Дело C-192/89: Sevince/Staatssecretaris van Justitie, Съдебно решение от 20 септември 1990 г.

Следва ли член 177 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че съд или трибунал на държава членка може (и в този случай трябва) да отправи до Съда на Европейските общности преюдициален въпрос относно тълкуването на решенията на Съвета по асоцииране, разглеждани в настоящия случай, а именно Решение № 2/76 и/или Решение № 1/80, ако такъв въпрос бъде повдигнат пред него и той счита, че решението по този въпрос е необходимо, за да постанови решение?

Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Следва ли да се считат за разпоредби, приложими в държавите от Европейската общност по правни спорове: член 2, параграф 1, буква б) от Решение № 2/76 и/или член 6, параграф 1 от Решение № 1/80, както и член 7 от Решение № 2/76 и/или член 13 от Решение № 1/80?

Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
Какво следва да се разбира под понятието „законна заетост“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Решение № 2/76 и/или член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 (с оглед на член 7 от Решение № 2/76 и/или член 13 от Решение № 1/80)

Следва ли то да се разбира като заетост, докато заинтересованото лице е притежавало разрешение за пребиваване в съответствие със законите относно чужденците — с допълнителния въпрос дали, по-широко погледнато, то включва заетост, която това лице е могло да има, докато е изчаквало решението относно разрешението му за пребиваване да стане окончателно и необратимо — или само заетост, която може да се счита за законна по смисъла на законодателството, уреждащо заетостта на чужденци?