Дело C-37/98: Savas, Заключение от 25 ноември 1999 г.

1. Следва ли Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано в Анкара на 12 септември 1963 г. („Споразумението“), заедно с Допълнителния протокол към Споразумението, подписан в Брюксел на 23 ноември 1970 г. („Допълнителният протокол“), да се тълкува в смисъл, че предоставя ползи на турски гражданин, който е (a) влязъл или (b) останал на територията на държава членка в нарушение на имиграционното законодателство на тази държава членка?
2. Ако отговорът на някоя от частите на първия въпрос е „да“, имат ли (a) член 13 от Споразумението или (b) член 41 от Допълнителния протокол пряко действие в рамките на националните правни системи на държавите членки?
3. Забраняват ли Споразумението заедно с Допълнителния протокол прилагането от държава членка на разпоредба от националното си законодателство, която отказва на този турски гражданин разрешение да остане на територията на тази държава членка единствено на основание, че разрешението му за влизане или пребиваване на територията е изтекло?
4. Когато, въпреки разпоредбите на националното си законодателство, компетентният орган в държава членка разглежда по своя преценка молба на турски гражданин да остане на нейната територия, длъжен ли е този компетентен орган да вземе предвид съществуването на Споразумението заедно с Допълнителния протокол?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е „да“, длъжен ли е компетентният орган в държавата членка да вземе предвид принципа на пропорционалност при упражняване на своята преценка?
6. Ако отговорът на петия въпрос е „да“, кои фактори следва да бъдат взети предвид от компетентния национален орган при определяне дали експулсирането е пропорционално?