Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Допустимо ли е да се изисква плащане на митническото задължение от вносители, които, действайки добросъвестно и с необходимата грижа, са изготвяли и представяли своите декларации в продължение на редица години, без да знаят за нередност, която е била известна както на турските, така и на органите на Общността?
Тъй като турските органи са били наясно с неточността на съдържанието на ATR сертификатите, които са удостоверили, съществува ли възможност турската държава да бъде задължена да плати митническото задължение?
Тъй като Комисията е подозирала или е била наясно с поведението на турските органи, посочено във въпрос 2 по-горе, била ли е Комисията длъжна да предупреди търговците от Общността?
Явява ли се нарушение на тази евентуална задълженост основание за освобождаване от отговорност на (митническите) декларанти, които през всички тези години са действали добросъвестно по отношение на съдържанието на своите декларации?
Валидно ли е решението на Комисията и на португалските митнически органи, действащи по съвет на първата, да предприемат действия за последващо събиране на дължимите вносни мита, без преди това да са започнали процедурата, предвидена в членове 22 и 25 от Споразумението за асоцииране ЕИО-Турция (подписано в Брюксел на 23 ноември 1970 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Являва ли се съдебно производство по регресен иск, предявен на основание Algemene Bijstandswet от регресно оправомощена община срещу лице, което има задължение за издръжка по смисъла на член 93 от закона, гражданско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността на съдилищата и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и може ли съдебно решение, постановено по такова дело, да попада в обхвата на тази конвенция?
Являва ли се съдебно производство по регресен иск, предявен на основание Algemene Bijstandswet от регресно оправомощена община срещу лице, което има задължение за издръжка по смисъла на член 93 от закона, дело по социално осигуряване по смисъла на член 1, параграф 2, точка 3 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността на съдилищата и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и попада ли съдебно решение, постановено по такова дело, извън обхвата на тази конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Член 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 година трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да налага, въз основа на национално право, каквито и да било ограничения при предоставянето на услуги в областта на морския транспорт между държави членки и трети страни, или тази разпоредба забранява само ограничения, които правят разлика между национални превозвачи и превозвачи, които са граждани на други държави членки и извършват морски транспорт до трети страни?
Може ли държава членка да налага различни (по-високи) пристанищни такси за пътниците на кораби, които акостират или чиято крайна дестинация е пристанище на трета (неевропейска) държава, отколкото таксите, които се налагат на пътници, чиято дестинация са вътрешни пристанища или пристанища в други държави членки на Европейския съюз, дори ако тези такси и в двата случая се налагат на всички пътници, независимо от тяхната националност или тази на корабите, или такава разпоредба представлява ограничение на свободата за предоставяне на услуги по превоз на пътници до трети страни, тъй като по-високите такси могат да окажат влияние върху избора на маршрути, така че тази разпоредба е несъвместима с член 1 от Регламент № 4055/86?
Ако отговорът е отрицателен, възможно ли е пристанищните такси, които се налагат на пътници, чиято дестинация са пристанища на трети страни, да бъдат диференцирани още повече, според третата страна, въз основа на критерия за разстоянието до пристанищата или тяхното географско разположение, или и такава национална законова разпоредба е в противоречие с посочения регламент, тъй като представлява дискриминация по отношение на морския транспорт до определена трета страна (или определени трети страни) и следователно ограничение на предоставянето на морски транспорт до тази страна (или тези страни)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1. Следва ли Директива 75/442/ЕИО от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (Рамковата директива) да се тълкува в смисъл, че допуска процес на третиране на отпадъци, при който се извършват повече от една операция, както е описано по-горе, да бъде оценяван като цяло?
2. Ако да, представлява ли разглежданият процес оползотворяване по смисъла на R1, R3 и R5 от приложение IIB към Рамковата директива, ако води до пълно използване на вложените в него отпадъци?
3.a. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, има ли значение степента (изразена като калорични стойности), до която отпадъците допринасят за процеса на изгаряне, или степента (изразена като ниво на повторно използване на материалите), до която пепелните остатъци от тези отпадъци допринасят за производствения процес, по отношение на класифицирането на всяка отделна операция като оползотворяване или обезвреждане (R1, R3 и R5 и D10 съответно)?
3.b. Ако да, въз основа на какви критерии трябва да се прецени дали приносът е достатъчен за класифициране като оползотворяване
При липса на критерии на Общността възможно ли е прилагането на национални критерии?
4. Ако една операция трябва да се класифицира като оползотворяване, а друга операция като обезвреждане, как следва да се разглежда процесът като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1. Следва ли член 13А, параграф 1, буква н) от Шестата директива на Съвета да се тълкува в смисъл, че понятието „други [признати] културни организации“, използвано в него, обхваща и солист, който предоставя културни услуги?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, произтичат ли ограничения от заглавието ... „дейности в обществен интерес“, използвано в член 13А, например когато изявите на солисти преследват предимно търговски цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Следва ли при сключване на договор за услуга, която служи на обща цел, но може да бъде разделена на отделни услуги, съгласно структурата на Директива 92/50/ЕИО, включително описанието на услугите в приложение I A и I B, да се счита за една обща услуга, състояща се от основна услуга и свързани с нея второстепенни услуги, и да се класифицира според основната си цел съгласно приложение I A и I B към директивата, или всяка отделна услуга следва да се разглежда поотделно по отношение на това дали като основна услуга попада изцяло в обхвата на директивата или като неосновна услуга е обхваната само от някои разпоредби на директивата?
В каква степен може една услуга, която съответства на определено описание на услуга (например транспортни услуги), съгласно структурата на Директива 92/50/ЕИО да бъде разделена на отделни услуги, без това да противоречи на разпоредбите за възлагане на обществени поръчки, респективно да възпрепятства ефективното действие на директивата за услугите?
Следва ли услугите, посочени в изложението на фактите (с оглед на член 10 от Директива 92/50/ЕИО), да се класифицират като услуги по приложение I A към Директива 92/50/ЕИО (група 2, сухопътен транспорт) и договорите, които обхващат такива услуги, да се възлагат съгласно разпоредбите на раздели III до VI на директивата, или да се класифицират по приложение I B към Директива 92/50/ЕИО (по-специално група 20, спомагателни и помощни транспортни услуги, както и група 27, други услуги) и договорите, които обхващат тези услуги, съответно да се възлагат съгласно членове 14 и 16, и под кой CPC-референтен номер следва да бъдат отнесени?
С оглед запазване на основния характер на услугата, съществува ли за възлагащия орган задължение да отдели и възложи отделно неосновните услуги в случай, че оценката на отделните услуги води до това, че една услуга, която сама по себе си съгласно приложение I A към Директива 92/50/ЕИО попада изцяло в обхвата на разпоредбите на директивата, поради принципа на член 10 от директивата изключително не попада изцяло в обхвата на тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1) Възможно ли е един единствен конкретен цвят, който е представен като такъв или е обозначен с международно приет код, да придобие отличителен характер за определени стоки или услуги по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директивата
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: (a) при какви обстоятелства може да се приеме, че един единствен конкретен цвят притежава отличителен характер в горепосочения смисъл
(b) има ли значение дали регистрацията се иска за голям брой стоки и/или услуги, вместо за конкретен продукт или услуга, или категория стоки или услуги съответно
3) При преценката на отличителния характер на конкретен цвят като марка трябва ли да се вземе предвид дали по отношение на този цвят съществува общ интерес за наличност, какъвто може да съществува по отношение на знаци, които обозначават географски произход
4) Когато се разглежда въпросът дали знакът, за който се иска регистрация като марка, притежава отличителния характер по член 3, параграф 1, буква б) от Директивата, трябва ли Бенелюкс Бюрото за марки да се ограничи до абстрактна преценка на отличителния характер или трябва да вземе предвид всички действителни факти по случая, включително използването на знака и начина, по който е използван?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Когато една търговска марка е валидно регистрирана и
(а) трето лице използва в хода на търговската дейност знак, идентичен с тази търговска марка по отношение на стоки, които са идентични с тези, за които търговската марка е регистрирана; и
(б) третото лице няма защита срещу нарушението по силата на член 6, параграф 1 от Директива 89/104/ЕИО;
има ли третото лице защита срещу нарушението на основание, че използването, за което се твърди, че е нарушение, не указва търговски произход (т.е. връзка в хода на търговската дейност между стоките и притежателя на търговската марка)?
Ако да, достатъчно ли е обстоятелството, че използването ще бъде възприето като знак на подкрепа, лоялност или принадлежност към притежателя на търговската марка, за да се установи такава връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Позволява ли член 2 от Директива 84/647/ЕИО на Съвета на предприятие за автомобилен превоз на товари, установено в една държава членка, което отдава под наем превозни средства без водач на предприятие за автомобилен превоз на товари, установено в друга държава членка, да получава необходимите разрешения за превоз на територията на първата държава от името на наемателя и да управлява тахографските дискове на водачите, наети от наемателя, от негово име?
Трябва ли наетите превозни средства да бъдат регистрирани в държавата членка, в която е установено предприятието на наемателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2002 г.
Трябва ли тарифна позиция 9021 от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и относно Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (ЕО) № 1734/96 на Комисията от 9 септември 1996 година, да се тълкува в смисъл, че продукти като ортези за китка, лумбални опорни колани, опори за лакът и опори за коляно попадат в тази позиция, ако притежават характеристики, които ги отличават, по-специално по материалите, от които са изработени, начина им на действие или възможността им за приспособяване към специфичните увреждания на пациента, от обикновените колани и опори за обща употреба
За националния съд е да провери дали това е така в главното производство.
Трябва ли терминът „единствено“ в бележка 1, буква б) към глава 90 от Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че тази бележка не изключва от тази глава колани и опори, чиито характеристики, различни от тяхната еластичност, допринасят в значителна степен за предвидения ефект върху органа, който трябва да бъде поддържан или задържан?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.