Vilaras
Съдия докладчик – Vilaras
Дело C-462/18: Troszczynski/Парламент, Определение от 21 март 2019 г.
Кой носи тежестта на доказване относно правилното използване на надбавките за парламентарни сътрудници съгласно устава на членовете на Европейския парламент?
При какви условия доказателствени искания, направени след изтичане на съответния срок, са допустими?
Допустимо ли е основание за обжалване, изложено за първи път в производството по обжалване на съдебен акт, съгласно член 58 от Статута на Съда и член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-330/18: Gollnisch/Парламент, Определение от 21 март 2019 г.
Компетентен ли е генералният секретар на Европейския парламент да установява и възстановява неправомерно изплатени суми по мерките за прилагане и в съответствие с Правилника за дейността на Парламента?
Може ли Парламентът да вземе решение за възстановяване на неправомерно изплатени суми независимо от наличието на висящи наказателни или административни производства по същите факти и следва ли да се спазят конкретни гаранции за правото на защита на засегнатото лице?
Кой носи доказателствената тежест за реалността на извършената работа от асистента и връзката ѝ с мандата на депутата и необходимо ли е Парламентът да посочва причините за недостатъчност на представените доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-330/18: Gollnisch/Парламент, Определение от 21 март 2019 г.
Компетентен ли е генералният секретар на Европейския парламент да изисква връщане на недължимо платени суми по надбавките за парламентарни сътрудници съгласно приложимите разпоредби?
Включва ли правото на защита задължение за устно изслушване на заинтересованото лице в процедура за възстановяване на суми?
Допуска ли принципът на равно третиране позоваване на евентуална незаконосъобразност, допусната в полза на друго лице, при подобни случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-755/18: Shindler и др./Съвет, Определение от 19 март 2019 г.
Представлява ли решението на Съвета за разрешаване започването на преговори за оттегляне по член 50 ДЕС акт, който поражда задължителни правни последици за физическите лица от съответната държава членка?
Може ли такова решение да бъде предмет на жалба по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-755/18: Shindler и др./Съвет, Определение от 19 март 2019 г.
Отговаря ли решението на Съвета за откриване на преговори с Обединеното кралство относно условията за оттегляне на изискването по член 263 ДФЕС да поражда задължителни правни последици, които засягат пряко жалбоподателите като физически лица?
Могат ли физически лица да обжалват актове на институции на Съюза, които не ги засягат пряко, при положение че такова право е предоставено на държавите членки и институциите?
Явяват ли се твърденията за нарушение на принципа на демокрация и позоваването на съдебната практика относно европейската гражданска инициатива релевантни за допустимостта и основателността на жалбата за отмяна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-226/18: Krohn & Schröder, Заключение от 14 март 2019 г.
1) Обхваща ли член 212a от Митническия кодекс освобождаването от антидъмпингово и изравнително мито съгласно член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013, съответно член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, ще бъде ли изпълнено условието по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 1239/2013 в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, когато съответното дружество е свързано с предприятие от посочените в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС на Комисията, т.е. с предприятие, което е произвело, изпратило и фактурирало въпросната стока, макар дружеството да не е действало като вносител на стоките, нито е заявило допускането им за свободно обращение, но е имало такова намерение и действително е получило доставката на стоките?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс да бъдат представени фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг и сертификат за поет ангажимент при износ съответно по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1239/2013 и в рамките на срок, определен от митническите органи съгласно член 53, параграф 1 от Митническия кодекс?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, означава ли представянето на фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква б) от Регламент № 1239/2013, в която като основание за освобождаване вместо Решение за изпълнение 2013/707/ЕС е посочено Решение 2013/423/ЕС, че при обстоятелствата в главното производство и като се вземат предвид общите принципи на правото, са изпълнени условията по точка 9 от приложение III към Регламент № 1238/2013 и по точка 9 от приложение 2 към Регламент № 1239/2013?
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, може ли в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение по силата на член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс да се представи фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, буква б) от Регламент № 1239/2013 и в процедура по обжалване на акта за установяване на митническото задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-466/16: Съвет/Marquis Energy, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.
Допустимо ли е жалба срещу антидъмпингов регламент да бъде подадена от производител, който не е износител, с оглед на изискването за пряко засягане по член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент по отношение на възможността за определяне на индивидуални дъмпингови маржове за производители, които не са износители?
Може ли да се приеме, че не е невъзможно за включените в представителната извадка американски производители да се приложат индивидуални мита, въпреки структурата на пазара и търговската верига на продукта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/16: Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.
Допустимо ли е сдружения като Growth Energy и Renewable Fuels Association да обжалват антидъмпингов регламент на Съюза в качеството си на представители на американски производители на биоетанол, които не са изнасяли пряко за Съюза?
Допустимо ли е сдружения като Growth Energy и Renewable Fuels Association да обжалват антидъмпингов регламент в лично качество, извън защитата на процесуалните си права по време на административната процедура?
Допустимо ли е сдружения като Growth Energy и Renewable Fuels Association да обжалват антидъмпингов регламент в качеството си на представители на търговци/извършващи смесване предприятия, които са само асоциирани членове без право на глас?
Допустимо ли е сдружения като Growth Energy и Renewable Fuels Association да обжалват антидъмпингов регламент в качеството си на представители на други свои членове, които не са включени в представителната извадка и за които няма доказателства, че са били пряко засегнати от регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-54/18: Cooperativa Animazione Valdocco, Определение от 14 февруари 2019 г.
Позволява ли правото на Европейския съюз въвеждането на преклузивен срок за обжалване на решения на възлагащите органи, който започва да тече от момента, в който заинтересованото лице е узнало или е трябвало да узнае за твърдяното нарушение, и какви са изискванията към мотивирането на тези решения?
Допустимо ли е националното право да постанови, че ако не бъде подадена жалба срещу решение за допускане в преклузивния срок, по-късно не може да се повдига възражение за незаконосъобразност на това решение при обжалване на последващи актове?
Задължена ли е националната юрисдикция да провери при конкретните обстоятелства дали заинтересованото лице е имало реална възможност да се запознае с мотивите за решението и да подаде жалба в предвидения срок, и какви са последиците, ако такава възможност не е била предоставена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/17: SH, Съдебно решение от 17 януари 2019 г.
1) Попадат ли в приложното поле на Регламент № 204/2011 или евентуално в това на Регламент 2016/44 следните задължения за заплащане на разхода за гаранция, произтичащи от някои договори за насрещна гаранция, сключени като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на [HIB]:
а) ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, включена в […] списък[а] в приложение III към Регламент № 204/2011;
б) ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в [Съюза], е длъжна да заплати разходите на либийска банка, която не е включена в […] списък[а] в приложение III към Регламент № 204/2011, но банковата гаранция е издадена в полза на HIB, който е включен в посочения списък;
в) ако в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014, Регламент № 204/2011 забранява преките или непреките плащания към всякакви либийски образувания;
г) ако задължението за заплащане на разходите за гаранция произтича от договор за насрещна гаранция, сключен в рамките на правоотношението между две установени в [Съюза] банки като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB;
д) ако окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извърши след изтичането на периода на гаранцията в съдебно производство след влизането в сила на Регламент 2016/44.
2) Трябва ли да се счита, ако посоченото в [първия въпрос, букви а) и б)] задължение за заплащане на разходите за гаранция попада в приложното поле на [Регламент № 204/2011], че платените на либийска банка разходи за гаранция — която банка също за определен период е включена в […] списък[а] в приложение III — с цел издаването на гаранция за възстановяване на авансовото плащане и на гаранция за добро изпълнение в полза на HIB представляват финансови средства, използвани пряко или непряко в полза на юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение III към Регламент № 204/2011?
3) Трябва ли в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014 [първи въпрос, буква в)] член 12, параграф 1, буква б) от първия регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в [Съюза] банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
4) Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 12, параграф 1, буква в) от Регламент № 204/2011 в редакцията му след изменението с Регламент № 45/2014 — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в букви а) или б) от посочения член 12, параграф 1 — да се счита установена в [Съюза] банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание [първи въпрос, буква г)]
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в [Съюза] банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
5) Отнася ли се предвиденото в член 9 от Регламент № 204/2011 изключение за всякакви плащания?
6) Приложим ли е за разрешаването на спора между страните Регламент [2016/44] — с който се отменя Регламент № 204/2011, но който по същество съдържа идентични разпоредби [първи въпрос, буква д)] — доколкото окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извършва след влизането в сила на Регламент 2016/44, и трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в [Съюза] банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 17, параграф 1, буква в) от този регламент — а именно лице или образувание, действащи чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в същия член 17, параграф 1, буква а) или б) — да се счита установена в [Съюза] банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в [Съюза] банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.