Safjan
Съдия докладчик – Safjan
Дело C-723/18: IGPR – Brigada Autostrăzi şi misiuni speciale, Определение от 8 май 2019 г.
Приложимо ли е правото на Европейския съюз, и по-конкретно разпоредбите на Хартата на основните права, към националното законодателство относно нарушенията на правилата за движение по пътищата?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициалните въпроси в случай, когато националното законодателство не прилага правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/18: IGPR – Brigada Autostrăzi şi misiuni speciale, Определение от 8 май 2019 г.
Прилага ли се Хартата на основните права на Европейския съюз в случаи, когато националната процедура не засяга прилагането или тълкуването на разпоредба от правото на Съюза извън самата Харта?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнася по преюдициални въпроси, когато не е налице прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/18: PI, Съдебно решение от 8 май 2019 г.
Следва ли член 49 ДФЕС, член 15, параграф 2 и членове 16, 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и общият принцип на правото на добра администрация да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в спора по главното производство не допускат национална правна уредба, която предвижда, че административен орган може да реши да затвори с незабавно действие търговски обект, на основание че подозира, че в него се извършва проституция без изискваното съгласно посочената национална правна уредба разрешение, доколкото съгласно тази уредба, първо, не се изисква това решение да е мотивирано писмено от фактическа и правна страна и да бъде съобщено на неговия адресат, второ, се изисква искането на посочения адресат за отмяна на решението да е от своя страна мотивирано и трето, се ограничават основанията, на които компетентният административен орган може да отмени това решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/18: Dorobantu, Заключение от 30 април 2019 г.
1) В контекста на Рамково решение 2002/584 какви са произтичащите от член 4 от Хартата минимални изисквания към условията на лишаване от свобода?
a) По-специално установен ли е в правото на Съюза „абсолютен“ минимум за размера на помещенията за лишаване от свобода, при неспазването на който във всички случаи се нарушава член 4 от Хартата?
i) При определянето на частта от площта на помещението за лишаване от свобода за един човек от значение ли е обстоятелството дали става въпрос за индивидуална или обща килия?
ii) При изчисляването на размера на помещението за лишаване от свобода следва ли да се приспада заетата от мебели (легло, гардероб и т.н.) площ?
iii) Какви са конструктивните изисквания, които с оглед на конкретния случай могат да се окажат от значение за отговора на въпроса за осигуряване на съответствието с правото на Съюза на условията на лишаване от свобода
Какво би могло да е значението на осигурения пряк (или непряк) достъп от килията например до санитарни инсталации или други помещения, както и на обстоятелството, че килията е снабдена по-специално със студена и топла вода, с отопление, с осветление и т.н.?
б) Доколко за преценката има роля различният „режим за изпълнение на наказанието“, и по-специално времето на отключване на килията и обхватът на свободата на придвижване в рамките на затвора?
в) Може ли, както това прави решаващият съдебен състав в постановения съдебен акт, с който се произнася по допустимостта на искането за предаване в конкретния случай, да бъдат взети предвид и подобренията в издаващата държава членка в правно и организационно отношение (въвеждане на институцията на омбудсман, създаване на съдилища за изпълнение на наказанията и т.н.)?
2) По кои критерии следва да се преценяват условията на лишаване от свобода от гледна точка на съответствието им с правото на Съюза
В каква степен тези критерии оказват влияние при тълкуването на понятието „реална опасност“ по смисъла на […] решение Aranyosi и Căldăraru?
a) Във връзка с това следва ли съдебните органи на изпълняващата държава членка да имат право да подлагат на всеобхватна проверка условията на лишаване от свобода в издаващата държава членка, или те следва да се ограничат до „проверка за очевидни закононарушения“?
б) В случай че при отговора на първия преюдициален въпрос Съдът стигне до извода, че в правото на Съюза са установени „абсолютни“ изисквания към условията на лишаване от свобода, може ли винаги при неосигуряване на тези минимални условия да се смята и за „безспорно“, че е налице „реална опасност“, която забранява предаването, или въпреки всичко изпълняващата държава членка има право на своя собствена преценка
Може ли в това отношение да се вземат предвид определени фактори като поддържането на обмена на правна взаимопомощ между държавите членки, ефикасността на европейското наказателно правосъдие или принципите на взаимно доверие и взаимно признаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/18: Petruchová, Заключение от 11 април 2019 г.
Следва ли член 17, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че лице като жалбоподателката в главното производство, което търгува на международния валутен пазар FOREX, като активно извършва сделки макар и чрез трето лице, което по занятие се занимава с този вид търговия, трябва да се счита за потребител съгласно посочената разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/18: Romano, Заключение от 28 март 2019 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 2, буква в) от Директива 2002/65/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба или практика като разглежданата в главното производство, която не предвижда изключване на правото на оттегляне от договора при дистанционни договори за кредит, чието изпълнение е напълно приключено от двете страни по изричното искане на потребителя, преди потребителят да е упражнил правото си на оттегляне от договора?
2) Трябва ли член 4, параграф 2, член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1, втора алинея, второ тире и параграф 6 от Директива 2002/65/ЕО да се тълкуват в смисъл, че при преценката дали е получена надлежно информацията, предвидена в националното право в съответствие с член 5, параграф 1 и член 3, параграф 1, точка 3, буква а) от Директива 2002/65/ЕО, и относно упражняването на правото на потребителя да се оттегли от договора, съгласно националното право следва да се изхожда единствено от способността за разбиране, която притежава относително осведоменият, в разумни граници наблюдателен и съобразителен среден потребител, като се вземат предвид всички релевантни факти и всички обстоятелства, съпътстващи сключването на договора?
3) При отрицателен отговор на първия и втория въпрос:
Трябва ли член 7, параграф 4 от Директива 2002/65/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна разпоредба на държава членка, която предвижда, че при уведомление за оттегляне от дистанционен договор за потребителски кредит доставчикът трябва не само да възстанови на потребителя сумата, която е получил от него по договора за дистанционна търговия, но и да му заплати обезщетение за използването на тази сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-681/17: slewo, Съдебно решение от 27 март 2019 г.
Следва ли член 16, буква д) от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че посочените в него стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, обхващат и стоки (като например матраците), които при употреба по предназначение наистина могат да влязат в пряк контакт с човешкото тяло, но търговецът може да възстанови продажбената им годност с подходящи мерки (за почистване)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) на какви изисквания трябва да отговаря опаковката на стоката, за да може стоката да се смята за запечатана по смисъла на член 16, буква д) от Директива 2011/83
и
б) при предоставянето на дължимата преди сключването на договора информация по член 6, параграф 1, буква к) от Директива 2011/83 трябва ли търговецът конкретно да посочи предмета на продажба (в случая — матрак) и факта на запечатването на стоката, когато уведомява потребителя, че при разпечатване на стоката губи правото си на отказ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/17: Pouvin и Dijoux, Съдебно решение от 21 март 2019 г.
Следва ли член 2, букви б) и в) от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че, от една страна, служител на предприятие и неговият съпруг, които сключват с това предприятие договор за заем, какъвто по принцип могат да сключват само членовете на персонала на посоченото предприятие и който е предназначен за придобиването на недвижима вещ за частни цели, следва да се считат за „потребители“ по смисъла на този член 2, буква б), и от друга страна, що се отнася до предоставянето на подобен заем, дали същото това предприятие следва да се счита за „продавач или доставчик“ по смисъла на посочения член 2, буква в)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/18: Gambino и Hyka, Заключение от 14 март 2019 г.
Трябва ли членове 16 и 18 и член 20, буква б) от Директива 2012/29 да се тълкуват в смисъл, че не допускат пострадалото лице да бъде разпитано отново пред променен съдебен състав, когато съгласно член 511, параграф 2 във връзка с член 525, параграф 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (съгласно последователно им тълкуване в практиката на върховните съдилища) една от страните по делото отказва да даде съгласие за прочитане на протоколите от показанията, дадени преди това от същото пострадало лице по същото дело пред друг съдебен състав при спазване на принципа на състезателност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.