Toader
Съдия докладчик – Toader
Дело C-646/18: Ryanair, Определение от 11 април 2019 г.
Обхваща ли член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 случаи, в които ответникът не е представил становище и не се е явил по делото?
Какви са изискванията за мълчаливата пророгация на компетентност съгласно член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-657/18: Hrvatska radiotelevizija, Определение от 11 април 2019 г.
Приложими ли са Регламент № 805/2004 и Регламент № 1215/2012 към нотариална заповед за изпълнение при положение, че вземането е оспорено и липсва елемент на чуждестранност?
Може ли член 18 ДФЕС да намери приложение при липса на връзка между спора и правото на Съюза и при наличие единствено на хипотетични перспективи за свободно движение на съдебни решения?
Компетентен ли е Съдът на ЕС да тълкува член 6, параграф 1 от ЕКПЧ и да се произнесе по преюдициални въпроси при липса на прилагане на правото на Съюза от страна на държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-657/18: Hrvatska radiotelevizija, Определение от 11 април 2019 г.
Приложими ли са Регламент (ЕО) № 805/2004 и Регламент (ЕС) № 1215/2012 към нотариална заповед за изпълнение при липса на чуждестранен елемент и оспорено вземане?
Може ли член 18 ДФЕС да се тълкува в ситуация, в която спорът няма свързаност с правото на Съюза и не са налице основания за прилагане на принципа за недопускане на дискриминация по гражданство?
Компетентен ли е Съдът на ЕС да тълкува разпоредби на ЕКПЧ или разпоредби на Хартата на основните права на ЕС, когато действията на държавата членка не попадат в приложното поле на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-464/18: Ryanair, Съдебно решение от 11 април 2019 г.
Трябва ли мълчаливата пророгация на компетентност, предвидена и уредена в член 26 от [Регламент № 1215/2012], да бъде във всичките ѝ аспекти тълкувана самостоятелно и общо за всички държави членки и следователно нейното тълкуване да не зависи от ограниченията, установени с разпоредбите на държавите членки относно националната съдебна компетентност?
Представлява ли мълчаливата пророгация на компетентност, предвидена и уредена в член 26 от [Регламент № 1215/2012], „чисто“ правило за международна съдебна компетентност, определящо единствено компетентността на съдилищата на дадена държава членка, докато териториалната компетентност се определя съобразно процесуалното право на тази държава членка, или напротив, представлява правило за определяне както на международната, така и на териториалната съдебна компетентност?
Като се имат предвид обстоятелствата по конкретното дело, може ли в случай на полет с оператор авиокомпания със седалище в друга държава членка и с място на излитане и място на пристигане в държава членка, където тази авиокомпания има клон, който осъществява за нея помощни дейности, но от който не са закупени билетите, да счита, че е налице спор, произтичащ от дейността на клон, агенция или друг вид представителство и изпълняващ критерия за връзка, която обуславя съдебната компетентност съгласно член 7, точка 5 от [Регламент № 1215/2012]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/18: The Green Effort/EUIPO, Съдебно решение от 10 април 2019 г.
Правилно ли е определен началният момент, от който тече срокът за обжалване на решението на апелативния състав на EUIPO, когато уведомлението е извършено по електронен път чрез платформата User Area?
Следва ли Общият съд да разгледа основанията относно основателността на молбата за отмяна и причините за отхвърляне на молбата за restitutio in integrum, ако жалбата е просрочена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-722/17: Reitbauer и др., Заключение от 3 април 2019 г.
1. Трябва ли член 24, точка 5 от [преработения Регламент „Брюксел I“] да се тълкува в смисъл, че в случай на несъгласие с разпределението на постъпленията от принудителната продан предвиденият в член 232 от [EO] иск, с който се оспорва разпределението на тези постъпления, попада в обхвата на тази разпоредба включително когато искът на обезпечен кредитор срещу друг обезпечен кредитор: a) се основава на възражението, че обезпеченото вземане на последния кредитор по договор за заем вече не съществува поради насрещно вземане на длъжника за обезщетение за вреди, б) се основава, както при отменителния иск, освен това на възражението, че учреденото обезпечение на вземането по договора за заем е недействително, защото облагодетелства конкретния кредитор?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: Трябва ли член 24, точка 1 от [преработения Регламент „Брюксел I“] да се тълкува в смисъл, че в случай на несъгласие с разпределението на постъпленията от принудителната продан предвиденият в член 232 от [EO] иск, с който се оспорва разпределението на тези постъпления, попада в обхвата на тази разпоредба, включително когато искът на един обезпечен кредитор срещу друг обезпечен кредитор: a) се основава на възражението, че обезпеченото вземане на последния кредитор по договор за заем вече не съществува поради насрещно вземане на длъжника за обезщетение за вреди, б) се основава, както при отменителния иск, освен това на възражението, че учреденото обезпечение на вземането по договора за заем е недействително, защото облагодетелства конкретния кредитор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-266/18: Aqua Med, Съдебно решение от 3 април 2019 г.
Трябва ли упражненият от национален съд служебен контрол на основание член 6, параграф 1 от Директива 93/13 […] и практиката на Съда […] (решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM, C‑243/08, EU:C:2009:350) по отношение на разпоредбите на договор, сключен с потребител, определящи компетентния за разглеждане на евентуален спор съд, да обхваща и договорни разпоредби, които уреждат въпроса относно компетентността на съда при евентуален спор между страните, но единствено чрез позоваване на националната уредба?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли осъщественият от съда контрол да доведе до прилагане на правилата относно компетентността по такъв начин, че на потребителя да се гарантира защитата, произтичаща от съдържанието на Директива 93/13, тоест възможност за разглеждане на делото от съда, намиращ се най-близо до местоживеенето/мястото на постоянно пребиваване на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/18: Bettani/Комисия, Определение от 7 март 2019 г.
Допустимо ли е жалбата до Съда на Европейския съюз да бъде подписана лично от жалбоподателя, когато той сам е адвокат, оправомощен да практикува пред национален съд?
Възможно ли е да се отстранят нередности, свързани с липсата на подпис от оправомощен адвокат, при подаване на жалба до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/18: Bettani/Комисия, Определение от 7 март 2019 г.
Необходимо ли е жалбоподателят да бъде представляван и подписан от адвокат, оправомощен да упражнява дейност пред съд на държава членка или друга държава – страна по Споразумението за ЕИП, за да бъде жалбата допустима пред Съда на Европейския съюз?
Може ли жалбоподател, който сам е адвокат, да представлява себе си пред Съда на Европейския съюз?
Подлежи ли на отстраняване по-късно липсата на подпис от оправомощен адвокат върху жалбата съгласно приложимите разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/17: Gradbeništvo Korana, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.
Трябва ли член 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че производства по искове за плащане на надбавки, предявени от [BUAK] срещу работодатели в случай на командироване в Австрия на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, с цел извършване на трудова дейност или предоставяне на работници на разположение в Австрия, или срещу работодатели със седалище извън Австрия в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, са „граждански и търговски дела“, за които се прилага посоченият регламент, когато тези искове на BUAK за надбавки се отнасят до частноправни трудови правоотношения и служат за удовлетворяване на частноправни, произтичащи от трудовите правоотношения с работодателите претенции на работниците да ползват отпуск и да им бъде изплащано възнаграждение за платен отпуск, но:
– както размерът на възнаграждението за платен отпуск, за което работниците могат да претендират пред BUAK, така и размерът на надбавките, които BUAK може да изисква да получи от работодателите, не се определят с индивидуален или колективен трудов договор, а с наредба на федерален министър,
– надбавките, които работодателите дължат на BUAK, служат не само за изплащане на дължимите на работниците възнаграждения за платен отпуск, но и за покриване на административните разходи на BUAK, и
– с оглед на предявяването и удовлетворяването на вземанията си във връзка с тези надбавки BUAK по закон притежава по-големи права от тези, които би имал един частноправен субект, тъй като:
– работодателите са длъжни да съобщават на BUAK данни по повод на конкретно събитие, както и да предоставят ежемесечно текуща информация, като за тази цел използват създадените от BUAK комуникационни канали, да съдействат при извършването на контрол от страна на BUAK и да позволяват предприемането на съответните мерки, да предоставят достъп до ведомости за възнагражденията, търговска и друга документация и да дават на BUAK сведения, като в противен случай ще им бъдат наложени парични санкции, и
– ако работодателят наруши задължението за предоставяне на информация, BUAK има право да изчисли дължимите от работодателя надбавки на базата на собствени проверки, като в такъв случай BUAK има вземане за надбавките в изчисления от него размер, без оглед на действителните условия на командироването или наемането на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.