всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Wathelet

Съдия докладчик – Wathelet

Дело C-386/96: Dreyfus/Комисия, Заключение от 16 декември 1997 г.

Неправилно прилагане на четвъртия параграф на член 173 от Договора за ЕО, като се приема, че жалбите са недопустими поради липса на пряка засегнатост.
Противоречиви мотиви в решенията на Първоинстанционния съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-264/96: Imperial Chemical Industries/Colmer, Заключение от 16 декември 1997 г.

1. В ситуация, при която: (i) дружество (Дружество А) е установено в държава членка на Европейския съюз; (ii) Дружество А е част от консорциум с друго дружество (Дружество Б), също установено в тази държава членка; (iii) Дружество А и Б съвместно притежават холдингово дружество (Дружество В), също установено в държавата членка; (iv) Дружество В има редица търговски дъщерни дружества, които са установени или в тази държава членка, или в други държави членки на Европейския съюз, или другаде по света; и (v) Дружество А е лишено от правото да претендира срещу своето корпоративно данъчно задължение облекчение във връзка с търговски загуби, понесени от търговско дъщерно дружество (също установено в тази държава членка) на Дружество В, тъй като националното законодателство, тълкувано съгласно националното право, изисква бизнесът на Дружество В да се състои изцяло или главно в притежаването на акции в дъщерни дружества, установени в тази държава членка: Представлява ли изискването, посочено в (v), ограничение на свободата на установяване по член 52 от Договора за ЕО
Ако да, допустимо ли е такова третиране съгласно правото на Общността?
2. Ако изискването по (v) представлява неоправдано ограничение съгласно правото на Общността, изисква ли член 5 от Договора за ЕО от националния съд да тълкува съответното национално законодателство, доколкото е възможно, така че да съответства на правото на Общността, дори когато нито Дружество А, нито Дружество Б, нито Дружество В сами по себе си не се стремят да упражнят права по правото на Общността, и дори ако тълкуване на националното законодателство, което би съответствало на правото на Общността, би довело до предоставяне на облекчение, когато бизнесът на Дружество В се състои главно в притежаването на акции в дъщерни дружества, установени извън ЕС/ЕИП
Или член 5 има за последица само това, че националното законодателство, независимо от неговото тълкуване, се прилага с оглед на изискванията на правото на Общността в случай, че тези изисквания са приложими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/96: Verband deutscher Daihatsu-Händler/Daihatsu Deutschland, Съдебно решение от 4 декември 1997 г.

Следва ли член 6 от Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 г. да се тълкува в смисъл, че има директен ефект, ако съгласно германското право единствената санкция за осигуряване изпълнението на задължението за оповестяване на годишните отчети на дружество с ограничена отговорност е налагането от регистрационния съд на административна глоба до 10 000 DM, но регистрационният съд може да се намеси само по искане на член или кредитор на дружеството, централния работнически съвет или работническия съвет на дружеството, и ако евентуалният директен ефект на тази разпоредба означава, че освен лицата, които имат право да подадат такова искане съгласно германското право, всяко лице може да подаде искане за налагане на административна глоба или че такова право имат поне сдружения на търговци, които съгласно устава си трябва да защитават интересите на своите членове, които имат договорни отношения с дружеството с ограничена отговорност, което не е изпълнило задължението си за оповестяване на тези отчети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-253/96: Kampelmann и др./Landschaftsverband Westfalen-Lippe и др., Съдебно решение от 4 декември 1997 г.

1. С оглед на целта, посочена в преамбюла на Директива 91/533/ЕИО на Съвета относно задължението на работодателя да информира работниците и служителите за условията, приложими към трудовия договор или трудовото правоотношение, а именно „да се предостави на работниците и служителите по-добра защита срещу евентуални нарушения на техните права и да се създаде по-голяма прозрачност на пазара на труда“, има ли за цел член 2 от посочената директива да измени разпределението на доказателствената тежест в полза на работника или служителя, като списъкът на минималните изисквания в член 2, параграф 2 цели да гарантира, че работникът или служителят няма да срещне затруднения при доказването на изброените точки при упражняване на своите договорни права в трудовоправни спорове?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: приложим ли е член 2, параграф 2, буква в), подточка ii) от Директива 91/533 пряко от 1 юли 1993 г. срещу държавата, действаща като работодател по частното право, поради това че:
- Федерална република Германия не е (напълно) транспонирала директивата до 30 юни 1993 г., датата на изтичане на срока за транспониране,
- посочената разпоредба на директивата е безусловна и следователно може да се прилага в националното право без допълнителен акт за транспониране,
- директивата предоставя на отделния работник или служител права срещу държавата, действаща като работодател?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен: от информацията, която работодателят е длъжен да предостави съгласно член 2, параграф 2, буква в), подточка ii) от Директива 91/533 относно „характера или категорията на работата“, трябва ли класификацията на работата да се разбира така, че ако повишаването на работника или служителя по заплатната схема съгласно колективен трудов договор изисква изпълнението на определени критерии за конкретна категория дейност в рамките на даден заплатен клас, той трябва да може да види от уведомлението за класификацията си в определен заплатен клас и категория дейност дали има право на повишение в по-висок клас въз основа на удовлетворително изпълнение?
4. Ако отговорът на третия въпрос е положителен: обвързва ли уведомлението по член 2, параграф 2, буква в), подточка ii) от Директива 91/533 работодателя в смисъл, че той е обвързан от класификацията на работата, както е уведомена на работника или служителя, докато не докаже, че класификацията е била неправилна, или поне докато не докаже убедително — например под формата на оценка на работното място — че е класифицирал работника или служителя погрешно или че класификацията на работата е била понижена с течение на времето или чрез изменение на колективния трудов договор?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен: следва ли транспонирането в германското право на член 9, параграф 2 от Директива 91/533 чрез Nachweisgesetz от 20 юли 1995 г. (BGBl. I, стр. 946), според което работодателят няма задължение да предоставя писмено уведомление на работника или служителя при съществуващо трудово правоотношение към момента на влизане в сила на този закон, „когато предходно писмено уведомление или писмен трудов договор съдържа изискваната информация“ (втора изречение на параграф 4 от Nachweisgesetz), да се счита за съответстващо на правото на Общността, с последица, че такива по-ранни уведомления, които отговарят на изискванията на директивата, независимо дали тя е транспонирана или, при липса на транспониране, е пряко приложима, остават в сила, така че, ако работодателят предостави по-ново писмено уведомление — в настоящия случай, в хода на производството — което противоречи на по-ранното, той трябва да докаже, че по-късното уведомление е правилно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-336/96: Gilly/Directeur des services fiscaux du Bas-Rhin, Заключение от 20 ноември 1997 г.

1) Нарушава ли принципът на свободното движение на работници, както е въплътен в Договора от Рим и прилагащото го законодателство, данъчен режим, приложим към гранични работници, от вида, предвиден във Френско-германската конвенция, доколкото последната предвижда различни данъчни режими за лица, чието възнаграждение се изплаща от публичноправен субект, в сравнение с тези, чието възнаграждение се изплаща от частноправни лица, и по този начин може да окаже влияние върху достъпа до длъжности в публичния или частния сектор в зависимост от местожителството в една или друга държава?
2) Съвместимо ли е, с оглед на тълкуването на Договора от Съда, с принципа на свободното движение и премахването на всякаква дискриминация на основание гражданство, правило, според което граничен работник, получаващ възнаграждение от държава или неин публичноправен орган, се облага с данък в тази държава, докато ако граничният работник има гражданството на другата държава, но не е едновременно гражданин на първата държава, неговото възнаграждение се облага с данък в държавата, в която пребивава?
3) Съвместимо ли е с член 7 [сега член 6] (2) от Договора данъчно разпореждане, което предвижда за гранични работници, заети от публичноправни лица и пребиваващи в една от държавите членки, данъчен режим, който се различава в зависимост от това дали те са само граждани на тази държава или имат двойно гражданство?
4) Нарушава ли принципът на свободното движение на работници, както е въплътен в Договора, данъчни правила, които могат да повлияят на избора на учители в договарящите държави дали да работят за по-кратък или по-дълъг период в друга държава, предвид разликите, основани на продължителността на заетостта, в данъчните режими на съответните държави?
5) Следва ли целта за премахване на двойното данъчно облагане, предвидена в член 220 от Договора, с оглед на времето, с което държавите членки са разполагали за нейното изпълнение, да се счита за правило с пряко приложение, по силата на което двойното данъчно облагане вече не може да се осъществява и, второ, противоречи ли целта за избягване на двойното данъчно облагане, възложена на държавите членки с член 220, на данъчна конвенция, според която данъчният режим, приложим към гранични работници от държавите страни по конвенцията, варира в зависимост от тяхното гражданство и публичния или частния характер на заеманата длъжност, и дали режимът на данъчен кредит, приложим към домакинство, пребиваващо в една държава, който не отчита точния размер на данъка, платен в друга държава, а само данъчен кредит, който може да е по-нисък, отговаря на възложената на държавите членки цел за премахване на двойното данъчно облагане?
6) Следва ли член 48 да се тълкува в смисъл, че граждани на държава членка, които са гранични работници в друга държава членка, не могат, поради механизъм за данъчен кредит от вида, предвиден във Френско-германската конвенция, да бъдат облагани с по-висок данък от лицата, които упражняват професионалната си дейност в държавата, в която пребивават?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-338/95: Wiener/Hauptzollamt Emmerich, Съдебно решение от 20 ноември 1997 г.

Следва ли понятието „нощници“ по смисъла на тарифна позиция 60.04 от Общата митническа тарифа, по-специално тарифна подпозиция 60.04 B IV b 2 bb, да се тълкува като обхващащо изключително „други“ долни облекла, които с оглед на своите характеристики са ясно предназначени само да се носят като нощно облекло, или обхваща и продукти, които по външния си вид са предназначени главно, но не изключително, да се носят в леглото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-248/96: Grahame и Hollanders/Bestuur van de Nieuwe Algemene Bedrijfsvereniging, Съдебно решение от 13 ноември 1997 г.

Следва ли част J, точка 4, буква а) от приложение VI към Регламент (ЕИО) № 1408/71 и част J, точка 4, буква в) от приложение VI към този регламент, изменен с Регламент № 1248/92, да се тълкуват в смисъл, че периодите на задължителна или доброволна военна служба, изпълнени в нидерландските въоръжени сили преди 1 юли 1967 г., представляват „периоди на платена работа“ или „платена заетост“, или „еквивалентни периоди“ или „периоди, третирани като такива“, изпълнени в Нидерландия преди тази дата?
Следва ли периодите на военна служба, изпълнени в бивша Нидерландска Нова Гвинея, да се считат за изпълнени в Нидерландия за целите на част J, точка 4, буква а) от приложение VI към Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-253/96: Kampelmann и др./Landschaftsverband Westfalen-Lippe и др., Заключение от 9 октомври 1997 г.

1) Следва ли член 2, параграф 2 от Директива 91/533/ЕИО да се тълкува в смисъл, че има за цел да измени разпределението на доказателствената тежест в полза на работника, по-специално така, че в трудов спор той да не е длъжен да доказва обстоятелства, свързани с трудовия договор или трудовото правоотношение, за които е уведомен писмено от работодателя си
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, има ли член 2, параграф 2, буква в), подточка i) от Директивата пряко действие от 1 юли 1993 г. срещу публичноправен субект
3) Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, следва ли информацията относно „естеството или категорията на работата“, предоставяна на работника съгласно член 2, параграф 2, буква в), подточка i) от Директивата, да се разбира така, че работникът трябва да може да установи от уведомлението за класирането си в определена заплатна степен и категория дали има право на повишение
4) Обвързва ли уведомлението по член 2, параграф 2, буква в) от Директивата работодателя в смисъл, че той е обвързан от класификацията на длъжността, съобщена на работника, докато не докаже, че класирането е било неправилно, или поне докато не установи, че работникът е бил класифициран погрешно или че класификацията на работата е била понижена с течение на времето
5) Съвместимо ли е националното законодателство, транспониращо Директивата, и по-специално член 9 от нея, с разпоредба, според която при съществуващо трудово правоотношение към момента на влизане в сила на закона работодателят няма задължение да предостави на работника писмено уведомление, дори при поискване, когато предходно писмено уведомление или писмен трудов договор съдържа изискваната информация, с последица, че такова по-ранно уведомление продължава да е валидно и ако работодателят издаде по-ново писмено уведомление, което противоречи на по-ранното, той трябва да докаже, че по-късното уведомление е вярно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/96: Raso и др., Заключение от 9 октомври 1997 г.

1. Препятства ли член 59 от Договора италианско законодателство, което забранява на предприятие, притежаващо концесия за пристанищен терминал, да използва труд, предоставен от други предприятия – които не са създадени от бивши пристанищни компании и групи – за предоставяне на услуги на ползватели, включително такива от други държави членки, като в резултат на това законодателството изисква самият оператор на терминала да осигури цялата гама от услуги, които могат да бъдат изискани от ползвателите на пристанищния терминал, което води до риск от възпрепятстване на достъпа до пазара за предоставяне на отделни услуги от предприятия, упълномощени да извършват дейност в пристанището, различни от посочените в член 21, параграф 1, буква б) от Закон № 84/94?
2. Препятства ли член 90, параграф 1 от Договора за ЕО, във връзка с член 86, национално законодателство, което (поради своите последици върху пазара, а именно, първо, че възпрепятства предприятия, различни от оператора на терминала – които не са създадени от бивши пристанищни компании и групи – да предоставят услуги в рамките на пристанището за потенциални ползватели; второ, че операторът на терминала е задължен да предоставя всички пристанищни операции и услуги, изисквани на терминала; и трето, че е невъзможно за ползвателите да възлагат определени услуги на предприятия по свой избор, различни от оператора на терминала) води до пазарни условия, при които ползвателите могат да имат договорни отношения само с оператора на терминала за цялата гама от услуги, които са им необходими при посещение на пристанище, в което операторът или операторите на терминала заемат господстващо положение на пазара по смисъла на член 86 от Договора?
3. Препятстват ли членове 59 и 90 от Договора за ЕО, във връзка с член 86, във всеки случай национално законодателство, което позволява на предприятие, извършващо дейност в пристанище, да предоставя на други предприятия, действащи в пристанището, и по-специално на оператори на терминали, услуги, ограничени само до предоставяне на работна ръка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1293031323337 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form