Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Следва ли дерогацията, съдържаща се във втората алинея на член 11C, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данък върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) („Шестата директива“), да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка, която предвижда възстановяване на данъка в случай на лоши вземания, да изключи предоставянето на облекчение, когато изгубеното възнаграждение се състои в нещо различно от пари?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1. Попада ли в обхвата на член 27 от Директива 77/388/ЕИО разрешение на Съвета за въвеждане на специални мерки за дерогация от Директива 77/388/ЕИО с цел предотвратяване на избягване на данъци, които, в случай на облагаеми доставки между свързани лица, прилагат разходите за данъчно задълженото лице по смисъла на член 11, буква А, параграф 1, буква в) от Директива 77/388/ЕИО като минимална основа за облагане, дори когато договореното възнаграждение съответства на пазарната стойност, но е по-ниско от минималната основа за облагане и следователно не е налице избягване на данъци?
2. Може ли държава членка да се позовава на специални мерки по член 27 от Директива 77/388/ЕИО като данъчни правила, приложими към данъчно задължено лице, ако нито решението на Съвета, разрешаващо мерките, е било публикувано в Официален вестник на Европейските общности, нито процедурата по разрешаване по член 27, параграфи 2—4 от Директива 77/388/ЕИО е била оповестена — след нейното приключване — в официални публикации на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1. Доколкото изисква от държавите членки да получават от всяко предприятие, надвишаващо определените прагове за изключване, асимилация и опростяване, подробна декларация за всички негови вътрешнообщностни внос и износ, въвежда ли Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета от 7 ноември 1991 г. мярка, имаща ефект, равностоен на количествено ограничение на търговията със стоки между държавите членки, забранена от членове 30 и 34 от Договора за ЕИО?
2. Представлява ли задължението за предоставяне на данните, изисквани по системата за събиране на информация Intrastat, както в държавата вносител, така и в държавата износител, чието неизпълнение подлежи на наказателни санкции съгласно люксембургското законодателство в случай на непредставяне на исканата информация на Централната служба по статистика и икономически изследвания, за търговците ограничение, което е неоправдано и непропорционално спрямо преследваната цел от общ интерес и следователно противоречи ли на третия параграф на член 3б от Договора за ЕИО, въведен с член G(5) от Договора за Европейския съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
a) Следва ли специфичният предмет на правата, свързани с търговска марка, да се счита за включващ правомощието, предоставено на притежателя на търговска марка съгласно националното право, да се противопостави, по отношение на алкохолни напитки, произведени от него, на отстраняването от трето лице на етикети, поставени от притежателя върху бутилки и върху опаковките, съдържащи ги, и носещи неговата марка, след като напитките са били пуснати от него на пазара на Общността в тази опаковка, и последващото повторно поставяне на тези етикети от това трето лице или тяхната замяна с подобни етикети, без по този начин по някакъв начин да се уврежда първоначалното състояние на продукта?
б) Доколкото етикетите се заменят с други подобни етикети, различава ли се положението, когато третото лице пропуска означението „pure“, което фигурира на оригиналните етикети и/или, в зависимост от случая, заменя името на вносителя с друго име?
в) Ако на въпрос (а) следва да се отговори утвърдително, но притежателят на търговската марка се възползва от правомощието, посочено в този въпрос, за да предотврати отстраняването от третото лице на идентификационни знаци, които притежателят на търговската марка е поставил върху или под етикетите, за да може да открива недостатъци в своята търговска организация и по този начин да се бори с паралелната търговия с неговите продукти, следва ли такова упражняване на правото върху търговската марка да се счита за „прикрито ограничение на търговията между държавите членки“, насочено към постигане на изкуствено разделяне на пазарите?
г) До каква степен отговорът на въпрос (в) се влияе от обстоятелството, че притежателят на търговската марка е поставил тези идентификационни знаци или по силата на законово задължение, или доброволно, но във всеки случай с оглед на възможността за „изтегляне на продукта“ и/или за ограничаване на своята продуктова отговорност и/или за борба с фалшифицирането, или, в зависимост от случая, единствено с цел борба с паралелната търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли член 1, параграф 1, буква в) от Решение 93/235/ЕОВС на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета от 26 април 1993 година относно търговията между Европейската общност за въглища и стомана и Федерална република Югославия (Сърбия и Черна гора) и член 1, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 990/93 на Съвета от същата дата относно търговията между Европейската икономическа общност и Федерална република Югославия (Сърбия и Черна гора) да се тълкуват в смисъл, че само действителното влизане в териториалните води на Федерална република Югославия на кораб или друго превозно средство, превозващо стоки, предназначени за търговски трафик в посочените териториални води, представлява нарушение на забраната, предвидена в тях, или тези законодателни разпоредби обхващат и поведение, осъществено в международни води, което поради специфичния начин, по който е замислено и изпълнено, дава основателно основание да се счита, че корабът или другото превозно средство е на курс към посочените териториални води с цел търговски трафик?
Попадат ли в обхвата на член 1, буква г) от Решението и член 1, параграф 1, буква г) от посочения по-горе Регламент, доколкото те забраняват всяка дейност, чиято цел или последица е пряко или непряко да се насърчават операциите, посочени в член 1, параграф 1, буква в), и плаването в международни води на кораб или друго превозно средство, превозващо стоки, които по всяка вероятност са предназначени за търговски трафик в териториалните води на Федерална република Югославия?
Съвместима ли е с правото на Общността, по-специално с първата и втората алинея на член 10 от посоченото по-горе Решение и Регламент, национална разпоредба, която изрично предвижда, в случай на установено нарушение на някоя от забраните, съдържащи се в посочения член 1, конфискация — задължителна или по преценка — на товара, превозван с някое от превозните средства, посочени във втората алинея на член 10 от посочените актове на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1) Изисква ли понятието за прехвърляне на данъка върху потребителя, по смисъла на Шеста директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. и останалата част от правния ред на Общността, и за определяне на понятието оборотен данък, винаги и във всеки случай законът, уреждащ съответния данък, изрично да предвижда, че този данък може да бъде прехвърлен върху потребителя, или е достатъчно, от друга страна, ако данъкът може да се счита, при разумно тълкуване на такъв закон, че действително е включен в цената, платена от потребителя?
2) Може ли данък, който се събира като фиксирана такса с голям размер върху общия оборот или приход, който взема предвид такъв оборот, ако в крайна сметка се плаща от потребителя, да се счита за оборотен данък, въпреки че няма изрично доказателство (фактура) за прехвърлянето на данъка върху потребителя, като съответните сделки са автоматични, чрез използване на монети, и има цена за използване
В този вид нарушава ли член 33 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно данъка върху добавената стойност и следователно е несъвместим с тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1. Прилага ли се увеличението (от 1% за всеки месец, който изтича без да е извършено плащане, след 30-ия ден от пристигането на стоките на митническата територия на Общността), предвидено в член 1, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 738/92 на Съвета от 23 март 1992 г., към цената франко-граница на Общността винаги когато е уговорено, че плащането на цената ще се извърши на дата след този 30-и ден?
2. Ако отговорът на предходния въпрос не може да бъде безусловно положителен, поради необходимостта от правене на разграничение, прилага ли се посоченото увеличение при обстоятелства като тези по настоящото дело (вж. установените факти), при които цената на внесените стоки, уговорена като платима след 90 дни, е с около 2,3% (в единия случай) и 2,5% (в другия случай) по-висока от цената, платима при CAD (cash against documents)?
3. Ако на предходния въпрос се отговори положително, следва ли това увеличение да се прилага към цената, съответстваща на плащане при CAD, или към цената, уговорена като платима след 90 дни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.