Toader
Съдия докладчик – Toader
Дело C-14/18: Alfamicro/Комисия, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.
Тълкувано ли е неправилно от Общия съд искането на Alfamicro като искане за установяване на несъществуването на вземането на Комисията, вместо като искане за отмяна на административен акт по член 263 ДФЕС?
Нарушен ли е договорът за отпускане на безвъзмездни средства от страна на Комисията при оценката и възстановяването на недопустимите разходи?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при намаляването на размера на безвъзмездните средства от Комисията?
Нарушен ли е принципът на правна сигурност от страна на Комисията при прилагането на договора за отпускане на безвъзмездни средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-658/17: WB, Заключение от 28 февруари 2019 г.
1) Трябва ли член 46, параграф 3, буква б) във връзка с член 39, параграф 2 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че „свидетелство относно решение в областта на наследяването“ по формуляра, установен в приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014, може да се издава и за решенията, които потвърждават качеството на наследник, но не подлежат (дори и частично) на изпълнение?
2) Трябва ли член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от нотариус в съответствие с общото искане на всички участници в удостоверителното производство и пораждащ правните последици на влязло в сила съдебно определение, с което се констатира придобиването на наследствени права — какъвто е актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от полски нотариус — представлява решение по смисъла на тази разпоредба?
и съответно,
трябва ли член 3, параграф 2, [първа алинея] от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че нотариусът, съставящ този вид акт за удостоверяване на наследствени права, следва да се счита за съд по смисъла на последната разпоредба?
3) Трябва ли член 3, параграф 2, [втора алинея] от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че уведомяването, извършено от държава членка по реда на член 79 от Регламента, има информативно значение и не е условие за признаването на правен специалист, компетентен по наследствени въпроси и изпълняващ съдебни функции, за съд по смисъла на член 3, параграф 2, [първа алинея] от този регламент, ако той отговаря на условията, произтичащи от последната разпоредба?
4) При отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос:
Трябва ли член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че признаването на националния правен инструмент, удостоверяващ качеството на наследник — какъвто е полският акт за удостоверяване на наследствени права — за решение по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 изключва признаването му за автентичен акт?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:
Трябва ли член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от нотариус в съответствие с общото искане на всички участници в удостоверителното производство — какъвто е актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от полски нотариус — представлява автентичен акт по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-630/17: Milivojević, Съдебно решение от 14 февруари 2019 г.
Трябва ли членове 56 и 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като тези на Закона за нищожността на договорите за кредит с международен елемент, сключени в [Хърватия] с неоправомощен кредитор […], и по-специално разпоредбите на член 10 от този закон, с които за нищожни се обявяват договорите за кредит и други правни актове, които са последица от договор за кредит, сключен между длъжник (по смисъла на член 1 и член 2, първо тире от този закон) и неоправомощен кредитор (по смисъла на член 2, второ тире от този закон), или се основават на този договор, макар да са били сключени преди влизането в сила на този закон, при това от момента на сключването им, в резултат на което всяка страна по договора е длъжна да върне на другата всичко получено въз основа на нищожния договор, а ако това е невъзможно или ако естеството на изпълненото прави невъзможно връщането, трябва да се изплати съответно парично обезщетение според цените към момента на постановяване на съдебното решение?
Трябва ли [Регламент № 1215/2012] — и по-специално член 4, параграф 1 и член 25 от него — да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 8, параграфи 1 и 2 от Закона за нищожността на договорите за кредит с международен елемент, сключени в [Хърватия] с неоправомощен кредитор […], в който се предвижда, че във възникналите спорове във връзка с договори за кредит с международен елемент по смисъла на този закон длъжникът може да предяви иск срещу неоправомощения кредитор пред съдилищата на държавата, в която е седалището на неоправомощения кредитор, или, независимо от седалището на неоправомощения кредитор, пред съдилищата по местоживеенето или седалището на длъжника, въпреки че неоправомощеният кредитор по смисъла на този закон може да предяви иск срещу длъжника единствено пред съдилищата на държавата, в която е местоживеенето или седалището на длъжника?
Налице ли е потребителски договор по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и останалите разпоредби на правото на Съюза, когато получател на кредита е физическо лице, сключило договор за кредит с цел инвестиция във ваканционни апартаменти за извършване на услуги по посрещане и настаняване на туристи в частни квартири?
Трябва ли разпоредбата на член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че по делата за обявяване на нищожността на договор за кредит и на съответното съгласие за учредяване на ипотека, както и за заличаване на ипотека в имотния регистър, компетентни са съдилищата в [Хърватия], ако за обезпечение на изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за кредит, ипотеката е учредена върху недвижими имоти на длъжника на територията на [Хърватия]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/18: Schyns, Заключение от 14 февруари 2019 г.
1. а) Допуска ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 — който има за цел да способства за това потребителят да е в състояние да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние — текста на член 15, параграф 1 от Закона за потребителския кредит (отменен и заменен с член VII.75 от Кодекса на стопанското право) — който предвижда, че кредиторите и кредитните посредници са длъжни при договорите за кредит, които обичайно предлагат или за сключването на които обичайно посредничат, да се стремят да предложат кредит, който по вид и размер е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и към целта на кредита — с оглед на обстоятелството, че последната разпоредба установява общо задължение за кредитора или кредитния посредник да се стреми да предложи кредит, който е адаптиран в най-голяма степен към потребителя, каквото задължение не се съдържа в текста на посочената директива?
б) Допуска ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 — който има за цел да способства за това потребителят да е в състояние да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние — текста на член 15, параграф 2 от Закона за потребителския кредит (отменен и заменен с член VII.77, § 2, параграф 1 от Кодекса на стопанското право) — който предвижда, че кредиторът може да сключи договор за кредит само ако предвид информацията, с която разполага или с която би трябвало да разполага, и по-специално въз основа на справка по реда на член 9 от Закона от 10 август 2001 г. за Централния кредитен регистър за физически лица и въз основа на сведенията по член 10 трябва разумно да счита, че потребителят ще бъде в състояние да изпълни задълженията си по договора — с оглед на обстоятелството, че от последната разпоредба следва, че самият кредитор трябва да реши вместо потребителя дали е уместно евентуално сключване на договор за кредит?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че винаги изисква кредиторът и кредитният посредник да преценяват вместо потребителя дали е уместно евентуално сключване на договор за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-8/19: RH, Определение от 12 февруари 2019 г.
Предоставя ли член 267 ДФЕС и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз право на националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване до Съда, преди да се произнесе по законосъобразността на решение за задържане под стража, и допустимо ли е дисциплинарно санкциониране на съдии за упражняването на това право?
Съвместима ли е с изискванията на презумпцията за невиновност национална практика, при която съдът извършва анализ и претегляне на уличаващи и оневиняващи доказателства при произнасяне относно задържане под стража, стига решението да не представя задържаното лице като виновно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-750/18: A и B, Определение от 8 февруари 2019 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по въпроса за разноските в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/18: Terre wallonne, Заключение от 24 януари 2019 г.
1. Представлява ли план или програма по смисъла на Директивата за СЕО постановление, с което орган на държава членка обявява специална защитена зона в съответствие с Директивата за местообитанията и което съдържа цели за опазване и общи превантивни мерки с нормативен характер?
2. По-специално, попада ли такова постановление в приложното поле на член 3, параграф 4 от Директивата за СЕО като план или програма, който или която определя рамката за бъдещото издаване на разрешения за осъществяване на проекти, така че по силата на параграф 5 държавите членки трябва да определят дали е вероятно той да има съществени последици върху околната среда?
3. Трябва ли член 3, параграф 2, буква б) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че по отношение на същото постановление за определяне е изключено прилагането на член 3, параграф 4 от тази директива?
1. Представлява ли постановление — с което в съответствие с Директивата за местообитанията орган на държава членка определя цели за опазване на мрежата „Натура 2000“ — план или програма по смисъла на Директивата за СЕО, и по-специално по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) или на член 3, параграф 4 от посочената директива?
2. При утвърдителен отговор, трябва ли за такова постановление да се извършва екологична оценка в съответствие с Директивата за СЕО, въпреки че такава оценка не се изисква съгласно Директивата за местообитанията, въз основа на която е прието постановлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/18: CFE, Заключение от 24 януари 2019 г.
1. Представлява ли план или програма по смисъла на Директивата за СЕО постановление, с което орган на държава членка обявява специална защитена зона в съответствие с Директивата за местообитанията и което съдържа цели за опазване и общи превантивни мерки с нормативен характер?
2. По-специално, попада ли такова постановление в приложното поле на член 3, параграф 4 от Директивата за СЕО като план или програма, който или която определя рамката за бъдещото издаване на разрешения за осъществяване на проекти, така че по силата на параграф 5 държавите членки трябва да определят дали е вероятно той да има съществени последици върху околната среда?
3. Трябва ли член 3, параграф 2, буква б) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че по отношение на същото постановление за определяне е изключено прилагането на член 3, параграф 4 от тази директива?
4. Представлява ли постановление — с което в съответствие с Директивата за местообитанията орган на държава членка определя цели за опазване на мрежата „Натура 2000“ — план или програма по смисъла на Директивата за СЕО, и по-специално по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) или на член 3, параграф 4 от посочената директива?
5. При утвърдителен отговор, трябва ли за такова постановление да се извършва екологична оценка в съответствие с Директивата за СЕО, въпреки че такава оценка не се изисква съгласно Директивата за местообитанията, въз основа на която е прието постановлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/16: Kubicka, Определение от 23 януари 2019 г.
Допуска ли се орган на държава членка да откаже признаване на вещноправните последици на завещателно разпореждане „per vindicationem“, признато по приложимото към наследяването право, когато законодателството на тази държава не познава прякото вещноправно действие на такова разпореждане?
Какво е значението на удостоверението по Регламент № 650/2012 за доказване на статута и правата на наследника или заветника в друга държава членка, особено по отношение на предоставянето на определено имущество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-102/18: Brisch, Съдебно решение от 17 януари 2019 г.
Задължително ли е за заявлението за [удостоверение] по член 65, параграф 2 от Регламент № 650/2012 да се използва изготвен в съответствие с процедурата по консултиране по член 81, параграф 2 от същия регламент формуляр IV (приложение 4), предвиден в член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение № 1329/2014, или е само факултативно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.