Дело C-16/89: Spronk/Minister van Landbouw en Visserij, Съдебно решение от 12 юли 1990 г.

Следва ли второто тире от първата алинея на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета от 31 март 1984 година да се тълкува в смисъл, че предоставя на държавите членки дискреционна правомощие при определянето на разпределението на специални референтни количества за производителите, обхванати от тази разпоредба, или им налага задължение да ги предоставят, и ако е така, какви са границите на тази дискреция?

Противоречи ли първата алинея на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 857/84 на национални разпоредби, приети с цел прилагането на този регламент, които са формулирани по такъв начин, че:
(i) производители, които са поели инвестиционни задължения, могат да получат специално референтно количество, независимо дали тези задължения са поети като част от план за развитие;
(ii) това количество се изчислява на базата на фиксирано количество, определено за всяко ново построено място за добитък;
(iii) за целите на това изчисление броят на действително построените места се намалява с 10% или 20% в зависимост от това дали съответният производител започва производство на мляко или не;
(iv) количеството, което произтича от прилагането на горепосочените критерии за изчисление, се намалява с една трета или наполовина в зависимост от датата, на която новите места са били въведени в експлоатация?