Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.

Може ли разпоредбите, съдържащи се в членове 1 и 4 от Регламент № 3950/92 и членове 3 и 4 от Регламент № 536/93, да се тълкуват в смисъл, че е възможно, в случаи на административно или съдебно оспорване на съответните мерки, да се дерогира от предвидените срокове за разпределяне на квоти и извършване на корекции и налози?

Ако не, валидни ли са разпоредбите, съдържащи се в членове 1 и 4 от Регламент № 3950/92 и членове 3 и 4 от Регламент № 536/93, с оглед на член 33 ЕО (понастоящем член 39 ДЕО), доколкото не предвиждат възможност за дерогации от сроковете, които определят за разпределяне на индивидуални референтни количества и за извършване на корекции и налози, в случаи на административно или съдебно оспорване на тези мерки?

Следва ли Регламенти № 3950/92 и № 536/93 да се тълкуват в смисъл, че прилагането на въведената с тези актове система изключва разпределянето и официалното уведомяване на производителите за индивидуалните референтни количества или че изключва официалното преразпределение между производителите от страна на държавата членка на гарантираното за нея глобално количество?

Може ли членове 3 и 4 от Регламент № 3950/92 да се тълкуват в смисъл, че държавата членка не е длъжна непременно да уведоми официално производителите за индивидуалните референтни количества или че може да разпредели тези количества без индивидуално уведомяване на производителите?

Може ли Регламенти № 3950/92 и № 536/93 да се тълкуват в смисъл, че индивидуалното референтно количество не е необходимо да бъде уведомено отделно на всеки производител, а може да бъде съобщено по друг начин, например чрез публикуване на бюлетини?

Може ли член 2 от Регламент № 3950/92 и член 3, параграф 3 от Регламент № 536/93 да се тълкуват в смисъл, че оставят на държавите членки свободата да определят привилегировани категории производители, които трябва да бъдат компенсирани с приоритет пред останалите?

Може ли Регламенти № 3950/92 и № 536/93 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да определят привилегировани категории производители, които трябва да бъдат компенсирани с приоритет пред останалите, по-специално като поставят „неблагоприятните“ райони на второ място след планинските райони?