всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Wathelet

Съдия докладчик – Wathelet

Дело C-278/00: Гърция/Комисия, Определение от 12 октомври 2000 г.

Установява ли се необходимата спешност и наличието на сериозни и непоправими вреди въз основа на представените от заявителя факти и доказателства?
Отговаря ли молбата за спиране на изискванията на член 83, параграф 2 от Процедурния правилник относно обосноваване на prima facie основателност на исканата временна мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-278/00: Гърция/Комисия, Определение от 12 октомври 2000 г.

Какви са изискванията за допустимост на молба за спиране изпълнението на акт на институция на Европейския съюз, особено по отношение на доказването на сериозна и непоправима вреда и излагането на prima facie основания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-240/99: Skandia, Заключение от 26 септември 2000 г.

Представлява ли поетият от застрахователно дружество ангажимент, от вида, който Skandia възнамерява да поеме, за управление на дейността на изцяло притежавано дъщерно дружество застрахователна операция или застрахователни операции по смисъла на член 13Б, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данък върху добавената стойност: единна основа за облагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-393/98: Gomes Valente, Заключение от 21 септември 2000 г.

1. Дали фактът, че Комисията е започнала производство за нарушение във връзка с национални законодателни разпоредби, но впоследствие е прекратила това производство с оглед на измененията в законодателството, засяга задължението на съд, чиито решения не подлежат на обжалване по националното право, да отправи преюдициално запитване до Съда относно съвместимостта с Договора на тези по-късни разпоредби
Изисква ли член 95 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 90 ЕО; по-нататък „член 95“) от държава членка да вземе предвид действителната обезценка на пазарната стойност на отделните внесени употребявани автомобили при определяне на дължимия за тях данък върху регистрацията на превозното средство, или може да вземе предвид обезценката съгласно скала, основана единствено на работния обем и възрастта на превозното средство?
2. Дали обезценката на реалната стойност на употребяваните превозни средства, посочена в решението на Съда на Европейските общности по дело C-345/93 Nunes Tadeu, непременно предполага, че за всяко превозно средство трябва да се извърши оценка или експертна оценка, или изчислението може да се извърши по общи и абстрактни критерии въз основа на правна норма?
3. Ако Европейската комисия прекрати производство за нарушение срещу държава членка, изхождайки от разбирането, че новото национално законодателство вече е в съответствие с правото на Общността, може ли национален върховен съд, позовавайки се на тълкуването на правото на Общността и на националното право, възприето от Комисията, да бъде освободен от задължението, наложено му с член 177 от Договора, да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности и да реши делото в съответствие с тълкуването, възприето от Европейската комисия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-410/98: Hoechst AG и Hoechst, Заключение от 19 септември 2000 г.

Нарушение на свободата на установяване чрез ограничаване на достъпа до доброволно групово облагане само за дружества, чиито дъщерни и майчини дружества са установени в Обединеното кралство
Нарушение на правото на ефективна съдебна защита и компенсация за финансовата загуба, произтичаща от невъзможността за ползване на доброволно групово облагане, включително правото на лихва за загубата на ликвидност
Възможност държавата членка да противопостави на иск за обезщетение обстоятелството, че засегнатите данъчно задължени лица не са използвали националните правни средства за защита или не са се позовали на примата и директния ефект на разпоредбите на правото на Общността

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-181/99: Sanofi, Съдебно решение от 19 септември 2000 г.

Съвместима ли е РDecision 89/487/ЕИО на Съвета, която разрешава на Франция да изключи правото на приспадане на ДДС за разходи за настаняване, ресторанти, представителни и развлекателни разходи, с целите на Шестата директива и по-специално с принципа на пропорционалност?
Допустимо ли е въвеждането на общо и систематично изключване на правото на приспадане на ДДС за определени разходи въз основа на презумпция за измама или укриване, без да се дава възможност на данъчно задължените лица да докажат стриктно професионалния характер на тези разходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-177/99: Ampafrance и Sanofi, Съдебно решение от 19 септември 2000 г.

Дали Решение 89/487 на Съвета на Европейските общности от 28 юли 1989 г., с което се разрешава на Френската република да дерогира от правилото за запазване на съществуващите изключения, въведено с Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г., и да разшири спрямо трети лица изключенията за разходи за настаняване, храна, гостоприемство и развлечения от правото на приспадане на данъка, е съвместимо, първо, с целите на Шестата директива и по-специално с член 27 от нея, който предвижда, че „Съветът, действащ единодушно по предложение на Комисията, може да разреши на всяка държава-членка да въведе специални мерки за дерогация от разпоредбите на тази директива с цел опростяване на процедурата по облагане с данък или за предотвратяване на определени видове укриване или избягване на данъци“, и второ, с принципа на пропорционалност между преследваната данъчна цел и използваните средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-156/98: Германия/Комисия, Съдебно решение от 19 септември 2000 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 190 от Договора за ЕО при приемането на обжалваното решение?
Съответства ли на изискванията на член 92, параграф 1 от Договора за ЕО квалифицирането на данъчната преференция по § 52(8) от германския Закон за данъка върху доходите като държавна помощ?
Следва ли да се приложи принципът de minimis към разглежданата мярка?
Може ли разглежданата данъчна преференция да се счита за допустима дерогация по член 92, параграф 2, буква в) от Договора за ЕО, отнасяща се до помощ за райони, засегнати от разделението на Германия?
Извършила ли е Комисията неправилна преценка на дискреционните си правомощия по член 92, параграф 3, букви а) и в) от Договора за ЕО, като е приела, че мярката не е съвместима с общия пазар?
Представлява ли § 52(8) от германския Закон за данъка върху доходите нарушение на свободата на установяване по член 52 от Договора за ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-341/97: Комисия/Нидерландия, Определение от 13 септември 2000 г.

Съставлява ли мотивираното становище по член 9, параграф 1 от Директива 83/189 официално уведомление по смисъла на член 169 от Договора (сега член 226 ЕО)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-397/98: Metallgesellschaft и др., Заключение от 12 септември 2000 г.

1) Съвместимо ли е с правото на Общността и по-специално с членове 6, 52, 58 и/или 73б от Договора за ЕО законодателството на държава членка да допуска групова данъчна изборност (позволяваща разпределения да се изплащат от дъщерно дружество на неговото майчино дружество без начисляване на авансов корпоративен данък) само когато и двете дружества са установени в тази държава членка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е „не“, пораждат ли горепосочените разпоредби на Договора за ЕО реституционно право на дъщерно дружество, установено в държава членка, чийто майчин холдинг е установен в друга държава членка, и/или на самото майчино дружество да претендира сума под формата на лихва върху авансовия корпоративен данък, платен от дъщерното дружество, на основание, че националното законодателство не е позволявало да се направи групова данъчна изборност, или такава сума може да бъде претендирана, ако изобщо е възможно, само чрез иск за обезщетение съгласно принципите, установени от Съда на Европейските общности в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur SA v Germany и R v Secretary of State for Transport, ex parte Factortame and Others, и дело C-66/95 R v The Queen v Secretary of State for Social Security, ex parte Eunice Sutton, и във всеки случай задължен ли е националният съд да предостави средство за защита, дори ако съгласно националното право лихва не може да бъде присъдена (независимо дали пряко или чрез реституция или обезщетение) върху главни суми, които вече не се дължат на ищеца?
3) Съвместимо ли е с горепосочените разпоредби на Договора за ЕО органите на една държава членка да отказват данъчен кредит на дружество, установено в друга държава членка, когато предоставят такъв кредит на установени в страната дружества и на дружества, установени в определени други държави членки въз основа на разпоредбите на своите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с тези други държави членки?
4) Ако отговорът на третия въпрос е „не“, длъжна ли е и беше ли първата държава членка през всички релевантни периоди да предостави данъчен кредит на такова дружество при същите условия като на установените в страната дружества или на дружества, установени в държави членки, с които има разпоредби за такива кредити в своите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане?
5) Има ли право държава членка да възрази срещу такъв иск за реституция, данъчен кредит или обезщетение, като твърди, че ищците нямат право да получат възстановяване или че искът им следва да бъде намален на основание, че въпреки разпоредбите на националния закон, които им пречат да го направят по националното право, те е трябвало да направят групова данъчна изборност или да поискат данъчен кредит и да обжалват пред компетентните органи и, ако е необходимо, пред съдилищата срещу решението на данъчния инспектор, позовавайки се на примата и директния ефект на разпоредбите на правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1161718192037 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form