Safjan
Съдия докладчик – Safjan
Дело C-263/20: Airhelp, Заключение от 23 септември 2021 г.
Трябва ли член 5, параграф 1, буква в), подточки i)—iii) от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че преценката дали пътникът е информиран за отмяната, трябва да се извършва само с оглед на тази разпоредба, както и че не допуска прилагането на национална правна уредба относно получаването на съобщения, която е приета с оглед на транспонирането на [Директива 2000/31] и която съдържа фикция за получаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-689/20: Banka DSK, Определение от 21 септември 2021 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой следва да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, направени от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/20: Gtflix Tv, Заключение от 16 септември 2021 г.
Трябва ли разпоредбите на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че лице, което счита, че разпространяването на злепоставящи твърдения в интернет нарушава правата му, и претендира както поправяне на данни и заличаване на информация, така и обезщетение за произтичащите от тях неимуществени и имуществени вреди, може да предяви пред съдилищата на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, искане за обезщетение на вредата, причинена на територията на тази държава членка, в съответствие с решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. [(C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 51 и 52)], или трябва да предяви иска за обезщетение пред съда, компетентен да разпореди поправянето на данните и заличаването на злепоставящите коментари, в съответствие с решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan [(C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 48)]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/20: Volkswagen Bank, Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
Следва ли член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че относно вида на кредита трябва евентуално да се посочи, че е налице свързан договор за кредит и/или договор за кредит с определен срок?
Следва ли член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че в условията за усвояването на кредита, в случай на свързани договори за кредит с оглед на финансирането на покупката на определена стока, при изплащане на сумата по кредита на продавача следва да се посочи, че кредитополучателят се освобождава от задължението си за заплащане на продажната цена до размера на изплатената сума и че продавачът е длъжен да му предаде закупената стока, ако цената е платена изцяло?
Следва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим при сключването на този договор, и конкретно да описва механизма за регулиране на лихвения процент за просрочени плащания?
Следва ли член 10, параграф 2, буква с) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че при изчисляването на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване на кредита, договорът за кредит трябва да описва конкретно и лесно разбираемо за средния потребител метода за изчисляване на това обезщетение, за да може този потребител да определи размера на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване, въз основа на представената в посочения договор информация?
Следва ли член 10, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не изисква договорът за кредит да посочва всички случаи, в които на страните по договора за кредит е признато право на прекратяване не от тази директива, а само от националното законодателство?
Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска кредиторът да направи възражение за погасено право, когато потребителят упражни правото си на отказ съгласно тази разпоредба, щом част от предвидената в член 10, параграф 2 от тази директива задължителна информация нито е посочена в договора за кредит, нито е надлежно предоставена впоследствие, независимо дали този потребител не е знаел за съществуването на правото му на отказ и не носи отговорност за това незнание?
Следва ли Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността кредиторът с основание да счита, че потребителят е злоупотребил с правото си на отказ, предвидено в член 14, параграф 1 от тази директива, когато част от предвидената в член 10, параграф 2 от тази директива задължителна информация нито е посочена в договора за кредит, нито впоследствие е надлежно предоставена, независимо дали този потребител не е знаел за съществуването на правото му на отказ?
Следва ли член 10, параграф 2, буква у) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да посочва съществената информация относно всички извънсъдебни процедури за уреждане на спорове или обезщетение, до които потребителят има достъп, и евентуално за разходите за всяка от тези процедури; обстоятелството, че оплакването или искът трябва да се подаде на хартиен носител или по електронен път; физическият или електронен адрес, на който следва да се подаде оплакването или искът, както и другите формални изисквания, на които трябва да отговаря оплакването или искът, и достатъчно ли е простото препращане в договора за кредит към достъпен в интернет процедурен правилник или към друг акт или документ, предмет на който са условията за провеждане на извънсъдебните процедури за уреждане на спорове и обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/20: SC Gruber Logistics, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Следва ли член 8 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че когато правото, уреждащо индивидуалния трудов договор, е било избрано от страните по този договор и то е различно от приложимото по силата на параграф 2, 3 или 4 от този член, следва прилагането на този член да се изключи и евентуално в каква степен?
Представляват ли правилата относно минималната работна заплата в държавата, в която работникът обичайно полага труд, „разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение съгласно правото, което при липса на избор би било приложимо“ по смисъла на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламент „Рим I“?
Следва ли член 8 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че страните по индивидуален трудов договор се считат за свободни да изберат приложимото към този договор право, дори когато клаузите на договора са допълнени от националното трудово право по силата на национална разпоредба, при условие че разглежданата национална разпоредба не задължава страните да изберат националното право като приложимо към договора право, и по принцип дори ако договорната клауза относно този избор е съставена от работодателя, като работникът само я приема?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/20: Volkswagen Bank, Заключение от 15 юли 2021 г.
1. Следва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит: а) приложимият лихвен процент за забавени плащания трябва да бъде посочен като абсолютно число при сключването на договора за кредит и като абсолютно число следва да се посочи поне приложимият референтен лихвен процент (в разглеждания случай основният лихвен процент съгласно член 247 от BGB, от който чрез добавка (в разглеждания случай пет процентни пункта съгласно член 288, параграф 1, второ изречение от BGB) се изчислява приложимият лихвен процент за забавени плащания
б) механизмът за адаптиране на лихвения процент за забавени плащания трябва да бъде разяснен конкретно, като следва да бъдат посочени поне националните разпоредби, от които може да бъде изведен начинът за адаптиране на лихвения процент за забавени плащания (членове 247, 288, параграф 1, второ изречение от BGB)?
2. Следва ли член 10, параграф 2, буква у) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да съдържа съществените формални изисквания относно оплакванията и/или правните средства за защита в извънсъдебни процедури за уреждане на спорове и/или обезщетения
Недостатъчно ли е в това отношение да се направи препращане към достъпен в интернет процедурен правилник, приложим към извънсъдебните процедури за уреждане на спорове и/или обезщетения?
3. Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че кредиторът може да направи възражение за погасяване срещу упражняването на правото на отказ на потребителя, ако част от предвидената в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 задължителна информация нито е надлежно посочена в договора за кредит, нито впоследствие е надлежно предоставена, и следователно срокът за отказ съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 не е започнал да тече
Може ли това право на отказ да бъде упражнено след пълното изпълнение на договора?
4. Може ли кредиторът да се позове на принципа на ЕС на забрана на злоупотреба с право, за да попречи на потребителя да упражни правото си на отказ от договора, предвидено в член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48, само защото вече е изтекъл значителен период от време от сключването на договора, при което необходимата информация не е била предоставена от кредитора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/20: Volvo и др., Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, според който срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка „[…] по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, да се тълкува в смисъл, че урежда само международната компетентност на съдилищата на държавата членка, където се намира това място, поради което националният съд, който има териториална компетентност в рамките на тази държава, следва да се уточни въз основа на вътрешните процесуалноправни норми, или тази разпоредба трябва да се разглежда като разпоредба със смесен характер, която следователно определя пряко както международната компетентност, така и вътрешната териториална компетентност, без да е необходимо позоваване на вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/20: Bank Sepah, Заключение от 17 юни 2021 г.
1) Трябва ли член 1, букви з) и й) и член 7, параграф 1 от Регламент [№ 423/2007], член 1, букви и) и з) и член 16, параграф 1 от Регламент [№ 961/2010], както и член 1, букви к) и й) и член 23, параграф 1 от Регламент [№ 267/2012] да се тълкуват в смисъл, че не допускат налагането върху замразени активи, без предварително разрешение от компетентния национален оран, на мярка, която не води до възлагане, като обезпечителния или изпълнителния запор, предвидени от френския кодекс на гражданските изпълнителни производства?
2) От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че основанието за възникване на подлежащото на събиране вземане към лицето или образуванието, чиито активи са замразени, няма нищо общо с иранската ядрена и балистична програма и предхожда [Резолюция 1737 (2006)]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/21: Republika Slovenija (Rétention d’un demandeur de protection internationale), Определение от 3 юни 2021 г.
Какви са кумулативните условия за прилагане на основанието за задържане по член 8, параграф 3, първа алинея, буква г) от Директива 2013/33/ЕС?
Какво следва да се разбира под „обективни критерии“ при обосноваване на презумпцията, че молбата за международна закрила е подадена единствено с цел да се забави или затрудни изпълнението на решението за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/20: ALTI, Съдебно решение от 20 май 2021 г.
Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че солидарната отговорност на регистрираното лице — получател по облагаема доставка, за невнесения от неговия доставчик ДДС включва, освен главното задължение за ДДС на доставчика, и акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата на длъжника до датата на издаване на Ревизионния акт, който я установява, съответно — до погасяване на задължението?
Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в член 16, алинея 3 [от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс], според която отговорността на трето лице за невнесени данъци от данъчнозадълженото лице, обхваща данъците и лихвите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.