Tizzano
Съдия докладчик – Tizzano
Дело C-173/15: GE Healthcare, Съдебно решение от 9 март 2017 г.
Могат ли лицензионните такси по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от [Митническия кодекс] да се включват в митническата стойност, въпреки че нито при сключването на договора, нито към релевантния за възникването на митническото задължение момент, който в случай на спор се определя от член 201, параграф 2 и член 214, параграф 1 от Митническия кодекс, не може да се установи дали ще възникне задължение за лицензионни такси или възнаграждения?
При положителен отговор на първия въпрос: могат ли лицензионните такси за марка по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс да се отнасят до внесените стоки, въпреки че те се плащат и за услуги и за използването на съкращението, което е част от корена на името на общата група?
При положителен отговор на втория въпрос: могат ли лицензионните такси за марка по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс да бъдат условие за продажбата на стоките за износ, внесени с местоназначение в Общността по смисъла на член 32, параграф 5, буква б) от Митническия кодекс, въпреки че плащането им се изисква и се извършва от предприятие, свързано с продавача и с купувача?
При положителен отговор на третия въпрос и ако, както в случая, лицензионните такси се отнасят частично до внесените стоки и частично до предоставените след вноса услуги: пропорционалното разпределение, което съгласно член 158, параграф 3 от [Регламент № 2454/93] и тълкувателните бележки към член 32, параграф 2 от Митническия кодекс в приложение 23 към Регламент № 2454/93 се извършва само на база на обективни и подлежащи на количествена оценка данни, означава ли, че само митническата стойност по член 29 от Митническия кодекс може да бъде коригирана, или, в случай че митническата стойност не може да се определи по член 29 от Митническия кодекс, е възможно да се прибегне до разпределението по член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 при определянето на митническата стойност по член 31 от Митническия кодекс, доколкото иначе тези разходи не биха се взели предвид?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-512/16: EMA/MSD Animal Health Innovation и Intervert Internation, Определение от 1 март 2017 г.
Признава ли се обща презумпция за поверителност по отношение на доклади, съдържащи комбинация от публични и секретни научни данни, представени пред Европейската агенция по лекарствата във връзка с разрешение за пускане на пазара?
Достатъчно ли е наличието на реална възможност за сериозна и невъзстановима вреда от разкриване на комплексна конфиденциална информация за постановяване на временна мярка за спиране на изпълнението?
Какви са критериите за балансиране на интересите между временното спиране на разкриването на информация и обществения интерес към прозрачност в административното производство по достъп до документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-513/16: EMA/PTC Therapeutics International, Определение от 1 март 2017 г.
Съществува ли обща презумпция за поверителност относно доклади, съдържащи комплексна информация, съчетаваща публични и поверителни данни, предоставени в процедура по разрешаване за употреба на лекарствен продукт, въз основа на релевантното секторно и общо европейско законодателство?
Достатъчно ли е потенциалното наличие на сериозна и непоправима вреда при разкриване на подобен документ за обосноваване на изискването за неотложност и спиране на действието на административно решение за достъп до него?
Какъв е правилният баланс между обществения интерес в прозрачност и търговските интереси на заявителите при предоставяне на достъп до документи, съдържащи потенциално поверителна информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-513/16: EMA/PTC Therapeutics International, Определение от 1 март 2017 г.
Признава ли се prima facie основателност на искането за временни мерки при спор относно поверителността на комплексна информация, съчетаваща публични и непублични данни в контекста на лекарствена регистрация?
Съответства ли на изискванията за обосноваване на спешност приемането, че разкриването на доклади, съдържащи търговски чувствителна информация, може да причини тежка и непоправима вреда без да се изисква доказателства за заплаха за финансовата жизнеспособност?
Как следва да се балансират интересите между защитата на търговската тайна и обществения достъп до информация при решаване на искания за временни мерки по дела за достъп до документи в рамките на Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-512/16: EMA/MSD Animal Health Innovation и Intervert Internation, Определение от 1 март 2017 г.
Съществува ли основателно правно основание да се приеме, че доклади, които комбинират публична и непублична информация, могат да бъдат третирани като конфиденциални в рамките на производството по достъп до документи на EMA?
Изисква ли се, в производството по обезпечителни мерки, съдът да извърши индивидуална преценка на всяко отделно съдържание в документа по отношение на риска от сериозна и непоправима вреда, или може да се изхожда от цялостния характер на спорния документ?
Следва ли, при оценката на баланса на интересите при спиране на изпълнението на решение за разкриване на документи, преходният характер на обезпечителната мярка и наличието на вече публикувани обобщени документи да надделеят над обществения интерес в незабавен достъп?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-555/14: IOS Finance EFC, Съдебно решение от 16 февруари 2017 г.
Следва ли член 7, параграф 2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че държава членка няма право да поставя като условие за заплащане на главното задължение отказа от лихви за забава?
Следва ли член 7, параграф 3 от Директивата да се тълкува в смисъл, че държава членка няма право да поставя като условие за заплащане на главното задължение отказа от разноските по събиране?
При утвърдителен отговор на двата въпроса, допустимо ли е длъжникът, когато той е възлагащ орган, да се позове на договорната автономия на страните, за да избегне задължението си за заплащане на лихви за забава и разноски по събиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-503/15: Margarit Panicello, Съдебно решение от 16 февруари 2017 г.
Членове 34 и 35 и член 207, параграфи 2—4 от [LEC], които уреждат производството за изпълнение на вземания за възнаграждения, противоречат ли на член 47 от [Хартата], доколкото не допускат възможност за съдебен контрол?
При утвърдителен отговор, в рамките на производството по членове 34 и 35 от [LEC] Secretario Judicial [(съдебният секретар)] има ли качеството „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Членове 34 и 35 от [LEC], които не допускат служебен контрол за евентуални неравноправни клаузи или нелоялни търговски практики в договорите между адвокати и физически лица, които действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност, противоречат ли на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 2 от Директива 93/13, както и на член 6, параграф 1, буква г) и членове 11 и 12 от Директива 2005/29?
Членове 34 и 35 от [LEC], които не допускат събирането на доказателства в производството за изпълнение на вземания за възнаграждения, противоречат ли на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 2 от Директива 93/13 […], както и на точка 1, буква р) от приложението към същата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-670/15: Šalplachta, Заключение от 1 февруари 2017 г.
Изисква ли правото на физическо лице на достъп до правосъдие при презграничен спор по смисъла на членове 1 и 2 от [Директива 2003/8] предоставяната от Федерална република Германия правна помощ да обхваща направените от молителя разноски за писмен превод на декларацията и на приложенията към молбата за предоставяне на правна помощ, при положение че молителят е поискал предоставянето на правна помощ едновременно с предявяването на иска пред разглеждащият главното дело съд, който е и получаващ орган по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Директивата, като молителят сам е организирал изготвянето на превода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/16: Akarsar, Определение от 6 декември 2016 г.
Правни последици при оттегляне на преюдициално запитване от запитващия национален съд
Процедурни разпоредби относно разноските при заличаване на дело от регистъра на Съда
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/14: Hiebler, Определение от 29 ноември 2016 г.
Възможно ли е да се извърши служебна поправка на писмена грешка във версия на съдебен акт на друг официален език съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.