Rosas
Съдия докладчик – Rosas
Дело C-76/15: Vervloet и др., Заключение от 2 юни 2016 г.
1. Трябва ли членове 2 и 3 от Директива 94/19/ЕО, евентуално във връзка с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с общия принцип на равенство, да се тълкуват в смисъл, че a) те възлагат задължение на държавите членки да гарантират дяловете в кооперациите, на които е издадено разрешение за упражняване на дейност във финансовия сектор, по същия начин, както се гарантират депозитите
б) те не допускат държава членка да разпореди на институцията, на която частично е възложено гарантирането на посочените в тази директива депозити, да гарантира — също до размер на 100000 EUR — дяловете на физически лица, членове в кооперация, на която е издадено разрешение за упражняване на дейност във финансовия сектор?
2. Съвместимо ли е Решение 2014/686/ЕС с членове 107 ДФЕС и 296 ДФЕС, доколкото то определя като нова държавна помощ гаранционната схема, която се разглежда с него?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли член 107 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че схема за предоставяне на държавна гаранция на физически лица, членове в кооперации, на които е издадено разрешение за упражняване на дейност във финансовия сектор — каквато схема е предвидена с член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона за националната банка — представлява нова държавна помощ, за която трябва да бъде уведомена Европейската комисия?
4. При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместимо ли е Решение 2014/686 с член 108, параграф 3 ДФЕС, ако това решение следва да се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ e приведена в действие преди 3 март 2011 г. или преди 1 април 2011 г. или на една от тези две дати, или обратно, ако това решение следва да се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ е приведена в действие на по-късна дата?
5. Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка да приема мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона за националната банка, ако тази мярка привежда в действие държавна помощ или представлява държавна помощ, която вече е била приведена в действие, и Европейската комисия все още не е била уведомена за тази държавна помощ?
6. Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка, без тя да уведоми предварително Европейската комисия, да приема мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона за националната банка, ако тази мярка представлява държавна помощ, която все още не е била приведена в действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/15: National Iranian Gas Company/Съвет, Определение от 1 юни 2016 г.
Как се разпределят съдебните разноски при отказ от жалба и липса на искане за разноски от другата страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/14: Lounani, Заключение от 31 май 2016 г.
1) Трябва ли член 12, параграф 2, буква в) от [Директивата за признаването] да се тълкува в смисъл, че за да може да се приложи предвидената в него клауза за изключване, е необходимо непременно търсещото убежище лице да е било осъдено за едно от терористичните престъпления, предвидени в член 1, параграф 1 от [Рамковото решение], транспонирано в Белгия със Закона от 19 декември 2003 г. за терористичните престъпления?
2) При отрицателен отговор, могат ли деяния като посочените в точка 5.9.2 от обжалваното решение (решение № 96.933 на [CCE]), прието на 12 февруари 2013 г., които са вменени на Mostafa Lounani с присъда от 16 февруари 2006 г. на [Tribunal correctionnel] и за които той е бил осъден за участието си в терористична организация, да се считат за деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации по смисъла на член 12, параграф 2, буква в) от [Директивата за признаването]?
3) В рамките на разглеждането във връзка с изключването на търсещо международна закрила лице поради участието му в терористична организация, осъждането му като член на ръководството на терористична организация, с което се установява, че търсещото международна закрила лице нито е извършило, нито се е опитвало да извърши, нито е заплашвало да извърши терористичен акт, достатъчно ли е, за да се установи наличието на вменен на търсещото закрила лице акт на участие или подбудителство по смисъла на член 12, параграф 3 от [Директивата за признаването], или е необходимо да се извърши отделно разглеждане на деянията по случая и да се докаже участието му в извършването на терористично престъпление или в подбудителство за терористично престъпление, посочено в член 1 от [Рамковото решение]?
4) В рамките на разглеждането във връзка с изключването на търсещо международна закрила лице поради участието му, евентуално като ръководител, в терористична организация, актът на подбудителство или на участие, посочен в член 12, параграф 3 от [Директивата за признаването], трябва ли да се отнася до извършването на терористично престъпление, така както то е посочено в член 1 от [Рамковото решение], или може да се отнася до участието в терористична група по член 2 от посоченото [решение]?
5) Що се отнася до тероризма, възможно ли е да се извърши предвиденото в член 12, параграф 2, буква в) от [Директивата за признаването] изключване от международната закрила при липсата на извършване, на подбудителство или на участие в акт на насилие, характеризиращ се с особена жестокост, като посочените в член 1 от [Рамковото решение]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/15: Rosneft, Заключение от 31 май 2016 г.
1) Като се имат предвид по-специално член 19, параграф 1 ДЕС, член 24 ДЕС, член 40 ДЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 275, втора алинея ДФЕС, компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС относно валидността на член 1, параграф 2, букви б), в) и г), член 1, параграф 3, членове 4 и 4а, член 7 и приложение III към Решение 2014/512/ОВППС?
2) a) Невалидни ли са една или повече от следните разпоредби (наричани по-нататък „приложимите мерки“) от Регламента на ЕС и доколкото Съдът е компетентен, от Решението: i) членове 4 и 4а от Решение 2014/512; ii) членове 3 и 3а, член 4, параграфи 3 и 4, и приложение II към Регламент № 833/2014 (наричани по-нататък заедно „разпоредбите относно нефтения сектор“); iii) член 1, параграф 2, букви б), в) и г) и параграф 3, и приложение III към Решение 2014/512; iv) член 5, параграф 2, букви б), в) и г) и параграф 3, и приложение VI към Регламент № 833/2014 (наричани по-нататък заедно „разпоредбите относно ценните книжа и отпускането на заеми“); v) член 7 от Решение 2014/512; и vi) член 11 от Регламент № 833/2014.
2) б) В случай че приложимите мерки са валидни, противоречи ли на принципа на правната сигурност и на принципа, според който nulla poena sine lege certa, държава членка да налага наказателноправни санкции съгласно член 8 от Регламент № 833/2014, преди Съдът да изясни достатъчно обхвата на съответното нарушение?
3) В случай че приложимите забрани или ограничения, посочени във въпрос 2, буква а), са валидни: a) Понятието „финансова помощ“ по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент № 833/2014 включва ли обработване на плащания от банка или друга финансова институция
б) Забранява ли член 5 от Регламента емитирането или друг вид търговия с глобални депозитарни разписки (ГДР), емитирани на или след 12 септември 2014 г. съгласно договор за депозит с някое от образуванията, включени в списъка в приложение VI, във връзка с акции в някое от тези образувания, които са били емитирани до 12 септември 2014 г.
в) Ако Съдът счете, че съществува неяснота, която може да се преодолее адекватно чрез дадени от него допълнителни насоки, какво е правилното тълкуване на понятията „шисти“ и „води с дълбочина по-голяма от 150 метра“ съгласно член 4 от Решението и членове 3 и 3а от Регламента
По-специално, ако Съдът счете това за необходимо и уместно, може ли да предостави геоложко тълкуване на понятието „шисти“, което да се използва при прилагане на Регламента, и да изясни дали измерването на „води с дълбочина по-голяма от 150 метра“ трябва да се извърши от мястото на сондиране или от друго място?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-286/15: Latvijas propāna gāze, Съдебно решение от 26 май 2016 г.
Следва ли общи правила за тълкуване на КН 2, буква б) и 3, буква б) да се тълкуват в смисъл, че ако основният характер на продукта (GPL) се определя от всички компоненти на газовата смес в тяхната съвкупност и никой от тези компоненти не може да бъде самостоятелно посочен като фактор, който да придава основния характер на този газ, трябва да се приеме, че факторът, който придава основния характер на продукта по смисъла на общо правило за тълкуване 3, буква б) е тази субстанция, която е с най-високо процентно съдържание в сместа?
Следва ли от разпоредбата на член 218, параграф 1, буква г) от Регламент № 2454/93, че деклараторът на стоката (GPL) е длъжен да посочва с точност процентното количество на преобладаващите в сместа субстанции?
Ако деклараторът на стоката не е посочил с точност процентното количество на преобладаващите в сместа субстанции, следва ли газ, чието съдържание е 0,32 % — общо метан, етан и етилен, 58,32 % — общо пропан и пропилен, и не повече от 39,99 % — общо бутан и бутилен, да бъде класиран в позиция 2711 19 00 от Комбинираната номенклатура на Европейския съюз, както е направил деклараторът на стоката в разглеждания случай, или в позиция 2711 12 97, приложена от Valsts ieņēmumu dienests (латвийската данъчна администрация)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/16: Actega Terra/СХВП, Определение от 24 май 2016 г.
Тълкуване и приложимост на член 126 от новия процедурен правилник на Общия съд при постановяване на разпореждане без изслушване
Дали при оценката на описателния характер на марка EUIPO и Общият съд могат да се основават на доказателства и доводи, представени по време на административната процедура
Процесуални изисквания за допустимост на правните основания при обжалване пред Съда на Европейския съюз
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/16: Actega Terra/СХВП, Определение от 24 май 2016 г.
Допустимо ли е отхвърляне на жалба с мотивирано определение без устна фаза при явна недопустимост или неоснователност на основанията?
Задължен ли е Общият съд да започне устна фаза преди произнасяне по възражение за недопустимост?
Допустимо ли е повтарянето на доводи, изложени пред Общия съд, като основания за обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/14: Breyer, Заключение от 12 май 2016 г.
1. Трябва ли член 2, буква а) от Директива 95/46/ЕО […] да се тълкува в смисъл, че адрес по интернет протокол (IP адрес), който се запазва от доставчик на услуги при влизане в неговия интернет сайт, представлява за него лични данни и когато трето лице (в случая — доставчикът на услугата за достъп) разполага с допълнителната информация, необходима за идентифицирането на съответното лице?
2. Допуска ли член 7, буква е) от Директивата за защита на данните разпоредба от националното право, съгласно която доставчикът на услуги може да събира и използва лични данни за ползвател без неговото съгласие само доколкото е необходимо, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на електронна медия от съответния ползвател, и съгласно която целта за осигуряване на общата функционална способност на електронната медия не може да оправдае използването на данните след края на съответното действие на ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/15: Bank of Industry and Mine/Съвет, Съдебно решение от 12 май 2016 г.
Допустимо ли е Съветът да упражнява изпълнителни правомощия при приемането на ограничителни мерки срещу Иран въз основа на член 215 ДФЕС?
Съвместимо ли е тълкуването на понятието „финансова подкрепа за иранското правителство“ с включването на суми, изплащани от държавно дружество на иранската държава, независимо дали са данъци или дивиденти?
Спазено ли е задължението за мотивиране на акта за включване в списъка на лицата, чиито средства се замразяват?
Нарушава ли ограничителната мярка правото на собственост и принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/13: Съвет/Bank Saderat Iran, Съдебно решение от 21 април 2016 г.
Допустимо ли е юридическо лице, което евентуално представлява трета държава, да се позовава на основните права, включително правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, пред съдилищата на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране и предоставяне на достъп до уличаващите доказателства, както и правото на защита и ефективна съдебна защита на Bank Saderat Iran при приемането на ограничителните мерки?
Изисква ли правото на Съюза Съветът да извърши самостоятелна проверка на релевантността и обосноваността на доказателствата, предоставени от държавите членки, преди да приеме ограничителни мерки?
Достатъчно обосновано ли е включването на Bank Saderat Iran в списъците с ограничителни мерки въз основа на наличните мотиви и доказателства?
Може ли индивидуалното вписване на юридическо лице в регламент за ограничителни мерки да се счита за индивидуално решение, което не попада в обхвата на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.