Vajda
Съдия докладчик – Vajda
Дело C-192/17: COBRA, Съдебно решение от 11 юли 2018 г.
Трябва ли Директива 1999/5 да се тълкува в смисъл, че производителят — който прилага предвидената в параграф 2 от приложение III към Директивата процедура при наличието на хармонизирани стандарти, определящи набора от съществени радиоизпитвания, които следва да се извършат — следва да се обърне към нотифициран орган и следователно да добави към маркировката CE (удостоверяваща съответствието на предвидените в Директивата основни изисквания) идентификационния номер на този орган?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли производителят — след като е приложил предвидената в параграф 2 от приложение III към Директива 1999/5 процедура при наличието на хармонизирани стандарти, определящи набора от съществени радиоизпитвания, които следва да се извършат, и след като по своя воля се е обърнал към нотифициран орган с молба да потвърди списъка на посочените изпитвания — да добави към маркировката CE (удостоверяваща съответствието на предвидените в тази директива основни изисквания) идентификационния номер на нотифицирания орган?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли производителят — след като е приложил предвидената в параграф 2 от приложение III към Директива 1999/5 процедура при наличието на хармонизирани стандарти, определящи набора от съществени радиоизпитвания, които следва да се извършат, и след като впоследствие по своя воля се е обърнал към нотифициран орган с молба да потвърди списъка на посочените изпитвания и по своя воля е приложил към продукта идентификационния номер на органа, към който се е обърнал — да постави идентификационния номер на органа както върху продукта, така и върху съответната опаковка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/17: France Télévisions, Заключение от 5 юли 2018 г.
1) Трябва ли предприятие, което предлага гледане на телевизионни програми в стрийминг и пряко по интернет, единствено поради това обстоятелство да се разглежда като предприятие, което предоставя електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни канали по смисъла на параграф 1 от член 31 от Директива [2002/22]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли държава членка, без да наруши Директива [2002/22] или други правни норми на Европейския съюз, да предвиди задължение за пренос на радио- и телевизионни услуги по отношение както на предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи за разпространение, така и по отношение на предприятията, които, без да предоставят такива мрежи, предлагат гледане на телевизионни програми в стрийминг и пряко по интернет?
3) При положителен отговор на втория въпрос, могат ли държавите членки да не обвържат задължението за пренос, що се отнася до доставчиците на услуги, които не са оператори на електронни съобщителни мрежи, с всички условия, предвидени в параграф 1 от член 31 на Директива [2002/22], макар и по силата на директивата от операторите на мрежи да се изисква да отговарят на тези условия?
4) Може ли държава членка, която е въвела задължение за пренос на някои радио- и телевизионни услуги в някои мрежи, да предвиди, без това да е нарушение на Директива [2002/22], задължението тези услуги да приемат разпространението си в тези мрежи, включително и когато става дума за разпространение чрез уебсайт, когато самата услуга разпространява своите програми по интернет?
5) Трябва ли, когато става въпрос за разпространение по интернет, предвиденото в член 31, параграф 1 от Директива [2002/22] условие, че е необходимо значителен брой крайни ползватели на мрежите, които имат задължението за пренос, да ги използват като основно средство за приемане на радио- и телевизионни предавания, да се преценява с оглед на всички ползватели, които гледат телевизионни програми в стрийминг и пряко в мрежата на интернет, или единствено с оглед на ползвателите на сайта, който има задължението за пренос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/18: EK и др., Определение от 3 юли 2018 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски в случай на такова оттегляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/18: Hochmann Marketing/EUIPO, Определение от 28 юни 2018 г.
Правилно ли е упражнено правото на EUIPO да откаже да вземе предвид доказателства, представени след изтичане на срока, и съответства ли това на изискванията на член 76 от Регламент № 207/2009?
Допустимо ли е в производството за отмяна да се вземат предвид доказателства, представени от интервенента, или тежестта на доказване лежи само върху притежателя на марката?
Може ли решение на национален съд относно действителната употреба на национална търговска марка да обвързва EUIPO или европейските съдилища при прилагането на режима за европейска марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/18: Hochmann Marketing/EUIPO, Определение от 28 юни 2018 г.
Допустимо ли е да се разглеждат основания, които се излагат за първи път в производството по обжалване на съдебен акт?
Обвързват ли органите на Европейския съюз решенията на националните органи относно регистрацията на марка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/17: Windrush Aka/EUIPO, Определение от 26 юни 2018 г.
Тълкуване на условията, при които използването на марка от трето лице се счита за извършено със съгласието на притежателя по смисъла на член 15, параграф 2 от Регламент № 207/2009.
Компетентността и основанията на Общия съд да откаже възобновяване на устната процедура поради оттеглени доказателства.
Допустимостта на нови доводи и доказателства, представени за първи път на съдебното заседание, във връзка с реалното използване на марка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/17: Windrush Aka/EUIPO, Определение от 26 юни 2018 г.
Може ли жалбата да бъде отхвърлена като явно неоснователна без провеждане на устна фаза на производството?
Съществува ли задължение Общият съд да възобнови устната фаза на производството при определени обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-546/16: Montte, Заключение от 26 юни 2018 г.
1) Допустимо ли е съгласно Директива 2014/24 национално законодателство като член 150, параграф 4 TRLCSP или практика за неговото тълкуване и прилагане, които позволяват на възлагащите органи в спецификацията за възлагане на поръчка посредством открита процедура да установяват критерии за възлагане, които се прилагат на последователни елиминаторни етапи спрямо офертите, които не достигат предварително определен минимален брой точки?
2) При положителен отговор на първия въпрос, допустимо ли е съгласно посочената Директива 2014/24 национално законодателство или практика за неговото тълкуване и прилагане, които използват в откритата процедура посочената система от критерии за възлагане, които се прилагат на последователни елиминаторни етапи по такъв начин, че на последния етап не са налице достатъчен брой оферти, за да се гарантира реална конкуренция?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, допустима ли е съгласно посочената Директива 2014/24 — поради обстоятелството, че не се гарантира реална конкуренция и се заобикаля задължението поръчката да се възложи на офертата с най-добро съотношение качество/цена — клауза като разглежданата, съгласно която факторът цена се взема предвид само за оферти, получили 35 от 50 възможни точки при техническите критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-714/17: Karp/Парламент, Определение от 19 юни 2018 г.
Тълкуване на приложимостта на служебните правила относно срока и условията за подаване на жалба срещу акт с неблагоприятни последици.
Определяне кои действия представляват акт с неблагоприятни последици и кои са само подготвителни актове.
Изискванията за мотивиране на съдебния акт и изпълнението на принципа за защита на оправданите правни очаквания и правото на ефективна съдебна защита.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-714/17: Karp/Парламент, Определение от 19 юни 2018 г.
Необходимост от конкретно оплакване срещу определено съображение на Общия съд като условие за допустимост на жалбата при обжалване.
Императивен характер на сроковете за предварително административно обжалване по член 90 от Правилника за длъжностните лица.
Възможност подготвителен акт да представлява акт с неблагоприятни последици, подлежащ на обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.