Rosas
Съдия докладчик – Rosas
Дело C-76/15: Vervloet и др., Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Трябва ли членове 2 и 3 от Директива 94/19/ЕО, евентуално във връзка с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с общия принцип на равенство, да се тълкуват в смисъл, че:
a) възлагат задължение на държавите членки да гарантират дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, по същия начин както гарантират депозитите;
б) не допускат държава членка да възложи на институцията, която отговаря частично за гарантирането на посочените в тази директива депозити, да гарантира — също до размер на 100 000 EUR — дяловете на физически лица, членове в действаща във финансовия сектор лицензирана кооперация?
Съвместимо ли е Решение 2014/686/ЕС на Комисията от 3 юли 2014 година относно държавна помощ SA.33927 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Белгия — Гаранционна схема за защита на дяловете на съдружниците физически лица на финансови кооперации, с членове 107 ДФЕС и 296 ДФЕС, доколкото то определя като нова държавна помощ гаранционната схема, която се разглежда с него?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместимо ли е Решение 2014/686 с член 108, параграф 3 ДФЕС, ако това решение се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ e приведена в действие преди 3 март 2011 г. или преди 1 април 2011 г. или на една от тези две дати, или обратно, то е съвместимо, ако се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ е приведена в действие на по-късна дата?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да приема мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г., ако тази мярка привежда в действие държавна помощ или представлява държавна помощ, която вече е била приведена в действие, и Комисията все още не е била уведомена за тази държавна помощ?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да приеме, без да уведоми предварително Комисията, мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г., ако тази мярка представлява държавна помощ, която все още не е била приведена в действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-628/15: The Trustees of the BT Pension Scheme, Заключение от 21 декември 2016 г.
1) Като се има предвид, че в отговора си на четвъртия въпрос в решение от 12 декември 2006 г. по дело [Test Claimants in the FII Group Litigation (C–446/04 EU:C:2006:774)] Съдът е приел, че членове 43 и 56 от Договора за ЕО — понастоящем членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз — не допускат правна уредба на държава членка, която разрешава на дружества — местни лица, разпределящи на своите акционери дивиденти, произтичащи от получени от тях дивиденти с чуждестранен произход, да изберат режим на облагане, който им позволява да получат обратно авансово платения корпоративен данък, но първо, задължава тези дружества да платят този авансов корпоративен данък и да поискат възстановяване впоследствие и второ, не предвижда данъчен кредит за техните акционери, макар тези акционери да биха имали такъв в случай на разпределение, извършено от дружество — местно лице, въз основа на дивиденти с национален произход: предоставя ли правото на Съюза права на тези акционери на основание член 63 ДФЕС или на друго основание, когато те получават дивиденти, които дружеството е избрало да бъдат изплащани по този режим, по-специално когато акционерът е местно лице в същата държава членка като разпределящото дивидентите дружество?
2) Ако посоченият в първия въпрос акционер няма права по член 63 ДФЕС, може ли същият да изтъкне нарушение на правата, които членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС предоставят на разпределящото дивидентите дружество?
3) Ако на първия или втория въпрос се отговори, че правото на Съюза предоставя права на акционера или той може да се позовава на него, налага ли правото на Съюза някакви изисквания относно вътрешноправните средства за защита, с които акционерът трябва да разполага?
4) Имат ли значение за отговорите на Съда на горните въпроси обстоятелствата, че:
a) акционерът не дължи данък върху доходите в държавата членка за получените дивиденти, така че при разпределение, извършено от дружество — местно лице, извън горепосочения режим, данъчният кредит, на който акционерът има право съгласно вътрешното законодателство, може да доведе до изплащането на този кредит от държавата членка на акционера;
б) националният съд е решил, че нарушаването на правото на Съюза от разглежданата вътрешна правна уредба не е достатъчно съществено, за да възникне задължение на държавата членка за поправяне на вредите по отношение на разпределящото дивиденти дружество в съответствие с принципите, установени в решение [от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C–46/93 и C–48/93, EU:C:1996:79)]; или че
в) само в някои случаи дружеството, разпределящо дивидентите в рамките на горепосочения режим, може да е увеличило размера на разпределяните от него суми на всички акционери, така че да им изплати сума, равна на тази, която данъчно освободен акционер би получил при плащането на дивиденти извън този режим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/14: Breyer, Определение от 6 декември 2016 г.
Подлежи ли на корекция правописна грешка в немската езикова версия на решение на Съда по реда на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/15: Freitag, Заключение от 24 ноември 2016 г.
Трябва ли членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че органите на държава членка са длъжни да признаят промяна в името на гражданин на тази държава, когато той същевременно е гражданин и на друга държава членка и в тази друга държава членка придобие (възстанови) първоначалното си фамилно име, получено при раждането му, без промяната в името да е обусловена от промяна в семейно-правния му статут, при положение че името не е придобито по време на обичайното пребиваване на гражданина в другата държава членка и че е променено по негово искане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/14: Breyer, Съдебно решение от 19 октомври 2016 г.
Трябва ли член 2, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че адрес по интернет протокол (IP адрес), който се запазва от доставчик на [онлайн медийни] услуги при влизане в неговия интернет сайт, представлява за него лични данни и когато трето лице (в случая — доставчикът на услугата за достъп) разполага с допълнителната информация, необходима за идентифицирането на съответното лице?
Допуска ли член 7, буква е) от [тази директива] разпоредба от националното право, съгласно която доставчикът на [онлайн медийни] услуги може да събира и използва лични данни за ползвател без неговото съгласие само доколкото е необходимо, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на електронна медия от съответния ползвател, и съгласно която целта за осигуряване на общата функционална способност на електронната медия не може да оправдае използването на данните след края на съответното действие на ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/14: Bogendorff von Wolffersdorff, Определение от 6 октомври 2016 г.
Възможно ли е, съгласно процесуалните правила на Съда, поправяне на съдебно решение поради допусната фактическа грешка в имената на страна в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/14: Bogendorff von Wolffersdorff, Определение от 6 октомври 2016 г.
Приложим ли е член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда във връзка с поправка на съдебно решение при явна фактическа грешка, произтичаща от информация, предоставена от националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/14: A и др., Заключение от 29 септември 2016 г.
1. Разполагат ли жалбоподателите в настоящото производство безспорно с право, по-специално на основание на член 47 от [Хартата], да подадат съгласно член 263 ДФЕС от свое име жалба пред Общия съд за отмяната на Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото вследствие на него LTTE е включена в [списъка по член 2, параграф 3]?
2. а) Като се има предвид също съображение 11 на Рамково решение 2002/475/ПВР, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични престъпления по смисъла на Рамковото решение?
б) При положителен отговор на въпрос 2а, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични актове по смисъла на Обща позиция 2001/931/ОВППС и на Регламент № 2580/2001?
3. Могат ли действията, въз основа на които с Регламент за изпълнение № 610/2010 LTTE е включена в [списъка по член 2, параграф 3], да се считат за действия на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право?
4. След като се вземе предвид отговорът на въпросите 1, 2а, 2б и 3, валиден ли е Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото чрез него LTTE е включена в [списъка по член 2, параграф 3]?
5. При положителен отговор на въпрос 4, в този случай невалидността разпростира ли се върху предишните и следващите решения на Съвета за актуализиране на [списъка по член 2, параграф 3], доколкото чрез посочените решения LTTE е включена в този списък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-595/15: NIOC и др./Съвет, Съдебно решение от 22 септември 2016 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС, когато в регламента не е посочена изрично правната му основа?
Допустимо ли е приемането на мерки за изпълнение на индивидуални ограничителни мерки на основание член 291, параграф 2 ДФЕС, вместо на основание член 215 ДФЕС, и изпълнени ли са условията за това?
Достатъчно ли е мотивирано решението на Съвета да си запази изпълнителна компетентност по член 291, параграф 2 ДФЕС при приемането на спорния регламент?
Съвместими ли са формулировките на член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква д) от Регламент № 267/2012 с принципите на правната сигурност и предвидимост на правото?
Отговаря ли критерия за „асоциирано лице“ на изискванията на принципите на правовата държава и правото на Европейския съюз?
Правилно ли е приложен критерият за „асоциирано лице“ по отношение на жалбоподателите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/14: Rendón Marín, Съдебно решение от 13 септември 2016 г.
Следва ли член 21 ДФЕС и Директива 2004/38, от една страна, както и член 20 ДФЕС, от друга страна, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, според която е задължително на гражданин на трета държава автоматично да се откаже разрешение за пребиваване на територията на съответната държава членка, когато този гражданин е осъждан, въпреки че той издържа сам две ненавършили пълнолетие деца, които са граждани на Съюза и пребивават с него в тази държава членка от раждането си, без да са упражнявали правото си на свободно движение, а този отказ ще принуди децата да напуснат територията на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.