Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
Следва ли членове 43 ЕО и 48 ЕО, както и членове 56 ЕО и 58 ЕО да се тълкуват в смисъл, че за целите на практическото осъществяване на гарантираните с тях основни свободи акционерните дружества или инвестиционните фондове по финландското право трябва да се разглеждат като сходни с дружествата SICAV по люксембургското право, въпреки че финландското право не познава дружествена форма, която точно да съответства на дружеството от вида SICAV, и като се има предвид също така, че дружествата SICAV по люксембургското право не са включени в списъка на дружествата по член 2, буква а) от Директива 90/435, с която е съобразено приложимото в случая финландско законодателство относно данъка при източника, и че дружествата SICAV са освободени от подоходно облагане съгласно националното данъчно законодателство на Великото херцогство Люксембург
При тези условия в противоречие ли е с посочените по-горе членове от Договора за ЕО регистрираното в Люксембург дружество от вида SICAV, което е получател на дивидента, да не се освобождава във Финландия от данък при източника върху получения дивидент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
Може ли съдът на държавата, до която е отправена молбата за допускане на изпълнение, на основание на съдържащата се в член 27, точка 1 от Брюкселската конвенция разпоредба, свързана с обществения ред, да вземе предвид факта, че с приемането на определение за отстраняване („debarment“) при посочените по-горе обстоятелства съдът в държавата, където е постановено решението, е отказал на загубилата делото страна, явила се в съдебното производство, всякаква възможност за защита, или тълкуването на тази разпоредба, разглеждана във връзка с принципите, произтичащи от член 26 и сл. от Брюкселската конвенция, отнасящи се до взаимното признаване и изпълнението на съдебни решения в Общността, забранява на националния съд да счита за противоречащо на обществения ред по смисъла на член 27, точка 1 от споменатата конвенция гражданско производство, в което една страна е била възпрепятствана да упражни своето право на защита по силата на определение за отстраняване, постановено от съда поради неизпълнението от тази страна на негово съдебно разпореждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Води ли прилагането на член 88, параграф 3, in fine, ЕО поради предвидената в него забрана за привеждане в действие на схема за държавна помощ до задължение за националната юрисдикция да откаже възможността да се ползват допълнителни помощи от получателя на помощ, който по силата на националното право по принцип има право на тях, независимо че, от една страна, Комисията е изразила съжаление за липсата на уведомление за помощта, но не е взела отрицателно решение по смисъла на член 4, параграф 2 или мярка по смисъла на член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 EО] (OВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), и че, от друга страна, не е установено никакво нарушение на права на трети лица?
Представлява ли предвидената в член 88, параграф 3 ЕО забрана за привеждане в действие на схема за държавна помощ пречка за прилагането на разпоредба от национален закон, ако това прилагане се основава на нова редакция на този закон, чиято съвместимост с общия пазар Комисията е установила, независимо че, от една страна, разглежданата мярка за помощ се отнася до периоди, предхождащи тази нова редакция, и че измененията с решаващо значение за обявяването на съвместимостта не са приложими за този период, и че, от друга страна, не е установено никакво нарушение на права на трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Съобразен ли е с принципа на правото на защита определеният в член 60, параграф 6 от общия данъчен закон и в член 60, параграф 2 от допълнителния режим на производството за данъчен контрол, одобрен с Декрет-закон № 413/98 от 30 декември 1998 г., срок от 8 до 15 дни, в рамките на който данъкоплатецът може устно или писмено да упражни правото си да бъде изслушан?
Може ли да се счита за разумен с оглед на упражняване на правото на защита на вносителя срок от 13 дни, който започва да тече от датата, на която митническият орган е уведомил вносител от Общността (в конкретния случай малко португалско предприятие за търговия с обувки), че разполага с 8 дни, за да упражни своето право на изслушване, и изтича на датата на съобщаване на задължението да плати в срок от 10 дни вносните мита за 52 операции по внос на обувки от Далечния изток, сключени по системата за общи преференции за период от две години и половина (между 2000 г. и средата на 2002 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
1. Трябва ли член 28 EО да се тълкува в смисъл, че той сам по себе си не допуска прилагането на национални разпоредби, които задължават само вносителите на немскоезични книги за внесените на националната територия книги да определят и да довеждат до знанието на обществеността задължителна за крайния продавач продажна цена, като се има предвид, че тази цена след приспадане на данъка върху оборота не може да бъде по-ниска от крайната продажна цена, определена или препоръчана от издателя за държавата по издаване, или от крайната продажна цена, препоръчана за националната територия от издател със седалище извън държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), но че в отклонение от това правило вносителят, който закупува книгите в участваща в ЕИП държава на по-ниска цена от обичайните покупни цени, може да определи по-ниска цена от цената, определена или препоръчана от издателя за държавата по издаване — в случай на реимпорт определената от националния издател цена — пропорционално на полученото търговско предимство?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Дали посоченото в първия въпрос национално законодателство относно определената цена на книгите, само по себе си несъвместимо с член 28 ЕО — евентуално и в качеството на условие за продажба, засягащо свободното движение на стоки — чиято цел е определена твърде общо с необходимостта да се отчитат спецификата на книгата като културен продукт, интересът на потребителя от разумни цени на книгата и икономическите реалности на книгоразпространението, е оправдано по силата на член 30 ЕО или член 151 EО, например поради обществен интерес от подкрепа на книгопроизводството, от разнообразието на заглавия на регламентирани цени и от многообразието на търговците на дребно — въпреки липсата на емпирични данни, които биха могли да докажат, че правна система за задължителна цена на книгите е подходящо средство за постигане на така преследваните цели?
3. При отрицателен отговор на първия въпрос:
Съвместимо ли е посоченото в първия въпрос национално законодателство относно определената цена на книгите с член 3, параграф 1, буква ж) ЕО с членове 10 ЕО и 81 ЕО, макар че от гледна точка на действие във времето и на предметен обхват то е непосредствено продължение на предходната система за задължителна цена на книгите, основаваща се върху договорното обвързване на търговците на книги да прилагат определените от издателите цени за издадените печатни произведения (системата „Sammelrevers“ от 1993 г.), и замества тази система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
1) Недействителен ли е или не Регламент № 1347/2001 […], евентуално и като последица от недействителността на други актове, от гледна точка на следното: Нарушаване на основни принципи — с довода че комбинираните разпоредби на член 1, параграф 1 от [Регламент № 2081/92] и на приложение I към него са недействителни, доколкото допускат регистрация на географски указания за „бира“, която представлява алкохолна напитка, включена (неправилно) в горепосоченото приложение I в категорията „хранителни продукти“, упоменати в член 1, параграф 1, и която не е включена в категорията „селскостопански продукти“, посочени в приложение I към Договора за ЕО и в списъка, посочен в членове 32 ЕО (предишен член 38) и 37 ЕО (предишен член 43), изтъкнати от Съвета като правно основание за приемане на [Регламент № 2081/1992], — с довода че член 17 от [Регламент № 2081/92] е недействителен, доколкото предвижда ускорена процедура за регистрация, която може да ограничи и да накърни в съществена степен правата на засегнатите оператори, поради факта че не предвижда каквото и да било право на възражение и съдържайки очевидно нарушение на принципите на прозрачността и на правната сигурност, като това е видно по-конкретно както в светлината на комплексния характер на продължилата повече от седем години (1994—2001) процедура по регистрация на самото ЗГУ „Bayerisches Bier“, така и на изричното признаване, съдържащо се в съображение 13 от [Регламент № 692/2003], с член 15 от който се отменя член 17 от [Регламент № 2081/92] по посочените съображения, Неспазване на някои формални изисквания — с довода че означението „Bayerisches Bier“ не отговаря на изискваните според член 17 от [Регламент № 2081/92] условия, за да може да бъде регистрирано съгласно предвидената в тази разпоредба опростена процедура, доколкото при представяне на заявката за регистрация това означение не е било „законно защитено“, нито „установено чрез употребата му“ в Германия, — с довода, че нито германското правителство, преди да представи пред Комисията заявката за регистрация, нито самата Комисия, след получаването на заявката, са разгледали надлежно изпълнението на условията за регистрация на указанието „Bayerisches Bier“, което е в противоречие с практиката на Съда (Решение от 6 декември 2001 г. по дело Carl Kühne и др., C-269/99, Recueil, стр. I-9517), — с довода, че заявката за регистрация на означението „Bayerisches Bier“ не е представена своевременно от германското правителство съгласно предвиденото в член 17, параграф 1 от [Регламент № 2081/92] (в срок от шест месеца след влизане в сила на Регламента, което става на 24 юли 1993 г.), след като първоначално представената от заявителя заявка е предвиждала осем различни означения, с възможността за възможни допълнителни и неопределени вариации, които впоследствие са обединени в настоящото единствено означение „Bayerisches Bier“, въпреки че крайният срок отдавна е бил изтекъл, Неспазване на съществени условия — с довода, че означението „Bayerisches Bier“ не изпълнява съществените изисквания, определени в член 2, параграф 2, буква б) от [Регламент № 2081/92], за целите на неговата регистрация като [ЗГУ], като се има пред вид родовият характер на това означение, което исторически обозначава бирата, произвеждана по специфичен производствен метод, произхождащ от Бавария и датиращ от ХIХ век, а след това разпространен в останалата част на Европа и в целия свят (т.нар. „баварски метод“ с долна ферментация), който и до днес в някои европейски езици (датски, шведски, фински) се употребява като родовото название за бира и който във всеки случай може да означава единствено и родово „бирата, произвеждана в германска Бавария“, независимо от вида ѝ сред съществуващите многобройни и разнообразни варианти, без от това да може да бъде установена каквато и да било „пряка връзка“ (Решение на Съда от 7 ноември 2000 г. по дело Warsteiner Braurei, С–312/98, Recueil, стр. I-9187) между специфично качество, репутация или друга характеристика на продукта (бира) и неговия конкретен географски произход (Бавария) и без да са налице „изключителни случаи“, изисквани от посочената норма за допускане на регистрация на географско указание, съдържащо името на страна, — с довода, че предвид посочените в предходния параграф съображения означението „Bayerisches Bier“ е „родово“ наименование, което в качеството му на такова не може да бъде предмет на регистрация по смисъла на член 3, параграф 1 и на член 17, параграф 2 от [Регламент № 2081/92], — с довода, че означението „Bayerisches Bier“ не би трябвало да бъде регистрирано на основание член 14, параграф 3 от [Регламент № 2081/92], доколкото предвид „репутацията и известността“ на баварските марки и „продължителността на използването им“ регистрацията „може да заблуди потребителя по отношение на истинската идентичност на продукта“
2) При условията на евентуалност, в случай че първият въпрос бъде обявен за недопустим или неоснователен, трябва ли [Регламент № 1347/2001] да се тълкува в смисъл, че признаването на ЗГУ „Bayerisches Bier“, което се съдържа в този регламент, не накърнява валидността и възможността за използване на съществуващи преди това марки, принадлежащи на трети лица, в които се съдържа думата „Bavaria“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Може ли да се разглежда като „обработка на лични данни“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО дейност, която се състои във:
а) събирането на данни за трудовите и капиталовите доходи на физическите лица и за имуществото им от публични документи на данъчната администрация, както и обработването на тези данни с цел публикуването им;
б) публикуването им по азбучен ред и по категория доходи под формата на подробни списъци, подредени по общини;
в) предоставянето им на CD-ROM дискове, за да бъдат използвани за търговски цели;
г) обработването им в рамките на SMS услуга, която дава възможност на потребителите на мобилни телефони, като изпратят името и общината по местоживеене на определено лице, да получат информация за трудовите и капиталовите доходи на това лице, както и за имуществото му?
Необходимо ли е Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че различните дейности, посочени в букви а)—г) от първия въпрос, могат да се разглеждат като „обработване на лични данни единствено за целите на журналистическа дейност“ по смисъла на член 9 от директивата, като се вземе предвид, че събраните данни на повече от един милион данъчнозадължени лица са с произход от документи, които са публични съгласно националната правна уредба на достъпа до информация
За преценката има ли значение обстоятелството, че основната цел на тази дейност е публикуването на въпросните данни?
Съгласно принципите и целта на Директива 95/46/ЕО необходимо ли е член 17 от нея да се тълкува в смисъл, че не допуска публикуването и предоставянето за търговски цели на данни, събрани за целите на журналистическа дейност?
Необходимо ли е Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че от приложното ѝ поле са напълно изключени поименните файлове, които дословно съдържат само вече публикувана в медиите информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Съвместимо ли е общото обработване в централен регистър за чужденците на лични данни на граждани на Съюза от друга държава членка със забраната за всякаква дискриминация, основана на гражданството, по отношение на граждани на Съюза, които упражняват правото си свободно да се придвижват и пребивават на територията на държавите членки (член 12, параграф 1 ЕО във връзка с член 17 ЕО и член 18, параграф 1 ЕО)?
Подобно обработване съвместимо ли е със забраната за ограничаване на свободното установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка (член 43, параграф 1 ЕО)?
Подобно обработване съвместимо ли е с изискването за необходимост, предвидено в член 7, буква д) от Директива 95/46?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
1) Разполага ли второинстанционна юрисдикция, сезирана с въззивна жалба срещу решение, постановено от съда, на който е възложено воденето на търговския регистър, по заявление за вписване на промяна в обстоятелствата [на търговско дружество], с правомощието да отправи преюдициално запитване по смисъла на член 234 ЕО, в случай че нито решението на [първоинстанционния] съд е постановено в състезателно производство, нито въззивното производство е било състезателно?
2) Ако се предположи, че второинстанционната юрисдикция има правомощието по силата на член 234 ЕО да сезира Съда с преюдициално запитване, трябва ли тази юрисдикция да се разглежда като юрисдикция от последна инстанция, спрямо която действа задължението по силата на този член да сезира Съда с въпрос относно тълкуването на общностното право?
3) Правомощието — което пряко произтича от член 234 ЕО — на унгарските юрисдикции да отправят преюдициално запитване ограничено ли е или може ли да бъде ограничено от разпоредба на националното право, която признава право на въззивно обжалване по смисъла на националното право на определение за преюдициално запитване, щом като по-горната национална въззивна юрисдикция може да измени [това] определение, да отхвърли преюдициалното запитване и да разпореди на постановилата [това] определение юрисдикция да възобнови спряното производство по вътрешното право?
4) a) Ако търговско дружество, учредено и вписано в търговския регистър в Унгария по силата на унгарското право, желае да премести своето седалище в друга държава членка на [Европейския] съюз, урежда ли се този въпрос от общностното право, или при липсата на хармонизация изключително се прилагат разпоредбите на националното право на всяка държава членка?
б) Може ли унгарско дружество да поиска преместването на своето седалище в друга държава членка на [Европейския] съюз, като се позовава пряко на общностното право (в случая на членове 43 ЕО и 48 ЕО)
При положителен отговор може ли такова преместване да бъде подчинявано — независимо дали от „държавата по произход“ или от „държавата-домакин“ — на някакво условие или разрешение?
в) Трябва ли членове 43 ЕО и 48 ЕО да се тълкуват в смисъл, че правило или практика от вътрешното право, с които се прави разграничение между търговските дружества, що се отнася до упражняването на техните права според държавата членка, в която се намира тяхното седалище, са несъвместими с общностното право?
г) Трябва ли членове 43 ЕО и 48 ЕО да се тълкуват в смисъл, че правило или практика от вътрешното право, които възпрепятстват възможността едно дружество [на заинтересуваната държава членка] да премести своето седалище в друга държава членка, са несъвместими с общностното право […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.