Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Трябва ли работата, извършвана върху нидерландската част на континенталния шелф под Северно море от работник по смисъла на WAMN, да се счита или третира като работа, извършвана в Нидерландия за целите на прилагането на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция?
Ако да, за да се отговори на въпроса дали работникът трябва да се счита за лице, което е извършвало работата си „обичайно“ в Нидерландия, трябва ли да се вземе предвид целият период на неговата заетост или само най-скорошният период на заетост е релевантен?
При отговора на въпрос 2 трябва ли да се прави разграничение между периода преди влизането в сила на WAMN – когато нидерландското право все още не е определило съд с териториална компетентност да разглежда подобен случай – и периода след влизането в сила на WAMN?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1) а) Предполага ли прилагането на преходната уредба по член 19, параграф 1 от регламента, доколкото тя е свързана с „първото разрешение за пускане на продукта [...] на пазара в Общността“ преди определена дата, единствено разрешение съгласно Директива 65/65/ЕИО или 81/851/ЕИО, или може ли по-късно (след изтичането на срока) издадено разрешение, по-специално разрешение относно цената на лекарствения продукт, да се счита за определящо, когато
аа) пускането на лекарствения продукт на пазара съгласно законодателството на съответната държава членка не може законно да се осъществи без такова допълнително разрешение, например поради разпоредби относно ценообразуването, или
бб) лекарственият продукт по принцип може законно да се търгува без такова допълнително разрешение в съответната държава членка, но ефективното му пускане на пазара въпреки това не е възможно, особено защото здравноосигурителните каси възстановяват разходите за лекарствения продукт само ако е издадено това допълнително, по-специално ценово разрешение, или ако е определена възстановимата цена.
1) б) Определящо ли е в този случай първото разрешение във всяка държава членка на ЕО (както в член 8 и 13 от регламента) или първото разрешение в държавата членка, в която се подава заявлението за издаване на допълнителен сертификат за защита?
2) Има ли основания за съмнение относно валидността на преходната уредба по член 19, параграф 1 от регламента, доколкото в нея са определени различни дати за различните държави членки?
3) Изчерпателен ли е списъкът на основанията за недействителност в член 15, параграф 1 от регламента?
В случай на отрицателен отговор:
а) Съществува ли основание за недействителност, ако сертификат е издаден въз основа на преходната разпоредба на член 19, параграф 1 от регламента, въпреки че вече е било издадено първо разрешение за пускане на продукта на пазара в Общността преди датата, определена за държавата членка, в която е поискан и издаден сертификатът за защита?
б) Абсолютно недействителен ли е сертификатът за защита при тези обстоятелства или трябва само да се коригира съответно срокът на валидност?
4) Ако нарушение на преходната уредба по член 19, параграф 1 от регламента не представлява основание за недействителност, следва ли и може ли националното законодателство съгласно член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно въвеждането на допълнителен сертификат за защита за продукти за растителна защита да предвижда правна възможност за коригиране на срока на валидност на сертификата за лекарствени продукти, когато е налице нарушение на преходната уредба по член 19, параграф 1 от Регламент № 1768/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1) Могат ли съдебните решения да бъдат несъвместими по смисъла на член 27, параграф 3 от Брюкселската конвенция, когато единствената разлика между тях се състои в специфичните изисквания за постановяване на определен вид автономна временна мярка (по смисъла на член 24 от Конвенцията)?
2) Може ли и трябва ли съдът на държавата по изпълнението, който е обявил чуждестранно съдебно решение, задължаващо лицето, срещу което се иска изпълнение, да се въздържа от определени действия, за изпълняемо съгласно първата алинея на член 34 и първата алинея на член 31 от Конвенцията, едновременно да разпореди необходимите мерки съгласно правото на държавата по изпълнението за изпълнение на забранителната заповед?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен, трябва ли необходимите мерки съгласно правото на държавата по изпълнението за изпълнение на забранителната заповед да бъдат разпоредени, дори ако съдебното решение, което следва да бъде признато, не съдържа самото по себе си сравними мерки съгласно правото на държавата на произход и това право изобщо не предвижда незабавна изпълняемост на такива забранителни заповеди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1. Съвместимо ли е правото на Общността, включително неговите неписани основни принципи, с национални административни разпоредби и/или практики, които – като делегират процедурите за оценка на съответствието за целите на пускането на пазара и въвеждането в експлоатация на радиооборудване на изключителната преценка на администрацията – възпрепятстват икономическите оператори да внасят, предлагат на пазара или държат с цел продажба радиооборудване без национално одобрение по тип и които не допускат други, също толкова надеждни, но по-малко обременителни средства за доказване, че такова оборудване е в съответствие с изискванията относно правилното използване на радио честотите, разрешени съгласно националното законодателство?
2. Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. предоставя ли на частноправните субекти права, на които те могат да се позовават пред националните съдилища, когато самата директива не е формално транспонирана в националното законодателство и срокът за такава транспозиция вече е изтекъл
Ако този въпрос получи утвърдителен отговор, съвместимо ли е с член 7, параграф 2 от Директивата да се поддържа в сила законодателство и/или административна практика, които след 8 април 2000 г. забраняват пускането на пазара и/или въвеждането в експлоатация на радиооборудване, което не носи национален печат за одобрение по тип, когато е потвърдено, че такова оборудване използва ефективно и правилно радио честотите, разрешени съгласно националното законодателство, или когато е лесно да се провери, че това е така?
3. При правилно тълкуване на член 1 от Решение 3052/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1995 г., как следва да се тълкува понятието „мярка“ и обхваща ли това понятие ситуацията, при която административните органи, след като са иззели определен модел или определен тип продукт, който е законно пуснат на пазара в друга държава-членка, продължават да задържат този модел или продукт, след като е установено от публичните органи, отговорни за техническите проверки, че въпросният продукт е в съответствие както с националното, така и с правото на Общността, тоест след като са изпълнени доказателствените цели, оправдаващи първоначалното изземване?
4. Съвместимо ли е правото на Общността, с оглед на принципите на недискриминация и пропорционалност, с санкции като предвидените в член 399 от Codice Postale Italiano (Президентски декрет № 156/1973)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Член 5 от Договора за ЕО (сега член 10 ЕО) и член 85 от Договора за ЕО (сега член 81 ЕО) допускат ли държава-членка да приеме закон или подзаконов акт, с който се одобрява, въз основа на проект, изготвен от професионална организация на адвокатите, тарифен списък, определящ минимални и максимални възнаграждения за членовете на професията, когато тази държавна мярка е част от процедура като предвидената в италианското законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Следва ли регламент относно партньорствата между адвокати и други професионалисти, като Samenwerkingsverordening 1993 (Регламент от 1993 г. относно съвместната професионална дейност), приет от орган като Nederlandse Orde van Advocaten (Адвокатската колегия на Нидерландия), да се разглежда като решение, прието от сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81 ЕО)?
Нарушава ли национален регламент като Регламента от 1993 г., приет от орган като Адвокатската колегия на Нидерландия, член 85, параграф 1 от Договора, като този орган може разумно да е счел, че този регламент, въпреки присъщите му ограничения на конкуренцията, е необходим за правилното упражняване на адвокатската професия, както е организирана в съответната държава членка?
Явява ли се орган като Адвокатската колегия на Нидерландия предприятие или група предприятия по смисъла на член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО)?
Допустимо ли е съгласно членове 52 и 59 от Договора за ЕО (сега, след изменението, членове 43 ЕО и 49 ЕО) национален регламент като Регламента от 1993 г. да забранява всякакво мултидисциплинарно партньорство между адвокати и счетоводители, при положение че този регламент може разумно да се счита за необходим за правилното упражняване на адвокатската професия, както е организирана в съответната държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.