Tizzano
Съдия докладчик – Tizzano
Дело C-96/16: Banco Santander, Съдебно решение от 7 август 2018 г.
Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-конкретно с член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с член 4, параграф 2, член 12 и член 169, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз търговска практика на прехвърляне или купуване на вземания, без да се предоставя възможност на потребителя да погаси задължението чрез плащане на цената, лихвите и разноските на приобретателя?
Съвместима ли е с принципите, установени в Директива 93/13, и съответно с принципа на ефективност, както и с член 3, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива посочената търговска практика на изкупуване на потребителски дългове на ниска сума без знанието или съгласието на потребителя, без тази практика да е включена като общо условие или неравноправна клауза в договор и без на потребителя да се даде възможност да участва в такава операция чрез право на обратно изкупуване?
Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, определянето с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите като еднозначен критерий в договорите за кредит без обезпечение, сключени с потребители, че е неравноправна недоговорената клауза за лихви за забава, предполагаща увеличение с повече от два процентни пункта на редовната лихва?
Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, предвиждането с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите на последица, съгласно която редовните лихви продължават да текат до пълното погасяване на задължението?
Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която клаузата от договор за кредит, установяваща мораторна лихва, чийто размер надвишава с повече от два процентни пункта определената в договора годишна редовна лихва, води до налагане на потребителя на неоснователно висока неустойка при забавено изпълнение на задължението му за плащане и поради това е неравноправна клауза?
Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4 параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която при преценката на неравноправния характер на включена в договор за кредит клауза, установяваща размера на мораторните лихви, обект на проверката за неравноправен характер трябва да бъде допълнителната тежест, до която тези лихви водят спрямо редовните лихви, тъй като тази тежест представлява „неоснователно висока неустойка, която се изисква от потребителя при неизпълнение на задълженията му“, и обявяването на неравноправния характер трябва да води до пълно премахване на тази допълнителна тежест, така че до връщането на кредита да продължават да се начисляват само редовните лихви?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли обявяването за недействителна поради нейната неравноправност на клауза, установяваща размера на мораторните лихви, да поражда други последици, които да са съвместими с Директива 93/13, като например пълно премахване на начисляването на лихви, както редовни, така и мораторни, при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на вноските по заема в предвидените срокове, или начисляване на законната лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/18: Müller и др./QH, Определение от 20 юли 2018 г.
Приложим ли е шестседмичният срок по член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд в случаи, когато интересът за встъпване възниква след изтичането му?
Могат ли да се приемат като изключителни обстоятелства по смисъла на член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз твърденията за възникнал интерес вследствие на решение на Общия съд за разкриване на документи?
Допустимо ли е прилагането по аналогия на член 129, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз относно закъснели молби за встъпване пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/18: Müller и др./QH, Определение от 5 юли 2018 г.
Приложим ли е срокът от шест седмици за подаване на молба за встъпване съгласно член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, когато интересът за встъпване е възникнал след изтичането му?
Допустимо ли е дерогиране от този срок при позоваване на основни права по член 47 от Хартата на основните права или при аналогично прилагане на други процесуални разпоредби?
Могат ли да се прилагат изключения от срока поради форсмажорни обстоятелства или извинителна грешка в разглеждания случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/18: Müller и др./QH, Определение от 5 юли 2018 г.
Приложим ли е член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд относно срока за подаване на молба за встъпване, когато интересът за встъпване възниква едва след изтичането на този срок?
Може ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз или член 129, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз да обосноват изключение от спазването на процесуалния срок за встъпване?
Съставляват ли предадените от съда документи без конфиденциалност непредвидими или непреодолими обстоятелства по смисъла на член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз или извинителна грешка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/18: Nexans France и Nexans/Комисия, Определение от 27 юни 2018 г.
Приложима ли е процедурата за поправка на съдебен акт при наличие на печатна грешка съгласно член 154, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/18: Nexans France и Nexans/Комисия, Определение от 12 юни 2018 г.
Могат ли сведения, за които се твърди, че са поверителни и които са събрани преди повече от пет години, да бъдат обект на обезпечителна мярка, ако не е доказано, че запазват своето значение и поверителност?
Достатъчно ли е позоваването на накърняване на основни права, за да се приеме, че вредата от публикуване на определени сведения е значителна и непоправима, когато липсват конкретни доказателства за такава вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/15: Kolev и др., Съдебно решение от 5 юни 2018 г.
1) Следва ли член 325 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която въвежда процедура за прекратяване на наказателното производство като предвидената в членове 368 и 369 от Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото тази уредба се прилага към производства, образувани за тежка измама или друга тежка форма на незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза в митническата област
При положителен отговор, какви са последиците от несъвместимостта на такава правна уредба с посочената разпоредба от Договора за функционирането на ЕС?
2) Следва ли член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че предвиденото право на информация относно обвинението е спазено, когато на защитата е предоставена подробна информация относно обвинението след внасянето на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди реално да започнат пренията пред него
Следва ли член 7, параграф 3 от тази директива да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба право на достъп до материалите по делото е гарантирано, когато компетентните органи са дали на защитата възможност да се запознае с тези материали в хода на досъдебната фаза на наказателното производство, дори когато тя не е могла да се възползва от тази възможност, и при необходимост този достъп може да се предостави след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него?
3) Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2013/48/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която задължава националния съд против волята на двама обвиняеми да отстрани упълномощения от тях адвокат, поради това че интересите на тези обвиняеми са противоречиви, и допуска този съд да позволи на посочените лица да упълномощят нов адвокат или при необходимост сам да назначи служебно двама адвокати на мястото на първия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/16: Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein, Съдебно решение от 5 юни 2018 г.
Трябва ли член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че урежда окончателно и изчерпателно задълженията и отговорността за нарушения на правилата за защита на данните, или — в хипотеза на многостепенни отношения между доставчик и клиент на информация — в рамките на „подходящите мерки“ по член 24 от тази директива и на „ефективните правомощия на намеса“ по член 28, параграф 3, второ тире от същата е възможно структура, която не е „администратор“ по смисъла на член 2, буква г) от посочената директива, да носи отговорност за избора на оператор за предлаганата от нея информация?
От задължението на държавите членки по член 17, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО да предвидят, че когато обработването се извършва от негово име, администраторът трябва „да избере обработващ данните, който осигурява достатъчни гаранции по отношение на мерките за техническа безопасност и организационните мерки, регулиращи обработването, което следва да се извърши“, следва ли a contrario, че при друг вид отношения между доставчик и ползвател, които не са свързани с обработка на лични данни от името на администратора по смисъла на член 2, буква д) от тази директива, не съществува задължение за полагане на дължимата грижа при избора и такова не би могло да се обоснове и по националното право?
В хипотези, в които установено извън Европейския съюз дружество майка поддържа юридически самостоятелни обекти (дъщерни дружества) в различни държави членки, има ли право съгласно член 4 и член 28, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО надзорният орган на дадена държава членка (в настоящия случай Германия) да упражни правомощията си по член 28, параграф 3 от същата спрямо установен на негова територия обект, включително в случаите, когато този обект отговаря единствено за рекламирането и продажбата на рекламни пространства и за други маркетингови мерки, насочени към жителите на тази държава членка, докато съгласно вътрешнокорпоративното разпределение на дейностите за събирането и обработването на лични данни на цялата територия на Европейския съюз и следователно и на територията на другата държава членка (в настоящия случай Германия) отговаря изключително установеният в друга държава членка (в настоящия случай Ирландия) самостоятелен обект (дъщерно дружество), при положение че в действителност решението относно обработката на данни се взема от дружеството майка?
Трябва ли член 4, параграф 1 и член 28, параграф 3 от Директива 95/46/ЕО да се тълкуват в смисъл, че в хипотези, в които администраторът има обект на територията на държава членка (в настоящия случай Ирландия) и съществува друг, юридически самостоятелен обект на територията на друга държава членка (в настоящия случай Германия), който по-специално отговаря за продажбата на рекламни пространства и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка, компетентният надзорен орган в тази друга държава членка (в настоящия случай Германия) може да предприеме мерки и да издаде разпореждания с цел прилагането на законодателството за защита на данните, включително срещу този друг обект (в настоящия случай в Германия), който според вътрешнокорпоративното разпределение на дейностите и отговорностите не отговаря за обработката на данни, или в такава хипотеза мерките и разпорежданията са в компетентността само на надзорния орган на държавата членка (в настоящия случай Ирландия), на чиято територия се намира седалището на структурата, която в рамките на групата отговаря за обработката на данните?
Трябва ли член 4, параграф 1, буква а) и член 28, параграфи 3 и 6 от Директива 95/46/ЕО да се тълкуват в смисъл, че в хипотези, в които надзорният орган на държава членка (в настоящия случай Германия) предприема мерки по член 28, параграф 3 от тази директива спрямо лице или структура, извършващи дейност на нейна територия, на основание, че не е положена дължимата грижа при избора на участващо в процеса на обработката на данни трето лице (в настоящия случай Facebook), тъй като това трето лице нарушавало законодателството за защита на данните, предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай Германия) е обвързан с правната преценка относно спазването на правилата на защитата на данните на надзорния орган на другата държава членка, в която е установено отговорното за обработването на данните трето лице (в настоящия случай Ирландия), така че той не може да се отклонява от тази правна преценка, или пък предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай Германия) може самостоятелно да проверява законосъобразността на обработката на данни от страна на установеното в друга държава членка (в настоящия случай Ирландия) трето лице като предварителен въпрос с оглед на предприемане на неговите собствени действия?
Доколкото предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай Германия) би могъл да извършва самостоятелна проверка: трябва ли член 28, параграф 6, второ изречение от Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че надзорният орган може да упражнява предоставените му по член 28, параграф 3 от тази директива ефективни правомощия за намеса спрямо установени на неговата територия лице или структура на основание съвместна отговорност за нарушения на правилата за защита на данните, извършени от установеното в друга държава членка трето лице, само и едва когато предварително е поискал от надзорния орган на тази друга държава членка (в настоящия случай Ирландия) да упражни своите правомощия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/16: Ernst & Young, Съдебно решение от 31 май 2018 г.
Какви критерии следва да се прилагат при преценката дали поведението или действията на предприятието попадат в обхвата на забраната по член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 (забраната за предварително осъществяване) и за да е налице действие по извършване по смисъла на член 7, параграф 1, необходимо ли е съответното действие изцяло или частично, фактически или правно да е част от самата промяна в контрола или самата концентрация на продължаващите дейности на участващите предприятия, която при надхвърляне на количествените прагове поражда задължението за изпращане на нотификация?
Може ли прекратяването на споразумение за сътрудничество като разглежданото в случая, оповестено при обстоятелства като описаните в акта за преюдициално запитване, да съставлява действие по извършване на концентрацията в нарушение на забраната по член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 и съответно по какви критерии трябва да се вземе решение?
Има ли значение за отговора на втория въпрос дали прекратяването на споразумението реално е породило релевантни от гледна точка на конкурентното право пазарни последици?
При утвърдителен отговор на третия въпрос: какви критерии трябва да се прилагат и каква степен на вероятност трябва да се изисква, когато в конкретния случай се преценява дали прекратяването на споразумението е породило такива пазарни последици, в това число какво е значението на възможността тези последици да се дължат на други причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-565/17: BASF Grenzach/ECHA, Определение от 28 май 2018 г.
Установява ли се пряк и съществуващ интерес за трета страна при условията на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз въз основа на косвен или хипотетичен интерес?
Кои са правните и фактически изисквания за допускане на временни мерки във връзка с неотложността и доказателствената тежест по отношение на сериозна и непоправима вреда?
Какви са критериите за преценка на финансовата вреда и загубата на пазарен дял като основание за спиране изпълнението на административен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.