Safjan
Съдия докладчик – Safjan
Дело C-463/15: A., Определение от 25 септември 2015 г.
Позволява ли член 2, параграф 4 и член 4, точка 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР националното право на изпълняващата държава членка да постави изискване деянието не само да представлява престъпление по нейното право, но и да е наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от 12 месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/14: ERGO Insurance, Заключение от 24 септември 2015 г.
1. Трябва ли член 4, параграф 4 от [Регламент „Рим I“], който предвижда, че „[к]огато приложимото право не може да бъде определено съгласно параграф 1 или 2, договорът се урежда от правото на държавата, с която е най-тясно свързан“, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като възникналите по настоящото дело приложимо е германското право?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли принципът, установен в член 4 от [Регламент „Рим II“], да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като възникналите по настоящото дело приложимото право към спора между застрахователя на трактор и застрахователя на ремарке трябва да се определи в съответствие с правото на страната, в която са настъпили вредите от пътнотранспортното произшествие?
1. Установява ли член 14, буква б) oт [Директива 2009/103] стълкновителна норма, която ratione personae би трябвало да се приложи не само за увредените от пътнотранспортни произшествия лица, но и за застрахователите на превозното средство, отговорно за причинени по време на произшествието вреди, с оглед на определяне на приложимото към отношенията между тях право, и представлява ли тази разпоредба специално правило по отношение на правилата относно приложимото право, установени в [Регламенти „Рим I“ и „Рим II“]?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, важно е да се установи дали правоотношенията между застрахователите по настоящото дело попадат в обхвата на понятието „договорни задължения“ по смисъла на член 1, параграф 1 от [Регламент „Рим I“]. Ако правоотношенията между застрахователите попадат в обхвата на понятието „договорни задължения“, въпросът, който е от значение, е дали тези отношения са от категорията на застрахователните договори (правоотношения) и приложимото към тях право би трябвало да се определи в съответствие с член 7 oт [Регламент „Рим I“].
3. Ако отговорите на първите два въпроса са отрицателни, важно е да се установи дали в случая на иск за възстановяване на част от платеното обезщетение правоотношенията между застрахователите на съставни превозни средства попадат в обхвата на понятието „извъндоговорни задължения“ по смисъла на [Регламент „Рим II“] и дали тези отношения следва да се разглеждат като правоотношения, които са резултат от пътнотранспортно произшествие (непозволено увреждане), при определянето на приложимото право в съответствие с член 4, параграф 1 от [Регламент „Рим II“]. В случай като този по настоящото дело трябва ли застрахователите на съставни превозни средства да се третират като няколко длъжници на основание едно и също отношение по смисъла на член 20 oт [Регламент „Рим II“] и трябва ли приложимото за отношенията между тях право да се определи в съответствие с това правило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/14: Lazar, Заключение от 10 септември 2015 г.
Как следва да се тълкува член 4, параграф 1 от [Регламент № 864/2007], в който се предвижда, че „приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата“
По-конкретно
1) как следва да се тълкува понятието „място, в което е настъпила вредата“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 във връзка с искането за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди, предявено от членовете на семейството на починало в резултат от пътнотранспортно произшествие лице, настъпило в държавата на съда, когато тези членове на семейството пребивават в друга държава — членка на Съюза, в която са претърпели съответните вреди;
2) представляват ли за целите на прилагането на член 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 имуществените и неимуществените вреди, претърпени в страната на тяхното пребиваване от родствениците на лице, починало в настъпило в държавата на съда пътнотранспортно произшествие, „вреда“ по смисъла на първата част от член 4, параграф 1, или „непреки последици“ по смисъла на втората част от тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/14: Imtech Marine Belgium, Заключение от 8 септември 2015 г.
1) Налице ли е нарушение на член 288 [ДФЕС], когато Регламент [ЕИО] не се прилага пряко, тъй като: — белгийският законодател не е транспонирал този регламент в белгийското право, и — белгийският законодател не е уредил производство за преразглеждане, макар в белгийското право да се предвижда възможност за възражения и жалби
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: предвид обстоятелството, че регламентите се прилагат пряко, какво следва да се разбира под „преразглеждане на съответното решение“ по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент [ЕИО]
Трябва ли производството по преразглеждане да бъде предвидено единствено когато връчването или уведомяването за призовка/документ за започване на производството е направено по реда на член 14 от Регламент [ЕИО], т.е. без потвърждение за приемане
Посредством възражението по член 1047 и сл. от [BGW] и обжалването по член 1050 и сл. от [BGW] не предлага ли белгийското право достатъчни гаранции, за да отговори на критерия за „производство по преразглеждане“ по член 19, параграф 1 от Регламент [ЕИО]
3) Член 50 от [BGW], според който преклузивните срокове по член 860, параграф 2, членове 55 и 1048 от [BGW] могат да бъдат продължавани в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, за които заинтересованото лице няма вина, предлага ли достатъчна защита по смисъла на член 19, параграф 1, буква б) от Регламент [ЕИО]
4) Удостоверяването като европейско изпълнително основание при безспорните вземания представлява ли [правораздавателен акт], чието издаване трябва да се поискано в документа за започване на производството
Ако да, трябва ли решението да се удостовери от съдията като европейско изпълнително основание и трябва ли секретарят на съда да издаде удостоверението
Ако не, може ли удостоверяването на решението като европейско изпълнително основание да се възложи на секретаря на съда
5) Ако удостоверяването като европейско изпълнително основание не представлява [правораздавателен акт]: може ли заявителят, който не е поискал издаването на европейско изпълнително основание в документа за започване на производството, да поиска от секретаря на съда впоследствие — т.е. след като решението е влязло в сила — удостоверяване като европейско изпълнително основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/14: Hobohm, Заключение от 8 септември 2015 г.
Може ли потребител на основание член 15, параграф 1, буква в), втора хипотеза във връзка с член 16, параграф 1, втора хипотеза от Регламент № 44/2001 […] да заведе дело пред съда по местоживеенето си срещу другата страна по договора, която извършва търговска или професионална дейност в друга държава — членка на Европейския съюз, когато, макар договорът, от който произтича искът, да не попада пряко в обхвата на подобна дейност на тази друга страна по договора, насочена към държавата членка по местоживеене на потребителя, с този договор се цели реализирането на икономическия резултат, преследван с друг договор, който е сключен преди това между страните, вече е изпълнен и попада в приложното поле на посочените по-горе разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/14: Costea, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.
Следва ли член 2, буква б) от Директива 93/13 да се тълкува по отношение на понятието „потребител“ в смисъл, че включва, или обратно, че изключва от това определение физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което сключва договор за кредит с банка, без да уточнява предназначението на кредита, когато в същия договор е записано, че гарант по ипотеката е адвокатската кантора на съответното физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-468/14: Комисия/Дания, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Нарушени ли са задълженията на Дания по член 2, точка 4 и член 8 от Директива 2001/37/ЕО, като е продължила да допуска продажбата на насипен „snus“ (орален тютюн за смучене) на своя пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-468/14: Комисия/Дания, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Съвместимо ли е разрешаването на продажбата на насипен (лoс) снюс с изискванията на член 2, точка 4, във връзка с член 8 от Директива 2001/37/ЕО относно забраната за пускане на пазара на тютюн за орална употреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.