Преюдициално запитване

Прилага ли се принципът на общностното право, съгласно който държавите членки са задължени да поправят вредите, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които те носят отговорност, и когато нарушението е в резултат от обстоятелството, че парламентарен закон не е приведен в съотвествие с нормите на общностното право, които са от по-висок ранг (в конкретния случай непривеждане в съответствие на членове 9 и 10 от Biersteuergesetz с член 30 от Договора за ЕИО)?
Може ли националният правен ред да постави дадено право на обезщетение в зависимост от същите ограничения, които се прилагат, в случай че даден закон нарушава национални разпоредби от по-висок ранг, например в случай че обикновен германски федерален закон нарушава Grundgesetz на Федерална република Германия?
Може ли националният правен ред да постави правото на обезщетяване в зависимост от наличието на вина (умишлена или по небрежност), която може да се вмени на държавните органи, които отговарят за непривеждането на законодателството в съответствие?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и отговорът на втория въпрос е отрицателен:
а) може ли задължението за обезщетяване съгласно националното право да се ограничи до поправяне на вредите, причинени на някои отделни защитени от законова разпоредба индивидуални блага — например вреди причинени на собствеността, — или трябва да се компенсират изцяло всички нанесени щети на имуществото, включително и пропуснатите ползи?
б) Обхваща ли задължението за обезщетяване поправянето на вече възникналите вреди, преди Съдът на Европейските общности да е установил в решението си от 12 март 1987 г. по дело 178/84, че член 10 от Biersteuergesetz нарушава общностни разпоредби от по-висок ранг?
При всички обстоятелства по това дело, а именно когато:
а) законодателството на държава членка е поставило изисквания, свързани с гражданството, постоянното местожителство и пребиваването на собствениците и притежателите на риболовни кораби, както и на акционерите и управителите на дружества за морски превоз,
и
б) Съдът е приел в решенията по дела С‑221/89 и С‑246/89, че такива изисквания са в противоречие с членове 5, 7, 52 и 221 от Договора за ЕИО,
предоставя ли общностното право на собствениците или притежателите на този вид кораби и на управителите и/или акционерите в дружества за морски превози право на обезщетение от държавата членка за загубите, претърпени вследствие на всички посочени по-горе нарушения на Договора за ЕИО или на някои от тях?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, какви са критериите, чието прилагане общностното право налага на националната юрисдикция, за да се произнесе по обезщетението за вреди, представляващи:
а) разходите и/или пропуснатите ползи и/или загубата от получаване на доходи за периода, следващ влизането в сила на посочените изисквания, през който корабите е трябвало да бъдат поставени на рейд, да намерят нови възможности за риболов и/или да се опитат да бъдат регистрирани на друго място;
б) загуби вследствие на продажбата на корабите или на части от тях или на акции от дружествата за морски превози под тяхната стойност;
в) загуби в резултат на задължението за представяне на обезпечения, плащане на глоби и съдебни разноски, произтичащи от твърдените нарушения, свързани със заличаването на корабите от националния регистър;
г) загуби вследствие на невъзможността за тези лица да продължават да притежават и да експлоатират тези кораби;
д) загуба от възнаграждение за предоставените им услуги;
е) разходи, направени за да се ограничат посочените по-горе загуби
ж) евентуално, „служещо за пример“ обезщетение за вреди?