционално по-висок над 16 CV, отколкото под тази стойност?
Забранява ли член 95 от Договора за ЕИО, тълкуван самостоятелно или при необходимост във връзка с друга разпоредба или основен принцип на Договора, на държавите членки да налагат върху моторни превозни средства, които надвишават определена данъчна мощност, диференциален данък, който нараства прогресивно в зависимост от тази мощност, когато самият този критерий се определя по формула, която има за последица да подлага на такова прогресивно увеличение всяко превозно средство с определен работен обем, което не се произвежда във Франция и се внася, по-специално от други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1988 г.
В контекста на прилагането на формула Б, за която Франция е избрала, могат ли производителите, доставящи на една и съща мандра, да се позовават на взаимозаменяемия характер на тяхното индивидуално производство, като единственият критерий за налагане на допълнителната такса е превишаването на референтното количество на мандрата, изчислено съгласно критериите, установени в Регламент (ЕИО) № 857/84?
С оглед на правилата, установени в член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО, представлява ли различното третиране на производители, доставящи на една и съща мандра, чрез прилагане на различни проценти към тяхното индивидуално производство с цел определяне на техните производствени права в „бедствената“ ситуация, посочена в член 3, параграф 3, дискриминационна мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1988 г.
а) Следва ли член 85 и сл. от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което, инкорпорирайки предходни споразумения между банките, обвързва предоставянето на определени данъчни облекчения с прилагането на унифицирани условия относно лихвите по спестовни влогове и по този начин ограничава конкуренцията
б) Следва ли членове 59—66 и 95 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което предоставя посоченото данъчно облекчение само за спестовни влогове в национална валута, държани в банки, установени на територията на съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1988 г.
1. Като се има предвид третото съображение в преамбюла, следва ли Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, допълнен с Регламент (ЕИО) № 1371/84 на Комисията, да се тълкува в смисъл, че при определянето на референтните количества, посочени в член 2, държавите членки не могат да вземат предвид ситуации, които не са предвидени в правото на Общността, по-специално положението на лица, които съгласно Регламент (ЕИО) № 1078/77 не са доставяли мляко през референтната година, и не могат да приемат мерки, позволяващи предоставянето на специално количество на такива лица?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, невалиден ли е Регламент № 857/84 на основание, че противоречи на действащото право на Общността, по-специално: а) принципа на правната сигурност; б) принципа на пропорционалност; в) правото на собственост; г) забраната за дискриминация, предвидена в член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО; д) забраната за злоупотреба с правомощия, тъй като не взема предвид лицата, които съгласно Регламент (ЕИО) № 1078/77 не са доставяли мляко през референтната година?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, нарушава ли държава членка правото на Общността, ако не предвиди разпоредба, посочена в първия въпрос, за лицата, които съгласно Регламент (ЕИО) № 1078/77 не са доставяли мляко през референтната година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1988 г.
Дали Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета от 31 март 1984 г., допълнен от Регламент (ЕИО) № 1371/84 на Комисията от 16 май 1984 г., е валиден, при положение че не предвижда предоставяне на референтно количество на производители, които, съгласно поето задължение по Регламент (ЕИО) № 1078/77 на Съвета от 17 май 1977 г., не са доставяли мляко през референтната година, приета от съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1988 г.
1. Дали двустранните или многостранните споразумения относно тарифите на авиокомпаниите (например резолюции на IATA), по които поне една авиокомпания със седалище в държава членка на Европейската икономическа общност е страна, са нищожни поради нарушение на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО, както е предвидено в член 85, параграф 2, дори ако нито компетентният орган на съответната държава членка (член 88), нито Комисията (член 89, параграф 2) не са ги обявили за несъвместими с член 85?
2. Представлява ли прилагането само на такива тарифи за редовни полети злоупотреба с господстващо положение на общия пазар по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО?
3. Несъвместимо ли е одобряването на такива тарифи от компетентния орган на държава членка с втора алинея на член 5 и член 90, параграф 1 от Договора за ЕИО и следователно нищожно ли е, дори ако Комисията не е възразила срещу такова одобрение на тарифи (член 90, параграф 3)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1988 г.
1) Дали съществуващ патент, издаден в Обединеното кралство съгласно разпоредбите на Patents Act 1949 за изобретение, което, ако не беше разпоредбата на раздел 50 от този акт, би било предшествано (липса на новост) от спецификация, описана в параграфи (a) или (b) на раздел 50(1) от този акт, представлява индустриална или търговска собственост, подлежаща на защита по член 36 от Договора от Рим?
2) Ако такъв патент като този на Thetford се ползва със защитата на член 36, единственото допустимо средство за защита съгласно този член би било ли разпореждане за плащане на разумен лицензен хонорар (или друго парично обезщетение), но не и забрана (инджънкшън)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1988 г.
а) Следва ли забраната, съдържаща се в член 30 от Договора за ЕИО, да се тълкува в смисъл, че препятства, по отношение на вноса на макаронени изделия, прилагането на разпоредбите на италианското законодателство, които забраняват използването на обикновено пшенично брашно при производството на макаронени изделия, когато тези изделия са законно произведени и пуснати на пазара в друга държава членка?
б) Следва ли забраната за произволна дискриминация или прикрити ограничения на търговията между държавите членки, съдържаща се в член 36, да се тълкува в смисъл, че препятства прилагането на горепосочените национални разпоредби?
Трябва ли член 30 и член 36 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че задължението, наложено от законодателството на държава членка, да се използва изключително твърда пшеница при производството на сухи макаронени изделия, предназначени за пускане на пазара на територията на тази държава членка, е законосъобразно, ако се установи и докаже, че това задължение:
а) е наложено единствено с цел да се запазят превъзходните качества на макаронените изделия, произведени само от твърда пшеница;
б) не води до дискриминация в ущърб на продукти със същите характеристики, идващи от други държави членки, или на търговците на тези продукти в Общността, доколкото търговците от съответната държава членка също са подчинени на същите ограничения;
в) не е въведено с цел да се преследват протекционистки цели в полза на вътрешния продукт и в ущърб на продукти, произведени другаде в Общността и имащи същите характеристики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1988 г.
1. Представлява ли предоставяне на услуга или услуги, чиито релевантни елементи не са ограничени в рамките на една държава членка, разпространението от оператори на кабелни мрежи в тази държава членка на радио- и телевизионни програми (с или без реклами), доставени от чужбина чрез кабел, по въздуха или чрез сателит, и разпространявани чрез кабелни мрежи?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, представляват ли национални разпоредби, които подчиняват такова разпространение на програми, доставени от чужбина по националните кабелни мрежи, на ограничения, които не се прилагат или не се прилагат по идентичен начин към подобни програми, доставяни в рамките на съответната държава членка, ограничение на свободата за предоставяне на такива услуги, което е забранено от член 59 от Договора за ЕИО?
3. Има ли значение за отговора на втория въпрос дали програмите, доставени от чужбина по описания по-горе начин, съдържат реклами, насочени по-специално към публиката на съответната държава членка, когато подобни реклами в програми, доставяни в рамките на тази държава членка, могат да бъдат излъчвани само от организация, която има законен монопол върху рекламата, и когато приходите от реклами на тази организация отиват почти изцяло за финансиране на дейността на вътрешните радио- и телевизионни организации и на националната преса?
4. Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги са приложими, представляват ли национални разпоредби като описаните по-горе, които забраняват разпространението на програми, доставени от чужбина и съдържащи реклами, насочени по-специално към публиката на държавата членка, в която се приемат програмите, ограничение, забранено от член 59 от Договора за ЕИО, когато вътрешните радио- и телевизионни организации в тази държава членка нямат право да излъчват реклами, а излъчването на реклами в тази държава членка е запазено за организация със законен монопол върху рекламата, докато приходите от реклами отиват почти изцяло за вътрешните радио- и телевизионни организации и националната преса?
5. Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги са приложими, представляват ли национални разпоредби като описаните по-горе, които предвиждат, че програми със субтитри на езика на държавата членка, в която се приемат програмите, могат да бъдат излъчвани само с разрешение на правителството единствено с цел да се изключат търговски предавания, насочени към публиката на съответната държава членка, ограничение, забранено от член 59 от Договора за ЕИО, ако вътрешните радио- и телевизионни организации подлежат на строги условия за одобрение и нямат право да правят търговски предавания (в каквато и да е форма), и освен това са налице обстоятелствата, посочени във втората част на въпрос 4?
6. Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги се прилагат към национални разпоредби като описаните по-горе, трябва ли тези разпоредби не само да съответстват на забраната за дискриминация, но и да бъдат обосновани с мотиви, свързани с обществения интерес, и пропорционални на целта, която се преследва?
7. Ако отговорът на въпрос 6 е положителен, могат ли цели, свързани с културната политика, насочени към поддържане на плуралистична и нетърговска радио- и телевизионна система и плуралистична и независима преса, да представляват такова оправдание, дори ако разпоредбите се отнасят почти изключително до финансовите изисквания на тези цели?
8. Може ли такова оправдание да се основава на факта, че национални разпоредби като описаните в предходните въпроси са необходими, за да се предотврати конкуренцията на търговски програми, доставени от чужбина, с вътрешните предавания в съответната държава членка и с нови медийни форми, които все още се развиват в тази държава?
9. Могат ли общоприетите принципи на правото на Общността (по-специално принципът на пропорционалност) и основните права, признати от правото на Общността (по-специално свободата на изразяване и свободата да се получава информация), да налагат директно приложими задължения на държавите членки, въз основа на които национални разпоредби като разглежданите тук трябва да бъдат преценявани, независимо дали са приложими писмени разпоредби на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.