Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Може ли разпоредбите, съдържащи се в членове 1 и 4 от Регламент № 3950/92 и членове 3 и 4 от Регламент № 536/93, да се тълкуват в смисъл, че е възможно, в случаи на административно или съдебно оспорване на съответните мерки, да се дерогира от предвидените срокове за разпределяне на квоти и извършване на корекции и налози?
Ако не, валидни ли са разпоредбите, съдържащи се в членове 1 и 4 от Регламент № 3950/92 и членове 3 и 4 от Регламент № 536/93, с оглед на член 33 ЕО (понастоящем член 39 ДЕО), доколкото не предвиждат възможност за дерогации от сроковете, които определят за разпределяне на индивидуални референтни количества и за извършване на корекции и налози, в случаи на административно или съдебно оспорване на тези мерки?
Следва ли Регламенти № 3950/92 и № 536/93 да се тълкуват в смисъл, че прилагането на въведената с тези актове система изключва разпределянето и официалното уведомяване на производителите за индивидуалните референтни количества или че изключва официалното преразпределение между производителите от страна на държавата членка на гарантираното за нея глобално количество?
Може ли членове 3 и 4 от Регламент № 3950/92 да се тълкуват в смисъл, че държавата членка не е длъжна непременно да уведоми официално производителите за индивидуалните референтни количества или че може да разпредели тези количества без индивидуално уведомяване на производителите?
Може ли Регламенти № 3950/92 и № 536/93 да се тълкуват в смисъл, че индивидуалното референтно количество не е необходимо да бъде уведомено отделно на всеки производител, а може да бъде съобщено по друг начин, например чрез публикуване на бюлетини?
Може ли член 2 от Регламент № 3950/92 и член 3, параграф 3 от Регламент № 536/93 да се тълкуват в смисъл, че оставят на държавите членки свободата да определят привилегировани категории производители, които трябва да бъдат компенсирани с приоритет пред останалите?
Може ли Регламенти № 3950/92 и № 536/93 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да определят привилегировани категории производители, които трябва да бъдат компенсирани с приоритет пред останалите, по-специално като поставят „неблагоприятните“ райони на второ място след планинските райони?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
1. Следва ли първото изречение на член 5 от Регламент № 1103/97 да се тълкува в смисъл, че в рамките на частноправни договорни отношения може да се закръгля само крайната сума за фактуриране или отделната сума, посочена във фактурата, или представлява ли единичната цена/тарифата (тук цената за минута разговор), които също са договорно уговорени, парична сума, която трябва да бъде платена или отчетена по смисъла на посочената разпоредба
При определяне дали дадена тарифа е парична сума, която трябва да бъде платена или отчетена по смисъла на член 5 от Регламент № 1103/97, от значение ли е, че тази тарифа се определя като определен множител (в случая шесткратен) на единица, която служи като основа (в случая времеви интервал от десет секунди) за изчисляване на крайната сума за фактуриране, или че тази тарифа представлява определящ белег от гледна точка на потребителя?
2. Следва ли Регламент № 1103/97 (по-специално член 5) да се тълкува в смисъл, че съдържа изчерпателна уредба, въз основа на която суми, различни от сумите, които трябва да бъдат платени или отчетени (ако такива суми съществуват), не могат да бъдат закръглявани по начина, описан в член 5, така че трябва да продължат да се посочват в предишната национална валута или трябва да се посочва точната сума, която е резултат от преобразуването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Могат ли разпоредбите на членове 1 и 4 от Регламент (ЕИО) № 3950/92 и членове 3 и 4 от Регламент (ЕИО) № 536/93 да се тълкуват в смисъл, че е възможно, в случай на административно или съдебно оспорване на съответните мерки, да се дерогира от предвидените срокове за разпределяне на квотите и за извършване на корекции и начисляване на налози?
Ако не, валидни ли са разпоредбите на членове 1 и 4 от Регламент (ЕИО) № 3950/92 и членове 3 и 4 от Регламент (ЕИО) № 536/93 с оглед на член 33 ЕО (понастоящем член 39 ДЕО), доколкото не предвиждат възможност за дерогации от предвидените в тях срокове за разпределяне на индивидуалните референтни количества и за извършване на корекции или начисляване на налози, в случай на административно или съдебно оспорване на тези мерки?
Ако не е допустима ретроспективна корекция, позволяват ли приложимите правила на Общността държавата членка да поеме отговорността за изплащане на дължимите по правото на Общността суми, без да носи отговорност за санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Следва ли член 28 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което, независимо от истинността на информацията, забранява всякакво позоваване на факта, че стоките произхождат от несъстоятелност, когато в публични съобщения или обяви, предназначени за широк кръг лица, се съобщава за продажбата на стоки, които произхождат от, но вече не са част от, масата на несъстоятелността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Следва ли разпоредбите на членове 1, 4, 6 и 7 от Регламент (ЕИО) № 3950/92 и на членове 3 и 4 от Регламент (ЕИО) № 536/93 да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка, след извършване на проверки, да коригира индивидуалните референтни количества, разпределени на всеки производител, и след преразпределяне на неизползваните референтни количества, да преизчисли съответно дължимите допълнителни налози след крайния срок за плащане на тези налози за съответната маркетингова година на млякото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
1. Пречат ли разпоредбите на член 73б, параграф 1 във връзка с член 73д, параграф 1, букви а) и б) и параграф 3 от Договора за ЕО (сега член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, букви а) и б) и параграф 3 ЕО) на такава правна уредба, каквато е уредбата, съдържаща се в член 97, параграф 1 и 4 от EStG във връзка с член 37, параграф 1 и 4 от EStG, съгласно която данъкоплатецът при получаване на дивиденти от местни акции може да избира между еднократното им облагане с освобождаващ ефект по ставка от 25 % и облагането им по ставка, намалена наполовина от средната ставка на данъка, приложима към общите доходи, докато дивидентите от чуждестранни акции винаги се облагат с обичайната ставка на данъка върху доходите
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос размерът на облагането на доходите на капиталовото дружество, в което съответното лице държи участие и което има седалище и управление в друга държава-членка или в трета държава
3. В случай на положителен отговор на първия въпрос: може ли ситуация, която е в съответствие с член 73б, параграф 1 от Договора за ЕО, да бъде постигната чрез това, че корпоративният данък, платен в съответната държава от акционерните дружества със седалище и управление в друга държава-членка или в трета държава, ще бъде пропорционално приспаднат от данъка върху доходите, дължим в Австрия от получателя на дивидентите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
1. Следва ли член 15, параграфи 6, 7 и 9 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че държава членка има право да откаже освобождаване от ДДС за доставки на самолети, извършващи полети по вътрешни маршрути, независимо от факта, че дружеството, използващо самолетите, оперира главно по международни маршрути, или в смисъл, че държавата членка е длъжна да освободи такива операции?
2. Ако е приложимо второто, кои критерии, като например оборот, налични седалко-километри, брой пътници или полети, са решаващи по член 15, параграф 6 за определяне дали една авиокомпания може да се счита за оперираща „главно“ по международни маршрути?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
1. Тъй като Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. не съдържа разпоредби по този въпрос, представлява ли забраната, наложена от държава членка на банкови институции, надлежно установени на нейна територия, да изплащат възнаграждение по разплащателни сметки и други възстановими средства, пречка пред свободата на установяване?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, какви съображения от обществен интерес могат при определени обстоятелства да бъдат изтъкнати като оправдание за такава пречка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Явява ли се лице в положението на жалбоподателя в главното производство „работник“ по смисъла на глава II, първа част от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в рамките на Общността, изменен с Регламент (ЕИО) № 2434/92 на Съвета от 27 юли 1992 година?
Има ли лице в положението на жалбоподателя в главното производство право на пребиваване в Обединеното кралство само въз основа на Директива 68/360/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1968 година относно премахването на ограниченията за движение и пребиваване на работници от държавите членки и на техните семейства в рамките на Общността?
Съществува ли разпоредба или принцип на правото на Общността, въз основа на които гражданин на държава членка, който действително търси работа в друга държава членка, може да претендира за обезщетение при търсене на работа, като това, предвидено в закона от 1995 година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
Съвместимо ли е с разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги и свободното движение на стоки, съдържащи се в Договора за създаване на Европейската общност, националното законодателство да забрани определена търговска дейност – в случая експлоатацията на така наречен „лазердром“, включващ симулирани действия по убиване – поради противоречие с ценностите, закрепени в [германския] Основен закон (Конституция)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.