всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Ragnemalm

Съдия докладчик – Ragnemalm

Дело C-381/96: Serneels, Заключение от 15 януари 1998 г.

Дали член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО позволява на държавите членки временно да запазят различна възраст за пенсиониране за мъже и жени, когато националното законодателство представлява стъпка към равнопоставеност между половете в областта на социалното осигуряване.
Дали член 7, параграф 1, буква а) допуска мъжете и жените, които се считат за нетрудоспособни поради възраст съответно на 65 и 60 години, да придобият безусловно право на пенсия от 60-годишна възраст, като размерът на пенсията се изчислява по различен начин според пола.
Как следва да се тълкува понятието „пенсионна възраст“ по смисъла на член 7 от Директива 79/7/ЕИО – като възрастта, на която се предоставя пенсията за осигурителен стаж и възраст, или като възрастта, на която работникът се счита за нетрудоспособен поради старост и получава заместващ доход, който изключва други социалноосигурителни обезщетения с такъв характер.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-378/96: Van Looveren, Заключение от 15 януари 1998 г.

Член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО допуска ли държавите членки временно да определят различна възраст за пенсиониране за мъже и жени във връзка с правото на пенсия поради възраст, когато законодателна промяна представлява стъпка към равнопоставеност между половете в областта на социалното осигуряване?
Член 7, параграф 1, буква а) допуска ли мъже и жени, които от 65-годишна (за мъжете) и 60-годишна възраст (за жените) се считат за неработоспособни поради възраст и губят правото си на други социалноосигурителни обезщетения, да могат да претендират безусловно право на пенсия от 60-годишна възраст, като размерът на пенсията се изчислява по различен начин в зависимост от пола?
Как следва да се тълкува понятието „възраст за пенсиониране“ по смисъла на член 7 от Директива 79/7/ЕИО – като възрастта, която поражда право на пенсия, или като възрастта, в която работникът според националните критерии се счита за неработоспособен поради възраст и получава заместващ доход, който изключва други социалноосигурителни обезщетения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-377/96: De Vriendt и др./Rijksdienst voor Pensioenen и др., Заключение от 15 януари 1998 г.

1. Следва ли член 7 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 г. да се тълкува в смисъл, че оставя на държавите членки свободата да определят различно за мъжете и жените възрастта, на която те съответно се считат за нетрудоспособни поради старост с оглед придобиване на право на пенсия за наети работници, и съответно да изчисляват тези пенсии по различен начин, както е посочено в настоящото решение?
2. Следва ли този член да се тълкува в смисъл, че не допуска мъже и жени, които се считат за нетрудоспособни поради старост съответно от 65- и 60-годишна възраст и които от тази възраст също така губят правото си на социалноосигурителни обезщетения, като обезщетения за безработица, да претендират безусловно право на пенсия от 60-годишна възраст, като размерът на пенсията се изчислява по различен начин в зависимост от това дали лицето е мъж или жена?
3. Следва ли изразът „пенсионна възраст“ по смисъла на член 7 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 г. да се разбира като възрастта, която дава право на пенсия, или като възрастта, на която работникът се счита съгласно националните критерии за нетрудоспособен поради старост и получава заместващ доход, изключващ други социалноосигурителни обезщетения от същия вид?
Може ли този израз да се тълкува като обхващащ и двете горепосочени определения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-325/96: Fábrica de Queijo Eru Portuguesa/Subdirector-Geral das Alfândegas, Съдебно решение от 16 декември 1997 г.

Следва ли член 28 от Регламент (ЕИО) № 3677/86 на Съвета от 24 ноември 1986 г. да се тълкува в смисъл, че предвиденият в него шестмесечен срок не може да бъде удължаван?
Или тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че общото правило за предоставяне на удължаване, предвидено в член 27 от този регламент и във втората алинея на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1999/85 на Съвета от 16 юли 1985 г., се прилага и по отношение на този срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-341/96: Комисия/Германия, Съдебно решение от 16 декември 1997 г.

Нарушени ли са задълженията на Федерална република Германия по член 34 от Директива 93/36/ЕИО, като не са приети в предвидения срок всички необходими закони и подзаконови актове за транспониране на директивата?
Изпълнено ли е задължението за незабавно уведомяване на Комисията за мерките, приети за транспониране на Директива 93/36/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-316/96: Комисия/Италия, Съдебно решение от 16 декември 1997 г.

Нарушени ли са задълженията на Италианската република по Директиви 93/53/ЕИО, 93/113/ЕО и 93/114/ЕО, като не са приети в срок необходимите национални мерки за тяхното транспониране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-56/97: Комисия/Франция, Заключение от 16 декември 1997 г.

Неизпълнение на задължението за приемане в предвидения срок на необходимите разпоредби за транспониране на Директива 93/119/ЕО на Съвета от 22 декември 1993 година относно защитата на животните по време на клане или умъртвяване.
Неизпълнение на задължението за уведомяване на Комисията относно приетите национални мерки за транспониране на Директивата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-42/96: Immobiliare SIF/Amministrazione delle Finanze dello Stato, Съдебно решение от 11 декември 1997 г.

При тълкуване на членове 4, 7 и 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал, изменена с Директива 73/80/ЕИО на Съвета от 9 април 1973 година, приложими ли са тези разпоредби при обстоятелствата, изложени от ищеца?
Изключва ли прилагането на тези разпоредби налагането на други данъци, по-специално данъците, наложени от Италианската служба по вписванията, включително Invim (общинският данък върху увеличението на стойността на недвижимите имоти), и ако да, приложима ли е ставка от 2% или намалената ставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-347/96: Solred/Administración General del Estado, Заключение от 23 октомври 1997 г.

1) Следва ли член 10 от Директива 69/335 на Съвета от 17 юли 1969 г. (с изменението, внесено с Директиви 73/79 и 73/80 от 9 април 1973 г., 74/553 от 7 ноември 1974 г. и 85/303 от 10 юни 1985 г.), и по-специално членове 4, параграф 1, буква а), 5, параграф 1, буква а), 7 и 10, да се тълкува в смисъл, че ако законодателството на държава членка предвижда облагане с данък при учредяване на акционерно дружество в размер на 1 %, изчисляван във всички случаи върху номиналната стойност на капитала, дори когато този капитал не е изцяло внесен, не може впоследствие да се наложи данък от 0,5 % върху вноската на частта от капитала, която не е била внесена по-рано?
2) Прилага ли се ограничението по член 10 от Директива 69/335 и в случай, когато второто плащане на данъка не се отнася конкретно до вноската на капитала, а се дължи поради документа, удостоверяващ тази вноска, когато съставянето на този документ е задължително съгласно националното дружествено право и ставката от 0,5 % се отнася конкретно до размера на вноската, удостоверена в документа?
3) Има ли пряко действие посочената Директива 69/335 (с измененията) и засяга ли, и евентуално има ли предимство пред разпоредбите на националното право, ако тези разпоредби не могат да бъдат тълкувани по начин, съвместим с Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-203/96: Chemische Afvalstoffen Dusseldorp и др./Minister van Volkshuisvesting, Ruimtelijke Ordening en Mi…, Заключение от 23 октомври 1997 г.

1. (a) Като се имат предвид разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 259/93 от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превозите на отпадъци в рамките, във и извън Европейската общност и Директива 75/442/ЕИО от 15 юли 1975 година относно отпадъците (с изменението, внесено с Директива 91/156/ЕИО), разглеждани във взаимовръзка, прилагат ли се принципите на самодостатъчност и близост само по отношение на превоза между държавите членки на отпадъци за обезвреждане или също и за отпадъци за оползотворяване?
(б) Ако Съдът на Европейските общности приеме, че Регламент (ЕИО) № 259/93 и Директива 75/442/ЕИО не предвиждат прилагането на принципите на самодостатъчност и близост по отношение на превоза между държавите членки на отпадъци за оползотворяване, може ли член 130т от Договора за ЕО да послужи като основание за правила като тези, съдържащи се в съответната част на Дългосрочния план за обезвреждане на опасни отпадъци от юни 1993 година, изготвен от нидерландското правителство?
2. В посочения по-горе Дългосрочен план принципите на самодостатъчност и близост намират конкретен израз в стремежа към възможно най-качествения метод на обезвреждане (включително оползотворяване) и непрекъснатост на обезвреждането. Представлява ли това правилно прилагане на тези принципи?
3. (a) Доколкото критериите, установени в Дългосрочния план за възражение срещу износа на отпадъци за оползотворяване, са сами по себе си допустими, представлява ли това мярка с равностоен ефект на количествено ограничение по смисъла на член 34 от Договора за ЕО и има ли някакво оправдание за нея?
(б) В този контекст, ако принципите на самодостатъчност и близост могат да се прилагат по отношение на отпадъци, предназначени за оползотворяване, има ли значение дали тези принципи се прилагат предимно в рамките на Общността като цяло или изключително на национално равнище?
4. Съвместими ли са изключителните права за изгаряне на опасни отпадъци, предоставени от нидерландския орган на AVR Chemie CV в Секторен план 10 от Част II на Дългосрочния план, с член 90, параграфи 1 и 2 във връзка с член 86 от Договора за ЕО, като се имат предвид мотивите за такова предоставяне, изложени в Дългосрочния план?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1121314151621 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form