Преюдициално запитване

При обстоятелства като тези по настоящото дело, при които:
а) германско дъщерно дружество на банка от Обединеното кралство закупува автомобили в Обединеното кралство, за да ги отдаде на лизинг на дружество в Обединеното кралство, с което не е свързано лице, и плаща данък добавена стойност за тези покупки;
б) съгласно релевантното законодателство на Обединеното кралство доставките, които се състоят в отдаване под наем на леки автомобили, се третират като доставки на услуги, осъществени в Германия, и съответно не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност в Обединеното кралство. Съгласно германското право тези доставки се третират като доставки на стоки, осъществени в Обединеното кралство, и съответно не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност в Германия. Последицата от това е, че в нито една държава членка не се начислява данък върху тези доставки;
в) банката в Обединеното кралство избира своето германско дъщерно дружество като лизингодател и определя продължителността на лизинговите договорености, за да получи данъчно предимство от неначисляването на ДДС върху лизинговите вноски:
1. Следва ли член 17, параграф 3, буква а) от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че дава право на данъчните органи в Обединеното кралство да откажат да разрешат на германското дъщерно дружество да приспадне ДДС, който е заплатило в Обединеното кралство във връзка с покупката на автомобилите?
2. Необходимо ли е при отговора на първия въпрос националният съд да разшири анализа си, като разгледа възможно прилагане на принципа за забрана на злоупотребата?
3. Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, приспадането на данъка по получени доставки за покупката на автомобилите ще бъде ли в противоречие с целта на релевантните разпоредби от Шеста директива, като така изпълни първото изискване за злоупотреба, както е описано в точка 74 от Решение на Съда по дело Halifax и др., C‑255/02, като наред с другите принципи се има предвид и принципът на данъчен неутралитет?
4. Отново, ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли съдът да приеме, че основната цел на сделките е да се получи данъчно предимство, така че е изпълнено второто изискване за злоупотреба, както е описано в точка 75 от посоченото решение на Съда, при обстоятелства, при които в търговска сделка между страни, действащи като равнопоставени лица, изборът на германско дъщерно дружество да отдаде на лизинг автомобилите на клиент от Обединеното кралство и изборът на условията на лизинга са направени с оглед на получаване на данъчно предимство от неначисляването на данък върху лизинговите вноски?