Vilaras
Съдия докладчик – Vilaras
Дело C-353/18: Beny Alex, Определение от 17 октомври 2018 г.
Определение на Съда (осми състав) от 17 октомври 2018 г. — Beny Alex (Дело C‑353/18) „Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда — Обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Директива 2014/24/EС — Член 2 — Приложно поле — Понятие за възлагащ орган — Частна структура, която по естеството си представлява организация за мелиоративни дейности, получаваща неподлежащо на връщане публично финансиране — Член 4 — Прагови стойности на обществените поръчки — Поръчки, които могат да представляват сигурен трансграничен интерес — Явно недопустимо запитване“ 1. Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Директива 2014/24 — Приложно поле — Поръчка на стойност под определения в Директивата праг — Изключване — Прилагане на основните правила и общите принципи на Договора за функционирането на ЕС — Условие — Поръчка, която представлява сигурен трансграничен интерес — Критерии за преценка (член 4 от Директива 2014/24 на Европейския парламент и на Съвета) (вж. т. 23 и 25—27) 2. Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Наличие на евентуален трансграничен интерес — Наличие на данни, позволяващи да се даде полезен отговор — Липса — Явна недопустимост (член 267 ДФЕС, член 4 от Директива 2014/24 на Европейския парламент и на Съвета; член 94 от Процедурния правилник на Съда) (вж. т. 29—32) Диспозитив Преюдициалното запитване, отправено от Consiliul Naţional de Soluţionare a Contestaţiilor (Национален съвет за решаване на споровете, Румъния) с акт ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/17: Deutsche Post, Заключение от 17 октомври 2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA представено на 17 октомври 2018 година ( 1 ) Дело C‑496/17 Deutsche Post AG срещу Hauptzollamt Köln (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf (Финансов съд Дюселдорф, Германия) „Преюдициално запитване — Права и задължения на лицата с оглед на митническото законодателство — Статус на одобрен икономически оператор — Въпросник — Защита на личните данни — Данъчен идентификационен номер — Компетентна за облагането с данък върху доходите на физическите лица данъчна служба — Обработване на данни, необходимо за спазването на правно задължение — Принцип на ограничение на целите на обработването на личните данни“ 1. Германската митническа администрация изисква предоставянето на определени лични данни на ръководителите и служителите в предприятията, които искат да получат или запазят статус на одобрен икономически оператор (наричан по-нататък „ОИО“), чрез който те се ползват от по-благоприятно третиране в сравнение с останалите вносители или износители. 2. Преюдициалният въпрос се отнася до предвидените от правото на Съюза граници за тези искания както в митническата област, така и в областта на защитата на личните данни. I. Правна уредба А. Правото на Съюза 1. Митническа правна уредба а) Митнически кодекс 3. Член 38 от Регламент № 952/2013 ( 2 ) предвижда: „1. Икономически оператор, който е установен на митническата територия на Съюза и който отговаря на критериите, предвидени в член 39, може да подаде заявление за получаване на статус на одобрен икономически оператор. […] 2. Статусът на одобрен икономически оператор се състои от следните видове разрешения за: а) одобрен икономически оператор за митнически опростявания, което ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-504/17: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 17 октомври 2018 г.
JUDGMENT OF THE COURT (Eighth Chamber) 17. October 2018 ( *1 ) (Failure of a Member State to fulfil obligations — Taxation of energy products and electricity — Directive 2003/96/EC — Articles 4 and 7 — Application of the minimum levels of taxation applicable to motor fuels — Directive 95/60/EC — Fiscal marking of gas oils and kerosene — Refuelling of private pleasure craft) In Case C‑504/17, ACTION under Article 258 TFEU for failure to fulfil obligations, brought on 21 August 2017, European Commission, represented by F. Tomat and J. Tomkin, acting as Agents, applicant, v Ireland, represented by M. Browne, G. Hodge, J. Quaney and A. Joyce, acting as Agents, and by F. Callanan, Senior Counsel, and B. Doherty, Barrister-at-Law, defendant, THE COURT (Eighth Chamber), composed of M. Vilaras (Rapporteur), President of the Fourth Chamber, acting as President of the Eighth Chamber, J. Malenovský and M. Safjan, Judges, Advocate General: N. Wahl, Registrar: A. Calot Escobar, having regard to the written procedure, having decided, after hearing the Advocate General, to proceed to judgment without an Opinion, gives the following Judgment 1. By its action, the European Commission asks the Court to: – declare that, by not ensuring the application of the minimum levels of taxation applicable to motor fuels laid down by Council Directive 2003/96/EC of 27 October 2003 restructuring the Community framework for the taxation of energy products and electricity (OJ 2003 L 283, p. 51), Ireland has failed to fulfil its obligations under Articles 4 and 7 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-504/17: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 17 октомври 2018 г.
Решение на Съда (осми състав) от 17 октомври 2018 г. — Комисия/Ирландия (Дело C‑504/17) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Директива 2003/96/EО — Членове 4 и 7 — Прилагане на минималните данъчни ставки за моторните горива — Директива 95/60/EО — Фискално маркиране на газьол и керосин — Зареждане на частни развлекателни плавателни съдове“ Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Директива 2003/96 — Прилагане на минималните данъчни ставки за моторните горива — Горива, използвани за задвижването на частни развлекателни плавателни съдове — Липса на гаранция за действително прилагане на минималните ставки — Директива 95/60 — Фискално маркиране на газьол и керосин — Маркирано гориво, за което не се прилага освобождаване от акциз или намаление на акциза — Разрешение за използване на горивото за задвижването на частни развлекателни плавателни съдове — Неизпълнение на задължения (членове 4 и 7 от директиви 95/60 и 2003/96 на Съвета) (вж. т. 69; т. 1 от диспозитива) Диспозитив 1) Като не е следила по отношение на газьола, използван като гориво за задвижването на частни развлекателни плавателни съдове, да се прилагат минималните данъчни ставки за моторните горива, предвидени в Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, включително когато за това гориво не се прилага освобождаване от акциз или намаление на акциза, Ирландия не е изпълнила задълженията си по членове 4 и 7 от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-503/17: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 17 октомври 2018 г.
JUDGMENT OF THE COURT (Eighth Chamber) 17. October 2018 (*) (Failure of a Member State to fulfil obligations — Directive 95/60/EC — Fiscal marking of gas oils and kerosene — Refuelling of private pleasure craft) In Case C‑503/17, ACTION under Article 258 TFEU for failure to fulfil obligations, brought on 21 August 2017, European Commission, represented by F. Tomat and J. Tomkin, acting as Agents, applicant, v United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, represented by S. Brandon, acting as Agent, and by M. Gray, Barrister, defendant, THE COURT (Eighth Chamber), composed of M. Vilaras (Rapporteur), President of the Fourth Chamber, acting as President of the Eighth Chamber, J. Malenovský and M. Safjan, Judges, Advocate General: N. Wahl, Registrar: A. Calot Escobar, having regard to the written procedure, having decided, after hearing the Advocate General, to proceed to judgment without an Opinion, gives the following Judgment 1. By its application, the European Commission asks the Court to declare that, by allowing the use of marked fuel for the purposes of propelling private pleasure craft, the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland has failed to fulfil its obligations under Council Directive 95/60/EC of 27 November 1995 on fiscal marking of gas oils and kerosene (OJ 1995 L 291, p. 46), and to order the United Kingdom to pay the costs. Legal context European Union law Directive 2003/96/EC 2. As is apparent from Article 2(1)(b) and Article 2(5) of Council Directive 2003/96/EC of 27 October 2003 restructuring the Community ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-503/17: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 17 октомври 2018 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-466/16: Съвет/Marquis Energy, Заключение от 3 октомври 2018 г.
Нарушение на член 263, четвърта алинея ДФЕС и неизпълнение на задължението за мотивиране
Неправилно тълкуване и прилагане на член 9, параграф 5 от основния регламент (при условията на евентуалност)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/16: Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association, Заключение от 3 октомври 2018 г.
Неправилно тълкуване на член 263, четвърта алинея ДФЕС и неизпълнение на задължението за мотивиране
Неправилно тълкуване на член 9, параграф 5 от основния регламент
Изопачаване на фактите, довело Общия съд до извода, че изчисляване на индивидуални мита е „възможно“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/17: SH, Заключение от 3 октомври 2018 г.
1. Попадат ли в приложното поле на Регламент № 204/2011 или евентуално в това на Регламент 2016/44 следните задължения за заплащане на разхода за гаранция, произтичащи от някои договори за насрещна гаранция, сключени като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза [на HIB]: 1.1. ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, включена в забранителния списък от приложение III към Регламент № 204/2011; 1.2. ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, която не е включена в забранителния списък от приложение III към Регламент № 204/2011, но банковата гаранция е издадена в полза на HIB, който е включен в посочения списък; 1.3. ако в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014, Регламент № 204/2011 забранява преките или непреките плащания към всякакви либийски образувания; 1.4. ако задължението за заплащане на разходите за гаранция произтича от договор за насрещна гаранция, сключен в рамките на правоотношението между две установени в Европейския съюз банки като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB; 1.5. ако окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извърши след изтичането на периода на гаранцията в съдебно производство след влизането в сила на Регламент 2016/44
2. Трябва ли да се счита, ако посоченото в точки 1.1 и 1.2 задължение за заплащане на разходите за гаранция попада в приложното поле на Регламента, че платените на либийска банка разходи за гаранция — която банка също за определен период е включена в забранителния списък от приложение III — с цел издаването на гаранция за възстановяване на авансовото плащане и на гаранция за добро изпълнение в полза на HIB представляват финансови средства, използвани пряко или непряко в полза на юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение III към Регламент № 204/2011
3. Трябва ли в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014 (точка 1.3) член 12, параграф 1, буква б) от първия регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в Европейския съюз банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
4. Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 12, параграф 1, буква в) от Регламент № 204/2011 в редакцията му след изменението с Регламент № 45/2014 — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в букви а) или б) от посочения член 12, параграф 1 — да се счита установена в Европейския съюз банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание (точка 1.4)
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в Европейския съюз банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
5. Отнася ли се предвиденото в член 9 от Регламент № 204/2011 изключение за всякакви плащания
6. Приложим ли е за разрешаването на спора между страните Регламент 2016/44 на Съвета — с който се отменя Регламент № 204/2011, но който по същество съдържа идентични разпоредби (точка 1.5) — доколкото окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извършва след влизането в сила на Регламент 2016/44, и трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в Европейския съюз банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 17, параграф 1, буква в) от този регламент — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в същия член 17, параграф 1, букви а) или б) — да се счита установена в Европейския съюз банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в Европейския съюз банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/18: Hansen/bet365 Group, Определение от 6 септември 2018 г.
Повтарянето на основания и доводи, изложени пред Общия съд, без да се посочи конкретна грешка при прилагането на правото, допустимо ли е в касационно производство?
Подлежи ли на контрол от Съда преценката на фактите и доказателствата, извършена от Общия съд, извън случаите на изопачаването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.