Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1990 г.
1) Следва ли втората алинея на член 4, параграф 2 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че предоставянето от собственика на недвижим имот на ползването на този имот на друго лице за определен срок срещу периодично плащане, чрез учредяване на вещно право на ползване, като например право на строеж, за такъв срок и срещу такова плащане, представлява експлоатация на материална собственост с цел получаване на доход от нея на постоянна основа по смисъла на тази разпоредба на директивата?
2) Доколкото държава членка е използвала възможността, предвидена в член 5, параграф 3, буква б) от Шестата директива, да счита вещните права, предоставящи на техния носител право на ползване, за материална собственост, следва ли член 5, параграф 1 да се тълкува в смисъл, че терминът „прехвърляне“, използван в тази разпоредба, обхваща и учредяването на такова право?
3) Различен ли е отговорът на първия въпрос, ако и доколкото на втория въпрос се отговори утвърдително?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1990 г.
Могат ли национални правила, които ограничават използването на описание като „vleeswaren“ само за продукти, отговарящи на определено ограничение по отношение на съотношението между водното съдържание и нивото на органични не-мастни вещества, да бъдат приложени към продукти, които са законно пуснати на пазара под подобно описание в друга държава членка, но не отговарят на посоченото изискване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1990 г.
Дали Регламент (ЕИО) № 3779/88 на Комисията от 2 декември 1988 година е валиден, доколкото ограничава възстановяването на събраната такса за съотговорност само до първичната преработка на зърнени култури, които са предоставени или предоставени на предприятие за преработка от производител (обработка по договор), с изключение на зърнени култури, които са продадени на такова предприятие, дори ако впоследствие са изкупени обратно от производителя под формата на фураж с оглед използването им в собственото му земеделско стопанство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1990 г.
Следва ли член 177 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че съд или трибунал на държава членка може (и в този случай трябва) да отправи до Съда на Европейските общности преюдициален въпрос относно тълкуването на решенията на Съвета по асоцииране, разглеждани в настоящия случай, а именно Решение № 2/76 и/или Решение № 1/80, ако такъв въпрос бъде повдигнат пред него и той счита, че решението по този въпрос е необходимо, за да постанови решение?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Следва ли да се считат за разпоредби, приложими в държавите от Европейската общност по правни спорове: член 2, параграф 1, буква б) от Решение № 2/76 и/или член 6, параграф 1 от Решение № 1/80, както и член 7 от Решение № 2/76 и/или член 13 от Решение № 1/80?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
Какво следва да се разбира под понятието „законна заетост“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Решение № 2/76 и/или член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 (с оглед на член 7 от Решение № 2/76 и/или член 13 от Решение № 1/80)
Следва ли то да се разбира като заетост, докато заинтересованото лице е притежавало разрешение за пребиваване в съответствие със законите относно чужденците — с допълнителния въпрос дали, по-широко погледнато, то включва заетост, която това лице е могло да има, докато е изчаквало решението относно разрешението му за пребиваване да стане окончателно и необратимо — или само заетост, която може да се счита за законна по смисъла на законодателството, уреждащо заетостта на чужденци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1990 г.
Трябва ли стъклени сфери с плоска основа, описани като „притежатели на хартия“, които са изработени изцяло на ръка от признати художници-стъклари чрез метод, при който цветно стъкло под формата на живописни изображения се полага върху повърхността на разтопеното стъкло с помощта на шпатула, да се считат за целите на Общата митническа тарифа за картини (позиция 99.01) или за произведения на традиционното занаятчийство?
Могат ли описаните по-горе изделия, изработени и подписани от признати художници, или подобни обекти, в които цветните мотиви (вместо да са двуизмерно изображение на повърхността) са включени в сферата като триизмерна форма, да бъдат произведения с търговски характер по смисъла на бележка 3 към глава 99?
Ако на втория въпрос се отговори утвърдително: трябва ли стоките да се считат за такива с търговски характер, ако (a) са произведени от художниците с използване на същите традиционни занаятчийски техники като подобни стъклени изделия, които се произвеждат масово в стъкларски заводи по дизайн на художници, (b) са произведени индивидуално от художниците, но в малки, ограничени серии с еднакъв размер, украса и изпълнение, (c) са декоративни по характер поради избраните мотиви за живописните и цветни изображения, и (d) се предлагат и продават на стандартна единична цена за всяка серия, която варира между 35 и 300 щатски долара, и върху която се предоставят отстъпки
Какви, в противен случай, са определящите критерии за определяне на произведенията на традиционното занаятчийство като такива с търговски характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1990 г.
Следва ли Регламент (ЕИО) № 1388/85 на Комисията от 24 май 1985 година, класифициращ стоки по подпозиция 12.04 A от Общата митническа тарифа, да се тълкува в смисъл, че продукти, които представляват остатък от процеса на извличане на захар и имат съдържание на захароза 12% от теглото спрямо сухото вещество, попадат под израза „частично обеззахарено нарязано цвекло“ по смисъла на член 1 от този регламент?
Ако е така, валиден ли е посоченият регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1990 г.
Под коя позиция (подпозиция) на Общата митническа тарифа следва да бъде класифициран COM-Recorder, описан в изложението на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1990 г.
Следва ли второто тире от първата алинея на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета от 31 март 1984 година да се тълкува в смисъл, че предоставя на държавите членки дискреционна правомощие при определянето на разпределението на специални референтни количества за производителите, обхванати от тази разпоредба, или им налага задължение да ги предоставят, и ако е така, какви са границите на тази дискреция?
Противоречи ли първата алинея на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 857/84 на национални разпоредби, приети с цел прилагането на този регламент, които са формулирани по такъв начин, че:
(i) производители, които са поели инвестиционни задължения, могат да получат специално референтно количество, независимо дали тези задължения са поети като част от план за развитие;
(ii) това количество се изчислява на базата на фиксирано количество, определено за всяко ново построено място за добитък;
(iii) за целите на това изчисление броят на действително построените места се намалява с 10% или 20% в зависимост от това дали съответният производител започва производство на мляко или не;
(iv) количеството, което произтича от прилагането на горепосочените критерии за изчисление, се намалява с една трета или наполовина в зависимост от датата, на която новите места са били въведени в експлоатация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1990 г.
Има ли освобождаването на гаранцията, предвидена в член 25 от Регламент (ЕИО) № 2730/79 от 29 ноември 1979 г., от националната интервенционна агенция на държава членка, която е изплатила авансово износна премия, ефект да освобождава износителя от всички или част от неговите задължения, по-специално по отношение на формата и срока за представяне на доказателствата, изисквани за получаване на премията?
Може ли всяка грешка на администрацията да позволи да се постави под въпрос обхватът на решението за освобождаване на гаранцията?
Трябва ли искането за предоставяне на удължаване на срока, предвидено в член 31, параграф 2 от посочения регламент, да бъде направено преди изтичането на обичайния срок за представяне на документите, ако правото на премия не трябва да бъде загубено?
Прави ли член 31, параграф 2 от посочения регламент предоставянето на удължаване на срока за представяне на заместващи митнически документи зависимо от установяване на непреодолима сила?
Приложим ли е по аналогия член 31, параграф 2 от регламента към представянето на транспортни документи за изнесените продукти?
В случай на отрицателен отговор на въпрос 5, валиден ли е член 31, параграф 2 от посочения регламент с оглед на принципа на пропорционалност, доколкото тази разпоредба прави разлика между две категории доказателства?
Валидни ли са членове 25 и 31 от посочения регламент с оглед на принципа на пропорционалност, доколкото те изискват износителят да възстанови предварително получена премия плюс 15 %, когато доказателствата за износ, транспорт и въвеждане за вътрешно потребление не са представени в срок, въпреки че операцията действително е извършена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.