Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1. Противоречат ли членове L.17 до L.21 от Code des débits de boissons (т.нар. разпоредби на Loi Evin), член 8 от Декрет № 92-280 от 27 март 1992 г. и разпоредбите на Code de Bonne Conduite от 28 март 1995 г. на член 59 от Договора за ЕО (сега член 49 ЕО), доколкото те възпрепятстват или ограничават: (a) рекламата на алкохолни напитки по време на спортни събития, провеждащи се в държави членки, различни от Франция, когато тези събития се излъчват по телевизията във Франция, и (b) излъчването във Франция на спортни събития, провеждащи се в други държави членки, на които има реклама на алкохолни напитки
2. Ако не, противоречи ли начинът, по който тези разпоредби се тълкуват и прилагат на практика от Conseil Supérieur de l'Audiovisuel на член 59 от Договора за ЕО (сега член 49 ЕО), доколкото те възпрепятстват или ограничават: (a) рекламата на алкохолни напитки по време на спортни събития, провеждащи се в държави членки, различни от Франция, когато тези събития се излъчват по телевизията във Франция, и (b) излъчването във Франция на спортни събития, провеждащи се в други държави членки, на които има реклама на алкохолни напитки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1. Следва ли член 5, параграф 8 от Шестата директива на Съвета 77/388/ЕИО от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане — да се тълкува в смисъл, че прехвърлянето на съвкупност от активи на данъчно задължено лице представлява достатъчно условие за това сделката да не бъде обложена с данък върху добавената стойност, независимо от дейността на данъчно задълженото лице или от начина, по който то използва прехвърленото имущество
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 5, параграф 8 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че прехвърлянето на съвкупност от активи на данъчно задължено лице следва да се разбира като прехвърляне на цялото или част от предприятие на данъчно задължено лице, което продължава цялата дейност на прехвърлящото предприятие или продължава дейността на клона, съответстващ на частта от съвкупността от активи, която се прехвърля, или само като прехвърляне на съвкупност от активи или част от тях на данъчно задължено лице, което продължава дейността на прехвърлителя изцяло или частично, без да има прехвърляне на предприятие или клон на предприятие
3. Ако на някоя част от втория въпрос се отговори утвърдително, изисква ли или позволява ли член 5, параграф 8 от Шестата директива държавата да изисква получателят да осъществява дейността си в съответствие с издаденото от компетентния орган разрешение за съответната дейност или клон на дейност, при положение че осъществяваната дейност попада в рамките на законните икономически канали в смисъла, предвиден в съдебната практика на Съда на Европейските общности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1. Противоречи ли член 52 от Договора за ЕО, тълкуван във връзка с член 58 от него (сега, след изменението, член 43 ЕО, тълкуван във връзка с член 48 от него), или някоя друга разпоредба на правото на ЕО, на това държава членка да предоставя на майка компания, подлежаща на облагане в тази държава членка, право на приспадане на разходите, свързани с притежаван дял, само ако съответното дъщерно дружество реализира печалби, които подлежат на облагане в държавата членка, в която е установена майката компания?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че когато дъщерното дружество подлежи на облагане въз основа на печалбите си в съответната държава членка, но майката компания не подлежи, съответната държава членка взема предвид горепосочените разходи при облагането на дъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Съвместима ли е с правото на Общността и по-специално с често изтъквания принцип на ефективност (вж. наред с другото, дело C-343/96 Dilexport, дело C-260/96 Spac, дело C-231/96 Edis, дело C-228/96 Aprile, дело C-261/95 Palmisani) национална разпоредба, а именно последната част на член 29, параграф 1 от Закон № 428 от 29 декември 1990 г., която предвижда гратисен период от 90 дни, в рамките на който, за да се избегне тригодишният преклузивен срок, въведен с обратно действие на мястото на предходния петгодишен давностен срок, лице, ползващо се с право по правото на Общността да възстанови недължимо платена сума вследствие на плащане, извършено преди влизането в сила на посочената разпоредба, трябва да предяви иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1) Представлява ли споменаването на дадено лице — по име или с име и телефонен номер — на интернет страница действие, което попада в обхвата на Директивата
Представлява ли обработване на лични данни изцяло или частично чрез автоматични средства изброяването на самостоятелно изработена интернет страница на няколко лица с коментари и изявления относно техните работни места и хобита и др.
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли действието по създаване на отделни страници за около 15 души на интернет страница с връзки между страниците, които позволяват търсене по собствено име, да се счита за обработване по друг начин, различен от автоматични средства, на лични данни, които са част от регистрова система или са предназначени да бъдат част от регистрова система по смисъла на член 3, параграф 1
Ако отговорът на някой от тези въпроси е положителен, Hovrätten задава и следните въпроси: 3) Може ли действието по зареждане на информация от описания тип за колеги на работа на частна интернет страница, която обаче е достъпна за всеки, който знае нейния адрес, да се счита за извън обхвата на директивата на основание, че попада в някое от изключенията по член 3, параграф 2
4) Представлява ли информация на интернет страница, в която се посочва, че именуван колега е на половин работен ден по медицински причини, лични данни, свързани със здравето, които съгласно член 8, параграф 1, не могат да бъдат обработвани
5) Директивата забранява в определени случаи прехвърлянето на лични данни към трети страни. Ако лице в Швеция използва компютър, за да зареди лични данни на интернет страница, съхранявана на сървър в Швеция — в резултат на което личните данни стават достъпни за хора в трети страни — представлява ли това прехвърляне на данни към трета страна по смисъла на Директивата
Ще бъде ли същият отговорът, дори ако, доколкото е известно, никой от третата страна не е имал достъп до данните или ако сървърът се намира физически в трета страна
6) Могат ли разпоредбите на Директивата, в случай като горепосочения, да се считат за налагащи ограничение, което противоречи на общите принципи на свободата на изразяване или други свободи и права, които са приложими в рамките на ЕС и са закрепени inter alia в член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
7) Може ли държава членка, по отношение на въпросите, повдигнати в горните въпроси, да предвиди по-широка защита на личните данни или да им даде по-широк обхват от Директивата, дори ако не са налице някои от обстоятелствата, описани в член 13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
1) Може ли член 95 от Договора (сега член 90, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба относно определянето на данъчната основа, която служи за основа на автомобилната такса, не е дискриминационна, особено като се има предвид, че данъчната стойност на превозното средство е определена различно в зависимост от това на кое търговско ниво действа вносителят на превозното средство, т.е. дали той работи на едро, на дребно или като потребител?
2) Може ли член 95 от Договора да се тълкува в смисъл, че национална данъчна разпоредба не е дискриминационна, като се има предвид по-специално, че
- изходната точка е данъкът за еквивалентен нов автомобил,
- данъкът по предходната разпоредба се намалява едва след изтичане на шестмесечен срок, и
- данъкът по предходната и по действащата разпоредба се намалява линейно по описания по-горе начин?
3) Необходимо ли е, освен данъчната основа, определена в националните данъчни разпоредби, винаги да се изследват индивидуалните характеристики на превозното средство, за да се гарантира, че събирането на автомобилната такса в определени случаи не води до дискриминация в нарушение на член 95 от Договора?
4) Може ли [шестата директива] да се тълкува в смисъл, че данъкът, който под наименованието данък върху добавената стойност се събира върху автомобилната такса по смисъла на член 5, параграф 1 от Закона за автомобилната такса и член 1, параграф 5 от Закона за ДДС, представлява данък върху добавената стойност по смисъла на директивата, като се има предвид, че данъкът съгласно националните разпоредби се събира само върху автомобилната такса?
5) Ако на четвъртия въпрос се отговори отрицателно, може ли такъв данък да се счита за такъв данък или такса, която е разрешена съгласно член 33 от директивата?
6) Ако такива национални данъчни разпоредби не се считат за противоречащи на [шестата директива], може ли член 95 от Договора да се тълкува в смисъл, че тези данъчни разпоредби не са дискриминационни по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Препятстват ли разпоредбите, уреждащи централното разрешение за употреба на лекарствени продукти в Европейския съюз – по-специално тези на Регламент (ЕИО) № 2309/93 – правната възможност за „обединяване“ (т.е. съединяването на няколко опаковки, всяка от които носи необходимото етикетиране, с цел да се образува нова търговска единица) на опаковки на лекарствени продукти след внос в една държава членка от друга държава членка, по такъв начин, че „преопаковането“ на лекарствени продукти (т.е. изготвянето на нова външна опаковка, върху която вносителят поставя чуждестранната търговска марка без разрешението на притежателя на марката) да е „необходимо“ по смисъла на решението на Съда на Европейските общности по дело C-232/94 MPA Pharma [1996] ECR I-3671 и поради това притежателят на марката да не може да забрани такова преопаковане?
В случай че на първия въпрос бъде отговорено отрицателно:
Противоречат ли правилата относно свободното движение на стоки в Общия пазар или други правила на правото на Общността на забрана, която, в случаи като посочения в първия въпрос, е насочена срещу „преопаковането“ на основание, произтичащо от националното право на търговските марки, че възможността за създаване на обединена опаковка, която, освен това, съществува де факто и де юре, представлява по-малко навлизане в правата на притежателя на търговската марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Беше ли валидно приет Регламент (ЕИО) № 2078/92 на Съвета от 30 юни 1992 година относно методите на селскостопанско производство, съвместими с изискванията за опазване на околната среда и поддържане на селските райони?
Следва ли член 7, параграф 2 от Регламент № 2078/92 на Съвета от 30 юни 1992 година относно методите на селскостопанско производство, съвместими с изискванията за опазване на околната среда и поддържане на селските райони, да се тълкува в смисъл, че решение за одобряване на програма обхваща и съдържанието на програмите, представени от държавите членки за одобрение?
Следва ли земеделските стопани, които кандидатстват за помощ по тази програма, също да се считат за лица, до които е адресирано решението, и достатъчна ли е избраната форма на уведомяване в това отношение, по-специално задължението на държавите членки да предоставят на земеделските стопани подходяща информация, за да направи решението задължително за тези земеделски стопани и да обезсили всякакви противоречащи договори за отпускане на помощ?
Може ли в случая земеделският стопанин, независимо от съдържанието на програмата по смисъла на Регламент № 2078/92, одобрена от Комисията, да се позове на изявленията на административните органи на държавите членки, така че да се изключи предявяването на иск за възстановяване?
Могат ли държавите членки съгласно Регламент № 2078/92 да прилагат програми по смисъла на този регламент или чрез мерки на частния сектор (договори), или чрез форми на държавна намеса?
При преценка дали ограниченията на възможностите за предявяване на иск за възстановяване на основание защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност съответстват на интересите на правото на Общността, следва ли да се взема предвид само конкретната форма на действие или и възможностите за предявяване на иск за възстановяване, които съществуват при други форми на действие и особено благоприятстват интересите на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.