Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
1) Обхваща ли член 3, параграф 2, буква а) от Директива 85/577 и договори за покупка на недвижими имоти, които трябва да се разглеждат само като компонент на модел за капиталова инвестиция, финансиран с кредит, и при които преговорите по сключването на договора са проведени в условията на продажба извън търговски обект, както е определено в параграф 1 от HWiG, както по отношение на договора за покупка на недвижимия имот, така и на кредитния договор, който служи единствено за финансиране на тази покупка?
2) Отговарят ли изискванията на правилото за високо равнище на защита в областта на защитата на потребителите (член 95, параграф 3 ЕО) и ефективността на защитата на потребителите, гарантирана от Директива 85/577, на национална правна система или нейното тълкуване, което ограничава правните последици от отмяната на намерението за сключване на кредитен договор само до разваляне на кредитния договор, дори и във връзка с такива модели за капиталова инвестиция, при които кредитът не би бил предоставен изобщо без придобиването на недвижимия имот?
3) Съвместима ли е с целта за защита, заложена в член 5, параграф 2 от Директива 85/577, национална разпоредба относно правните последици от разваляне на кредитен договор, според която потребителят, който разваля договора, трябва да върне получените средства по кредита на финансиращата банка, въпреки че според плана за капиталова инвестиция кредитът служи единствено за финансиране на недвижимия имот и е изплатен директно на продавача на недвижимия имот?
4) Когато правен ефект на разваляне по националното право води до това, че потребителят е длъжен, след като е заявил разваляне, незабавно да върне — съгласно плана за капиталова инвестиция — средствата по кредита, които досега изобщо не са били погасявани, плюс лихва върху тях по обичайния пазарен лихвен процент, противоречи ли този ефект на правилото за високо равнище на защита в областта на защитата на потребителите (член 95, параграф 3 ЕО) и на принципа на ефективност на защитата на потребителите, заложен в Директива 85/577?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2004 г.
Обхваща ли задължението за водене на регистър на опасните отпадъци по член 4 от Директива 91/689/ЕИО всички производители на такива отпадъци или само тези, които упражняват дейността си като предприятие или учреждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2004 г.
Налице ли са условия за прилагане на ускорена процедура по първа алинея на член 104a от Процедурния правилник на Съда при положение на икономически риск за въздушните превозвачи и предстоящо влизане в сила на спорния регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2004 г.
Съвместима ли е Директива 90/605/ЕИО с член 54, параграф 3, буква г) от Договора, предвид факта, че всяко лице има право да преглежда годишните отчети на определените в нея видове дружества, без да доказва конкретен правен интерес?
Съвместима ли е Директива 90/605/ЕИО с принципите на свободата на професията и свободата на изразяване, доколкото задължава командитни дружества с ограничена отговорност на съдружниците да публикуват годишните си отчети и отчети за дейността си, без ограничения относно кръга на лицата, които могат да ги преглеждат?
Съвместима ли е Директива 90/605/ЕИО с принципа на равно третиране, като налага задължения за публикуване на годишни отчети само на командитни дружества, чиито неограничено отговорни съдружници са капиталообразуващи дружества, а не и на тези с неограничено отговорни съдружници - физически лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
Следва ли член 1 от Директива 90/642/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 година относно определянето на максималните равнища на остатъци от пестициди в и върху определени продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци, изменяна впоследствие, да се тълкува в смисъл, че тази директива се прилага за лозови листа
Ако това е така: (a) Следва ли приложение I към директивата да се тълкува в смисъл, че лозовите листа се класифицират в групата „Листни зеленчуци и пресни подправки“ и приложение II в смисъл, че лозовите листа се класифицират под позицията „Други [подправки]“
(b) В коя група продукти и под коя позиция следва да се класифицират лозовите листа, ако те не следва да се класифицират под позицията „Други [подправки]“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
Изисква ли първото изречение на член 1 от Директива 89/665/ЕИО държавите членки да гарантират, че решението на възлагащ орган да не възложи обществена поръчка в процедура, която съответства на директивите относно възлагането на обществени поръчки, може да бъде предмет на ефективен и възможно най-бърз контрол?
Изисква ли първото изречение на член 1 от Директива 89/665/ЕИО държавите членки да гарантират, че решенията на възлагащите органи, взети преди издаването на официална покана за участие в търг, по-специално решението по предварителните въпроси дали даден процес на възлагане на поръчка попада в личния или материалния обхват на директивите относно възлагането на обществени поръчки или изключително е извън обхвата на правото в областта на обществените поръчки, могат да бъдат предмет на ефективен и възможно най-бърз контрол?
Ако на първия въпрос се отговори положително, а на втория — отрицателно: Изпълнено ли е задължението на държавата членка да гарантира, че решението на възлагащ орган да не възложи обществена поръчка в процедура, която съответства на директивите относно възлагането на обществени поръчки, може да бъде предмет на ефективен и възможно най-бърз контрол, ако възможността за контрол зависи от достигането на определен, формален етап в процедурата по възлагане на поръчката, например започване на устни или писмени договорни преговори с трето лице?
Когато възлагащ орган като регионален или местен орган възнамерява да сключи писмено с юридическо лице, формално различно от него („договорен партньор“), договор за услуги срещу възнаграждение, който би попаднал в обхвата на Директива 92/50/ЕИО, и този договор изключително не би бил обществен договор за услуги по смисъла на член 1, буква а) от Директива 92/50/ЕИО, ако договорният партньор се счита за част от публичната администрация или, съответно, от предприятието на възлагащия орган („самообслужване, освободено от възлагане“), изключва ли самият факт, че частно предприятие е акционер в договорния партньор, винаги квалифицирането на такъв договор като самообслужване, освободено от възлагане?
Ако на четвъртия въпрос се отговори отрицателно: При какви обстоятелства договорен партньор, в чийто капитал участват частни лица („смесено публично-частно дружество“), може да се счита за част от публичната администрация или, съответно, от предприятието на възлагащия орган
По-специално:
а) Достатъчен ли е „контролът“ от страна на възлагащия орган, например по смисъла на членове 1 и 13 от Директива 93/38/ЕИО, от гледна точка на структурата и степента на контрол, за да се счита смесено публично-частно дружество за част от предприятието на възлагащия орган?
б) Изключва ли всяко влияние, което частният съдружник в смесеното публично-частно дружество може законно да има върху стратегическите цели и/или отделни решения, свързани с управлението на предприятието, възможността смесеното публично-частно дружество да се счита за част от предприятието на възлагащия орган?
в) Достатъчно ли е всеобхватно право на даване на указания, отнасящо се само до решенията за сключване на договора и предоставяне на услугите по конкретната процедура по възлагане, от гледна точка на структурата и степента на контрол, за да се счита смесено публично-частно дружество за част от предприятието на възлагащия орган?
г) Достатъчно ли е, от гледна точка на изпълнението на съществената част от дейността за възлагащия орган, че поне 80% от средния оборот на предприятието в сектора на услугите в рамките на Общността през последните три години произтича от предоставянето на тези услуги на възлагащия орган или на предприятия, свързани с него или считани за част от него, или, ако смесеното предприятие все още не е осъществявало дейност три години, може да се очаква по прогноза, че ще бъде изпълнено правилото за 80%?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2004 г.
Съвместима ли е разпоредбата на Директива 90/605/ЕИО, според която всяко лице може да получи достъп до годишните счетоводни отчети и годишния доклад на определени дружества, с правната основа на член 54, параграф 3, буква g) от Договора?
Съвместима ли е изискваната прозрачност по Директива 90/605/ЕИО с основните принципи на правото на Европейския съюз, като свободата на упражняване на професия и свободата на изразяване?
Съвместима ли е Директива 90/605/ЕИО с принципа на равно третиране, доколкото налага различен режим на публичност на определени командитни дружества в зависимост от правно-организационната форма на неограничения съдружник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Следва ли член 202, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като член 79, параграф 2 от Zollrechts-Durchführungsgesetz (Закон за прилагане на митническото право), която в случай на неправомерно въвеждане на стоки, подлежащи на вносно мито, на митническата територия на Общността прави работодателя солидарен длъжник по митническото задължение на служителя, който е извършил това въвеждане при изпълнение на възложените му от работодателя задачи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
1) Може ли възражение срещу превоз на отпадъци за оползотворяване да бъде повдигнато на основание, че планираното оползотворяване противоречи на изискването, произтичащо от първата алинея на член 4 от Директива 75/442/ЕИО, отпадъците да бъдат оползотворявани по начин, съвместим със здравните и екологичните императиви
2) Ако да, може ли такова възражение да бъде повдигнато не само от компетентния орган на местоназначението, но и от компетентния орган на изпращане
3) Ако да, има ли компетентният орган на изпращане право да основава своята преценка дали планираното оползотворяване на отпадъците на мястото на местоназначението е съвместимо със здравните и екологичните императиви на стандартите, приложими в държавата на изпращане, дори когато те са по-строги от стандартите, приложими в държавата на местоназначението
4) Може ли възражение срещу превоз на отпадъци за оползотворяване да бъде повдигнато на основание, че планираното оползотворяване противоречи на национални закони и разпоредби, свързани със защитата на околната среда, обществения ред, обществената безопасност или защитата на здравето, съгласно втората алинея на член 7, параграф 4, буква а) от Регламента
5) Ако да, може ли компетентният орган на изпращане да повдигне такова възражение на основание, че оползотворяването противоречи на националните закони и разпоредби, действащи на мястото на изпращане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
При какви обстоятелства, ако има такива, трябва да бъде отказана регистрацията на търговска марка (т.е. „знак“, който отговаря на изискванията на член 2 от Директива 89/104/ЕИО относно търговските марки), състояща се от едно фамилно име, като е „лишена от отличителен характер“ по смисъла на член 3, буква б) от Директивата?
По-специално (а) трябва ли или (б) може ли такъв знак, преди да е придобил отличителен характер чрез използване, да бъде отказан за регистрация, ако е често срещано фамилно име в държавата членка, в която се иска регистрацията на търговската марка, или ако е често срещано фамилно име в една или повече от другите държави членки?
Ако отговорът на въпрос 2(а) или (б) е положителен, уместно ли е националните органи да определят въпроса с оглед на предполагаемите очаквания на средния потребител по отношение на съответните стоки/услуги в държавата членка, като вземат предвид честотата на фамилното име, естеството на съответните стоки/услуги и разпространението (или липсата на такова) на използването на фамилни имена в съответния търговски сектор?
Има ли значение за целите на определянето дали едно фамилно име е „лишено от отличителен характер“ по смисъла на член 3, буква б) от Директивата, че ефектите от регистрацията на търговската марка са ограничени съгласно член 6, буква а)?
Ако да,
(а) трябва ли думата „лице“ в член 6 от Директивата да се разбира като включваща юридическо лице или предприятие и
(б) какво представлява „добросъвестна практика в индустриалната или търговската дейност“; по-специално, прилага ли се това изразяване, когато
(i) ответникът на практика не заблуждава обществеността чрез използването на собственото си име или
(ii) ответникът просто причинява неволно объркване чрез това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.