Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейската общност или противоречи ли на забраната за дискриминация, предвидена в член 6 от Договора за Европейския съюз, ако прокурор изрично откаже да използва учтивото обръщение „Herr“ в заявление, което е изготвил и впоследствие представил на съда за подпис, за издаване на съкратена наказателна заповед по отношение на работник чужденец (по смисъла на членове 48—51 от Договора за Европейския съюз) от друга държава членка на Европейския съюз, особено когато това противоречи на обичая на прокуратурата и на собствената обичайна практика на прокурора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли член 19 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на сертификат за допълнителна закрила на притежателя на патента в дадена държава членка (в случая Обединеното кралство) при положение че:
- към 2 януари 1993 г. лекарственият продукт е бил предмет на първо разрешение за пускане на пазара в Общността (в случая във Франция), издадено съгласно Директива 65/65/ЕИО (с измененията) след 1 януари 1985 г.;
- към 2 януари 1993 г. лекарственият продукт е бил защитен с валиден основен патент в държавата членка;
- към датата на подаване на заявлението за сертификат разрешение за пускане на пазара в държавата членка все още не е било издадено;
- заявлението за сертификат по смисъла на член 19, параграф 1 е подадено до компетентния национален орган (а именно Патентното ведомство на Обединеното кралство) в срок от 6 месеца от 2 януари 1993 г., както е предвидено в член 19, параграф 2;
или разпоредбите на членове 3, буква б), 8 и 9 относно валидно разрешение за пускане на пазара в държавата членка също трябва да бъдат изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1) Когато задължението за плащане на сума, дължима по договор, трябва да бъде изпълнено в държава — страна по Конвенцията, така че съгласно член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция кредиторът има право да предяви иск срещу неизправния длъжник пред съдилищата на тази държава с цел да получи изпълнение, макар длъжникът да е със седалище на територията на друга държава — страна по Конвенцията — имат ли съдилищата на първата държава (по същата причина) компетентност да разгледат и решат иск, предявен от кредитора срещу длъжника в обезпечително (kort geding) производство за разпореждане, с което длъжникът да бъде осъден с подлежащо на предварително изпълнение решение да заплати сума, която според съда, разглеждащ обезпечителното производство, с голяма вероятност се дължи на кредитора, или се прилагат допълнителни условия относно компетентността на съда, разглеждащ обезпечителното производство, например условието разпореждането, поискано от този съд, да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че договорът между страните съдържа арбитражна клауза и ако да, какво значение има мястото на арбитража съгласно тази клауза?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че за да има компетентност съдът, разглеждащ обезпечителното производство, разпореждането, поискано от него, трябва също така да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че разпореждането, за което се иска постановяване, трябва да може да бъде изпълнено в тази държава и необходимо ли е това условие да е изпълнено към момента на подаване на молбата за обезпечителна мярка или е достатъчно да може разумно да се очаква, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
4) Представлява ли възможността, предвидена в член 289 и сл. от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, да се подаде поради неотложна необходимост молба до председателя на Arrondissementsrechtbank за подлежащо на предварително изпълнение решение „временно“ или „обезпечително“ средство по смисъла на член 24 от Брюкселската конвенция?
5) Има ли значение за отговора на четвъртия въпрос обстоятелството, че по съществото на спора е висящо или може да стане висящо производство и ако да, има ли значение, че в същия случай е започнало арбитражно производство?
6) Има ли значение за отговора на четвъртия въпрос обстоятелството, че исканата обезпечителна мярка е разпореждане за изпълнение на парично задължение, посочено в първия въпрос?
7) Ако на четвъртия въпрос трябва да се отговори утвърдително и „съдилищата на друга държава — страна по Конвенцията имат компетентност по съществото на спора“, трябва ли член 24 и по-специално препратката в него към „такива временни ... мерки, каквито са предвидени в законодателството на [държава — страна по Конвенцията]“, да се тълкува в смисъл, че съдът, разглеждащ молбата за обезпечителни мерки, има (по тази причина) компетентност, ако има такава съгласно разпоредбите на националното си право, дори когато тези разпоредби са посочени във втора алинея на член 3 от Брюкселската конвенция, или компетентността му в този случай е обусловена от изпълнението на допълнителни условия, например исканата обезпечителна мярка да поражда действие или да може да породи действие в съответната държава — страна по Конвенцията?
8) Ако отговорът на седмия въпрос е, че за да има компетентност съдът, разглеждащ молбата за обезпечителна мярка, е необходимо също така исканата от него мярка да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че разпореждането, за което се иска постановяване, трябва да може да бъде изпълнено в тази държава и необходимо ли е това условие да е изпълнено към момента на подаване на молбата за обезпечителна мярка или е достатъчно да може разумно да се очаква, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Може ли, към момента на обжалваното решение, за целите на тълкуването на член 2 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. по отношение на нейния личен приложен обхват, да се вземат предвид посоченият по-горе доклад и предложение на Комисията от 31 май 1995 г., както и посоченият по-горе текст, временно приет от Съвета на министрите на 20 ноември 1995 г.
Ако да, какво значение, обхващащо трите различни текста, следва да се изведе за целите на това тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Правилата на държава членка, които, като предписват задължителна правна форма на трудово правоотношение между страните — правната форма, по която обичайно се предоставят услугите на туристически водачи при обстоятелствата, описани в този член — противоречат ли на член 59 и сл. от Договора за ЕИО?
Ако отговорът е положителен, оправдани ли са тези разпоредби поради съображения, свързани с общия интерес от поддържане на индустриален мир в чувствителната област на предоставянето на туристически услуги, по отношение на която гръцката държава, като страна, за която туризмът е важен, има разумен и оправдан интерес да се намеси чрез регулиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране да се тълкува в смисъл, че турски работник изпълнява условието да е бил в легална заетост по смисъла на тази разпоредба в приемащата държава членка, когато е бил нает там въз основа на разрешение за пребиваване, което му е било издадено единствено в резултат на измамно поведение, за което е осъден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Може ли съпругът — който не е гражданин на държава членка — на гражданин на тази държава членка, в която съпрузите живеят и в която съпругът, който е гражданин, е нает на работа, също да се позовава на правото по член 11 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Включва ли това право на съпруга, който не е гражданин на държава членка, да „започне всякаква дейност като наето лице“ на цялата територия на съответната държава членка, правото, по отношение на условията на заетост и труд, по-специално по отношение на условията за ефективно времево ограничаване на трудовото правоотношение, да бъде третиран от работодател в съответната държава членка по същия начин, по който този работодател би трябвало да третира съпруга, който е гражданин на държавата членка?
Ако и на втория въпрос се отговори утвърдително:
Дават ли член 7, параграф 1 от посочения Регламент (ЕИО) № 1612/68 във връзка с член 48, параграф 2 от Договора за ЕИО на работник в държава членка, на която той е гражданин, правото на същото третиране, каквото се дължи на работници, които са граждани на друга държава членка, и следователно национална разпоредба, която Съдът на Европейските общности е приел за неприложима спрямо последните лица, също е неприложима спрямо собствените граждани на съответната държава членка и техните съпрузи, които не са граждани на държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли точки 3 и 5 от член 13Б, буква д) от Шестата Директива за ДДС да се тълкуват в смисъл, че освобождаването от ДДС следва да се предостави за услуги от вида, описан по-горе в параграфи 3 и 5 [от акта за преюдициално запитване; по същество това са доставки на услуги по обработка на данни за членовете на SDC и за други финансови институции]?
В тази връзка, изключва ли предоставянето на освобождаване от ДДС по член 13Б, буква д), точки 3 до 5, когато дадена сделка по смисъла на тази разпоредба се извършва изцяло или частично по електронен път?
Следва ли да се отдава значение на разликата във формулировката на член 13Б, буква д), точки 1 и 2 от Директивата за ДДС, където се използва изразът „от лицето, което предоставя кредита“, докато такава формулировка не се използва в точки 3 до 5?
A. Има ли значение за прилагането на член 13Б, буква д), точки 3 до 5, дали сделките се извършват от финансови институции или от други лица?
B. Има ли значение за прилагането на член 13Б, буква д), точки 3 до 5, дали цялата финансова услуга се извършва от финансова институция, която има отношение с клиента?
C. Ако не е необходимо за прилагането на член 13Б, буква д), точки 3 до 5, финансовата институция сама да извършва цялата услуга, може ли финансовата институция да закупи сделки изцяло или частично от друго лице, така че услугите, извършени от това друго лице, да попадат в обхвата на член 13Б, буква д), точки 3 до 5, или могат да бъдат поставени специални изисквания към това друго лице?
Как следва да се тълкува изразът „сделки ... относно“ в член 13Б, буква д), точки 3 и 4?
Този въпрос цели да установи дали думите „сделки ... относно“ следва да се разбират в смисъл, че освобождаване от ДДС следва да се предостави и в случаите, когато дадено лице извършва само част от услугата или само някои от сделките по смисъла на Директивата, които са необходими за предоставянето на пълната финансова услуга.
При тълкуването на член 13Б, буква д), точки 3 до 5, следва ли да се отдава значение на факта, че данъчно задълженото лице, което иска освобождаване от данък за сделки по смисъла на тази разпоредба, извършва тези сделки от името на финансовата институция, на чието име се предоставя услугата?
След реорганизацията на ищеца, има ли значение за прилагането на член 13Б, буква д), точки 3 до 5, че услугите понастоящем се предоставят от дружество, което доставя услугите на свързаните финансови институции?
Следва да се отбележи, че тези услуги се фактурират от дружеството към ищеца, който от своя страна ги фактурира на своите членове – финансови институции [тук се прави препратка към обясненията, дадени в първия параграф на акта за преюдициално запитване].
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли член 85, параграф 3 от Договора и Регламент № 123/85 да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална съдебна практика относно нелоялната конкуренция, съгласно която селективна система за дистрибуция, дори ако се ползва от освобождаване по тези разпоредби, не може да бъде противопоставяна на трети лица, освен ако не е „непроницаема“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли член 30 и член 36 от Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да подлага вино, произведено в друга държава членка, на подходящ контрол с цел да се провери съответствието му с правилата на Общността, дори когато това вино е придружено от добросъвестни сертификати за анализ, издадени от изследователски институти, надлежно упълномощени в държавата членка на произход?
Следва ли член 74, параграф 2, буква в) от Регламент № 822/87 да се тълкува в смисъл, че е предоставено на националния съд да определи, съгласно приложимите в съответната държава членка процесуални правила, дали методът за анализ на вино, известен като „определяне на съотношението на изотопите O18/O16 във водата на виното“, съответства на критериите за точност, повторяемост и възпроизводимост, установени в тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.