Ragnemalm
Съдия докладчик – Ragnemalm
Дело C-219/95: Ferriere Nord/Комисия, Съдебно решение от 17 юли 1997 г.
Тълкувано ли е правилно изискването по член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО относно необходимостта споразумението да има едновременно антиконкурентна цел и ефект?
Достатъчно ли е установено, че разглежданите споразумения могат да засегнат търговията между държавите членки, или е необходимо да се докаже действително въздействие?
Правилно ли е оценена връзката между пазара на заварена стоманена мрежа и този на телен прът при преценката за ограничаване на конкуренцията?
Спазени ли са изискванията на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 относно определянето и размера на наложената глоба, включително вземането предвид на релевантни смекчаващи обстоятелства и икономическия контекст?
Допустимо ли е във фазата на репликата да се въвежда ново основание, свързано с обезценяването на италианската лира спрямо ЕКЮ, без да е доказано, че това е нов факт, възникнал в хода на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/95: SCI Parodi/Banque de Bary, Съдебно решение от 9 юли 1997 г.
Що се отнася до периода, предхождащ влизането в сила на Директива 89/646/ЕИО на Съвета от 15 декември 1989 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно започването и упражняването на дейността на кредитните институции и за изменение на Директива 77/780/ЕИО, следва ли членове 59 и 61, параграф 2 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което изисква разрешение за предоставяне на банкови услуги, по-специално за отпускане на ипотечен кредит, когато съответната банка е установена в друга държава членка, където вече е получила разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/96: Immobiliare SIF/Amministrazione delle Finanze dello Stato, Заключение от 26 юни 1997 г.
1) Прилагат ли се членове 4, 7 и 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал, изменена с Директива 73/80/ЕИО на Съвета от 9 април 1973 година, в обстоятелствата, изложени от ищеца
2) Изключва ли прилагането на тези разпоредби налагането на каквито и да било други данъци, по-специално данъците, наложени от Регистърната служба на Падуа, включително Invim (Общински данък върху увеличението на стойността на недвижимите имоти) и, ако е така, приложимата ставка ли е 2% или намалената ставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/95: Savini, Съдебно решение от 25 юни 1997 г.
Включва ли понятието „отпадък“ по смисъла на правото на Европейския съюз материали и предмети, които могат да бъдат икономически използвани, включително когато те са предмет на търговски сделки или са вписани в официални или частни ценови листи?
Могат ли определени форми на третиране на отпадъци, като съхранение с цел обезвреждане, депониране в земни изкопи или изгаряне, да бъдат изключени от приложното поле на правото на Европейския съюз относно отпадъците, ако водят до получаване на материали, които могат да бъдат използвани повторно?
Допустимо ли е класифицирането на определени видове отпадъци като „остатъчни продукти“, които могат да бъдат използвани повторно, без да се уточняват техните характеристики и по-нататъшна употреба, и по този начин да се изключат от приложното поле на правото на Европейския съюз относно отпадъците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/94: Tombesi и др., Съдебно решение от 25 юни 1997 г.
Изключва ли понятието „отпадъци“ по смисъла на член 1 от Директива 75/442/ЕИО, изменена с Директива 91/156/ЕИО, на което се позовава член 1, параграф 3 от Директива 91/689/ЕИО и член 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 259/93, вещества и предмети, които са годни за икономическо повторно използване, дори когато съответните материали могат да бъдат предмет на търговска сделка или са вписани в публични или частни търговски списъци
По-специално, представляват ли процес на деактивация, насочен единствено към обезвреждане на отпадъците, депониране в кухини или насипи и изгаряне на отпадъци операции по обезвреждане или оползотворяване, попадащи в обхвата на посочените по-горе разпоредби на Общността
Без значение ли е обстоятелството, че дадено вещество е класифицирано като повторно използваем остатък, без да са определени неговите характеристики или предназначение
Същото ли се отнася и за смилането на отпадъчно вещество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/94: Muzi, Съдебно решение от 25 юни 1997 г.
Включва ли понятието „отпадък“ по смисъла на Директива 75/442/ЕИО (с измененията), Директива 91/689/ЕИО и Регламент (ЕИО) № 259/93 материали и предмети, които могат да бъдат икономически използвани или търгувани, включително когато са вписани в официални или частни ценови листи?
Могат ли определени операции с отпадъци, като съхранение с цел обезвреждане, депониране в теренни понижения или повишения, или изгаряне, да бъдат изключени от приложното поле на правото на Европейския съюз относно отпадъците, ако водят до получаване на материали, които могат да бъдат използвани повторно?
Допустимо ли е дадена категория отпадъци да бъде класифицирана като „остатъчен продукт“, който може да се използва повторно, без да се уточняват неговите характеристики и последваща употреба, и по този начин да бъде изключена от приложното поле на правото на Европейския съюз относно отпадъците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-330/94: Santella, Съдебно решение от 25 юни 1997 г.
Включва ли понятието „отпадък“ по смисъла на Директива 75/442/ЕИО, изменена с Директива 91/156/ЕИО, и свързаните актове материали и предмети, които могат да бъдат икономически използвани, включително когато са предмет на търговски сделки или са вписани в официални или частни ценови листи?
Могат ли дейности като съхранение с единствена цел обезвреждане, депониране в земни изкопи или насипи, както и изгаряне на отпадъци да се считат за форми на оползотворяване, които изключват приложимостта на режима за отпадъците по правото на Европейския съюз?
Може ли определен вид отпадък да бъде класифициран като остатъчен продукт, който подлежи на повторна употреба, без да се уточняват неговите характеристики и последваща употреба, и изключва ли това приложимостта на режима за отпадъците по правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/95: Fábrica de Queijo Eru Portuguesa/Alfândega de Lisboa, Съдебно решение от 17 юни 1997 г.
Следва ли подпозиция 0406 20 90 от Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 3174/88, да се тълкува в смисъл, че обхваща настъргано сирене, което при вноса, поради използвания метод на опаковане и съхранение, е в агломерирана форма и след разопаковане и излагане на въздуха се разпада на неправилни гранули
Ако не, до каква степен последващи разпоредби, по-специално съдържащите се в Регламент № 316/91, могат да повлияят на класификацията на такъв продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/97: Комисия/Италия, Заключение от 12 юни 1997 г.
Неизпълнение на задълженията по член 34, параграф 1 от Директива 93/36/ЕИО, изразяващо се в неизпълнение на задължението за приемане в установения срок или, при необходимост, за уведомяване на Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съответствие с тази директива.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/95: Van Uden Maritime/Kommanditgesellschaft in Firma Deco-Line и др., Заключение от 10 юни 1997 г.
1) Когато задължението за плащане на сума, дължима по договор, трябва да бъде изпълнено в държава — страна по Конвенцията, така че съгласно член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция кредиторът има право да предяви иск срещу неизправния длъжник пред съдилищата на тази държава с цел да получи изпълнение, макар длъжникът да е със седалище на територията на друга държава — страна по Конвенцията — имат ли съдилищата на първата държава (по същата причина) компетентност да разгледат и решат иск, предявен от кредитора срещу длъжника в обезпечително (kort geding) производство за разпореждане, с което длъжникът да бъде осъден с подлежащо на предварително изпълнение решение да заплати сума, която според съда, разглеждащ обезпечителното производство, с голяма вероятност се дължи на кредитора, или се прилагат допълнителни условия относно компетентността на съда, разглеждащ обезпечителното производство, например условието разпореждането, поискано от този съд, да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че договорът между страните съдържа арбитражна клауза и ако да, какво значение има мястото на арбитража съгласно тази клауза?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че за да има компетентност съдът, разглеждащ обезпечителното производство, разпореждането, поискано от него, трябва също така да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че разпореждането, за което се иска постановяване, трябва да може да бъде изпълнено в тази държава и необходимо ли е това условие да е изпълнено към момента на подаване на молбата за обезпечителна мярка или е достатъчно да може разумно да се очаква, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
4) Представлява ли възможността, предвидена в член 289 и сл. от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, да се подаде поради неотложна необходимост молба до председателя на Arrondissementsrechtbank за подлежащо на предварително изпълнение решение „временно“ или „обезпечително“ средство по смисъла на член 24 от Брюкселската конвенция?
5) Има ли значение за отговора на четвъртия въпрос обстоятелството, че по съществото на спора е висящо или може да стане висящо производство и ако да, има ли значение, че в същия случай е започнало арбитражно производство?
6) Има ли значение за отговора на четвъртия въпрос обстоятелството, че исканата обезпечителна мярка е разпореждане за изпълнение на парично задължение, посочено в първия въпрос?
7) Ако на четвъртия въпрос трябва да се отговори утвърдително и „съдилищата на друга държава — страна по Конвенцията имат компетентност по съществото на спора“, трябва ли член 24 и по-специално препратката в него към „такива временни ... мерки, каквито са предвидени в законодателството на [държава — страна по Конвенцията]“, да се тълкува в смисъл, че съдът, разглеждащ молбата за обезпечителни мерки, има (по тази причина) компетентност, ако има такава съгласно разпоредбите на националното си право, дори когато тези разпоредби са посочени във втора алинея на член 3 от Брюкселската конвенция, или компетентността му в този случай е обусловена от изпълнението на допълнителни условия, например исканата обезпечителна мярка да поражда действие или да може да породи действие в съответната държава — страна по Конвенцията?
8) Ако отговорът на седмия въпрос е, че за да има компетентност съдът, разглеждащ молбата за обезпечителна мярка, е необходимо също така исканата от него мярка да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че разпореждането, за което се иска постановяване, трябва да може да бъде изпълнено в тази държава и необходимо ли е това условие да е изпълнено към момента на подаване на молбата за обезпечителна мярка или е достатъчно да може разумно да се очаква, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.