Дело C-246/94: Cooperativa Agricola Zootecnica S. Antonio и др./Amministrazione delle Finanze dello Stato, Заключение от 7 март 1996 г.

1. Следва ли да се приеме, че член 2, буква д) от Директива 79/623/ЕИО от 25 юни 1979 г. (която не е транспонирана в италианското право) отговаря на необходимите критерии за пряка приложимост и за предоставяне на права на частноправни субекти, на които те могат да се позовават срещу италианската държава?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли да се приеме, че посочената разпоредба е приложима и в случай на забавяне при съобщаването на местонахождението на производственото звено, в което се предвижда угояването на говедата, тоест при нарушение на Регламент № 612/77, изменен с член 7 от Регламент № 1384/77, и необходимо ли е да се тълкуват разпоредбите на този регламент, установяващи специалните вносни режими, за да се установи дали забавянето е оказало съществено влияние върху правилното функциониране на този режим?
3. Ако на предходния въпрос се отговори отрицателно и разпоредбата не се счита за приложима в настоящия случай, следва ли да се приеме, че Регламент № 1121/87 от 23 април 1987 г. е валиден, като е необходимо да се установи дали размерът на санкцията, определена в член 1, параграф 2 от този регламент (с която цялата гаранция се конфискува при забавяне от 50 дни при съобщаването на изискуемата информация), противоречи на принципа на пропорционалност — утвърден от Съда на Европейските общности — по отношение на преследваната цел.