всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Schintgen

Съдия докладчик – Schintgen

Дело C-340/97: Nazli, Съдебно решение от 10 февруари 2000 г.

Губи ли турски работник, който е придобил правния статус, предоставен от третата алинея на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране (създаден с Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция) от 19 септември 1980 г. относно развитието на асоциацията, този статус впоследствие, ако е задържан по основателно подозрение за извършване на престъпление, за което впоследствие е осъден и му е наложено условно наказание лишаване от свобода?
Ако не е така:
Съвместимо ли е с член 14, параграф 1 от Решение № 1/80 изгонването на турски работник при такива обстоятелства единствено на общопревантивни основания, тоест с цел възпиране на други чужденци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-234/96: Vick, Съдебно решение от 10 февруари 2000 г.

1. Прилагат ли се член 119 от Договора за ЕО, Протокол № 2 Барбър и съответната съдебна практика на Съда на Европейските общности като първично право на Общността с предимство пред конституционното право (член 3 от Основния закон) и обикновеното право (член 2, параграф 1 от Закона за насърчаване на заетостта и общия принцип на равно третиране в трудовото право), действащи в Германия, с последица, че когато са изпълнени фактическите предпоставки за иск по член 119 от Договора за ЕО поради непряка дискриминация по пол във връзка с допълнителна професионална пенсионна схема поради неблагоприятно третиране на работещите на непълно работно време, обезщетения могат да се претендират дори по конституционни или обикновени национални правни норми само при същите ограничителни условия, които се прилагат към съвпадащ иск по правото на Общността по член 119 от Договора за ЕО, така че, в отклонение от правната преценка, която иначе би се прилагала по националното право, дори на основание на национални правни основания обезщетения се дължат само за периоди на заетост след 17 май 1990 г., с изключение на служителите, които са започнали съдебно производство или са предявили еквивалентен иск преди тази дата?
2. Същият ли е отговорът на предходния въпрос, ако на основание на съвпадащо национално право правото на равно третиране вече съществува поради простата причина, че има обективно неоправдано неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, без да е от значение дали има и непряка дискриминация по пол, тъй като по-голям брой жени работници са неблагоприятно третирани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-190/98: Graf, Съдебно решение от 27 януари 2000 г.

Член 48 от Договора за ЕО (сега член 39 ЕО) препятства ли национална разпоредба, съгласно която работник, който е гражданин на държава членка, при прекратяване на трудовото си правоотношение няма право на обезщетение при напускане, единствено поради това, че сам е прекратил трудовото правоотношение чрез предизвестие, за да упражнява платена заетост в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-230/98: Schiavon, Заключение от 13 януари 2000 г.

1) Следва ли член 1 от Регламент № 545/92 на Съвета да се счита за разпоредба, която непосредствено предоставя на гражданите на Общността субективно право на освобождаване от мито и данък върху вноса, така че, при липса на указание за органа, оправомощен да издава сертификати за произход в случая на някои бивши югославски републики, това право продължава да съществува дори когато сертификатът е издаден от преди това оправомощения орган, докато не бъде определен нов орган?
2) Или, напротив, списъкът в приложение I към Регламент № 895/92 на Комисията изчерпателен ли е и лишава ли Savezni Trzisni Inspektorat от всякаква компетентност да издава сертификати?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-236/98: JämO, Заключение от 16 декември 1999 г.

1. Съгласно член 119 от Договора от Рим и Директива 75/117/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане за мъже и жени, трябва ли добавката за неудобни работни часове да бъде включена в основата за сравнение на възнаграждението при иск за дискриминация в заплащането
Какво значение има фактът, че добавката за неудобни работни часове варира от месец на месец в зависимост от работния график?
2. При отговора на въпрос 1 трябва ли да се отдава значение на факта, че като част от задълженията си акушерките редовно работят часове, които им дават право на добавка за неудобни работни часове, докато клиничният техник не работи редовно в такива часове, които дават право на такава добавка?
3. При определяне на въпроса дали добавката за неудобни работни часове трябва да бъде включена в основата за сравнение на възнаграждението при иск за дискриминация в заплащането, трябва ли да се отдава значение на факта, че съгласно националното право тази добавка се включва в основното възнаграждение за целите на определяне на пенсии, болнични, обезщетения и други плащания, обвързани с доходите?
4. Трябва ли намаляването на работното време, представляващо разликата в стандартното работно време за дневна работа и работа при непрекъснат трисменен режим, да се взема предвид при сравнение на възнаграждението при иск за дискриминация в заплащането съгласно член 119 от Договора от Рим и Директива 75/117/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане за мъже и жени
Ако отговорът е положителен: какво значение има фактът, че съгласно колективния трудов договор по-ниското стандартно работно време при непрекъснат трисменен режим представлява пълно работно време
Ако намаленото работно време трябва да получи определена стойност, трябва ли тази стойност да се счита за включена във фиксираното месечно възнаграждение или като специална компенсация, която трябва да бъде включена в сравняването на възнагражденията?
5. При отговора на въпрос 4 трябва ли да се отдава значение на факта, че акушерките, но не и клиничният техник, извършват сменна работа, която съгласно условията на колективния трудов договор дава право на намалено работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-150/98: ИСК/E, Съдебно решение от 16 декември 1999 г.

Правилно ли е квалифицирано поведението на служителя като нарушение на задълженията по членове 12 и 21 от Правилника за длъжностните лица, с оглед на правото на свобода на изразяване?
Спазени ли са изискванията за мотивиране на съдебния акт и правилно ли са тълкувани членове 86 и 87 от Правилника за длъжностните лица?
Правилно ли е приложен принципът на пропорционалност при определяне на дисциплинарното наказание и тълкувани ли са коректно членове 12 и 21 от Правилника за длъжностните лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-56/99: Gascogne Limousin viandes, Заключение от 16 декември 1999 г.

Дали определянето, съгласно член 4i, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо, изменен с Регламент № 2222/96 от 18 ноември 1996 г., на максимално тегло за телета, диференцирано според държавата членка, за предоставяне на премия за ранно пускане на пазара на телета, предназначени за клане, представлява дискриминация, забранена по член 40, параграф 3 от Договора за ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/98: Savas, Заключение от 25 ноември 1999 г.

1. Следва ли Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано в Анкара на 12 септември 1963 г. („Споразумението“), заедно с Допълнителния протокол към Споразумението, подписан в Брюксел на 23 ноември 1970 г. („Допълнителният протокол“), да се тълкува в смисъл, че предоставя ползи на турски гражданин, който е (a) влязъл или (b) останал на територията на държава членка в нарушение на имиграционното законодателство на тази държава членка?
2. Ако отговорът на някоя от частите на първия въпрос е „да“, имат ли (a) член 13 от Споразумението или (b) член 41 от Допълнителния протокол пряко действие в рамките на националните правни системи на държавите членки?
3. Забраняват ли Споразумението заедно с Допълнителния протокол прилагането от държава членка на разпоредба от националното си законодателство, която отказва на този турски гражданин разрешение да остане на територията на тази държава членка единствено на основание, че разрешението му за влизане или пребиваване на територията е изтекло?
4. Когато, въпреки разпоредбите на националното си законодателство, компетентният орган в държава членка разглежда по своя преценка молба на турски гражданин да остане на нейната територия, длъжен ли е този компетентен орган да вземе предвид съществуването на Споразумението заедно с Допълнителния протокол?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е „да“, длъжен ли е компетентният орган в държавата членка да вземе предвид принципа на пропорционалност при упражняване на своята преценка?
6. Ако отговорът на петия въпрос е „да“, кои фактори следва да бъдат взети предвид от компетентния национален орган при определяне дали експулсирането е пропорционално?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-65/98: Eyüp, Заключение от 18 ноември 1999 г.

1) Следва ли понятието „членове на семейството“ по първата алинея на член 7 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 г. относно развитието на асоциирането между Европейската икономическа общност и Турция да се тълкува в смисъл, че партньорът (във връзка, наподобяваща брак, без формална брачна връзка) на турски работник също отговаря на съответните обективни изисквания?
2) Ако партньорът не следва да се счита за член на семейството:
Следва ли второто тире на първата алинея на член 7 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че за да бъдат изпълнени обективните изисквания, формалната брачна връзка между турския работник и члена на семейството трябва да е продължила пет години без прекъсване, или е допустимо периодите, през които е имало формална брачна връзка, да бъдат прекъснати от многогодишно съжителство с един и същ партньор?
3) Следва ли второто тире на първата алинея на член 7 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че формалното прекратяване на брачната връзка (например чрез развод) с турския работник заличава всички предходни периоди на изпълнение, като член на семейството, на условията относно времето?
4) Изисква ли правото на Общността правата, произтичащи пряко от членове 6 и 7 от Решение № 1/80 в държава членка за групата лица, посочени в тях, да бъдат защитени чрез осигуряване на временна правна защита в определени случаи под формата на положителни (предписващи) временни мерки?
5) Ако на четвъртия въпрос се отговори положително:
Необходимо ли е положителни (предписващи) временни мерки на основание правото на Общността да предвиждат, че в определени случаи (когато заявителят се позовава на права по членове 6 и 7 от Решение № 1/80) свободата на движение, търсена на основание Споразумението за асоцииране, се предоставя временно за времето на производството пред компетентния административен орган, пред съда, който преразглежда решението на този орган, или пред Съда на Европейските общности при отправяне на преюдициално запитване, до окончателното предоставяне на правна защита, за да се предотвратят сериозни и непоправими вреди, и представлява ли фактът, че обвързващо решение дали са изпълнени обективните изисквания за свободно движение по Споразумението за асоцииране не се взема незабавно, а на по-късен етап в определени случаи, такава вреда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/98: Söhl & Söhlke, Съдебно решение от 11 ноември 1999 г.

1. Съдържа ли член 859 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година, с който се установяват разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността, валидно установен и изчерпателен набор от правила относно нарушенията по смисъла на член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, които „нямат съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или съответната митническа процедура“?
2. а) Пречи ли правото на Общността на национален съд да прецени самостоятелно дали е изпълнен критерият, предвиден в член 859, параграф 1 от Регламент № 2454/93, а именно че срокът е трябвало да бъде удължен, когато подадено навреме искане за удължаване е било отхвърлено с вече необжалваемо решение на митническия орган?
б) Позволява ли се с едно искане за удължаване да се обхванат не отделни декларации, а всички декларации, които трябва да бъдат подадени в определен период (в случая няколко месеца), когато като основание се посочват специални проблеми, съществуващи през този период в предприятието на заявителя (например внезапно заболяване или отсъствие на служители поради отпуск, въвеждане на нови служители, проблеми с прилагането на система за обработка на данни, разработена за целите на митническите формалности или, в случаи на пасивно усъвършенстване, прекомерна работа по подготовката на атрибуции, които по принцип следва да бъдат подготвени от митническите органи), без да е налице явна небрежност по смисъла на второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93?
3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
Следва ли да се приеме, че многобройните случаи на неспазване на срока за възлагане на стоките, представени на митницата, на митническо одобрено предназначение или употреба, се считат за „нямащи съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или съответната митническа процедура“, когато такова предназначение или употреба е възложено след изтичането на срока и удължаване на срока не би било оправдано по член 49, параграф 2 от Митническия кодекс?
4. Ако на въпрос 2, буква б) или въпрос 3 се отговори отрицателно:
Приложим ли е член 900, параграф 1, буква о) от Регламент № 2454/93, въведен с член 1, параграф 29 от Регламент (ЕО) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 година, относно допустимостта за преференциални ставки или общностен режим, и за предоставянето на други форми на преференциално тарифно третиране?
5. Ако на въпрос 4 се отговори отрицателно:
Задължени ли са митническите органи и съдилищата да проверяват служебно дали са изпълнени всички релевантни критерии за възстановяване, дори когато заявителят изрично основава искането си за възстановяване само на едно правно основание, което налага, при обстоятелства като тези в настоящия случай, да се провери дали са изпълнени условията по второто тире на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс във връзка с първото изречение на член 905, параграф 1 от Регламент № 2454/93 по отношение на декларации за допускане за свободно обращение, при които са представени валидни сертификати за движение по форма EUR.1 или сертификати за произход по форма А, и когато съществува възможност за пълно или частично освобождаване от вносни мита за стоки, които са били реимпортирани след пасивно усъвършенстване (диференциално митническо оформяне) или стоки, върнати след ремонт?
6. Когато са изпълнени критериите за възстановяване, предвидени в член 900, параграф 1, буква о) от Регламент № 2454/93, може ли по принцип да се приеме, че заинтересованото лице не е действало с измамно намерение или по начин, който е явно небрежен?
7. Ако на въпрос 6 и/или въпрос 4 се отговори отрицателно:
Следва ли понятието „offensichtliche Fahrlässigkeit“ (явна небрежност) във второто тире на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс да се определя според обективни и/или субективни критерии и има ли същото значение като понятието „grobe Fahrlässigkeit“ (явна небрежност) във второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93 и понятието „offenkundige Fahrlässigkeit“ (очевидна небрежност) в член 212а
Може ли да се приеме, че не е налице „явна небрежност“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, когато митнически дълг при внос е възникнал по член 204, параграф 1, буква а) поради причини като посочените в примерите във въпрос 2, буква б), при положение че в продължение на много месеци не е спазен срокът по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс и не са налице обстоятелства, оправдаващи удължаване на срока, така че е налице и явна небрежност по второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1353637383950 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form