всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Picarra

Съдия докладчик – Piçarra

Дело C-766/21: Парламент/Axa Assurances Luxembourg и др., Заключение от 6 юни 2024 г.

Нарушение на член 45, параграф 1, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд, относно определянето на езика на производството, като не е прието, че искът на Парламента, изготвен на френски език, е явно недопустим по отношение на NN.
Нарушение на член 123, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, относно условията за постановяване на решение в отсъствието на ответника, както и липса на мотиви, тъй като искът срещу NN е уважен, а по отношение на останалите ответници е отхвърлен, въпреки че претенциите на Парламента се основават на едни и същи правни и фактически доводи.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-677/22: Przedsiębiorstwo A. (Délai de paiement de 120 jours fixé par le débiteur), Заключение от 30 май 2024 г.

Трябва ли член 3, параграф 5 от Директива [2011/7] да се тълкува в смисъл, че за изрично договаряне от предприятията на надвишаващ 60 дни срок за плащане може да става дума единствено при договори, чиито разпоредби не са определени само от едната от страните по договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-156/23: Ararat, Заключение от 16 май 2024 г.

1) Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с член 4 [и] член 19, параграф 2 от нея, както и член 5 от Директива [2008/115] да се тълкуват в смисъл, че съдилищата — въз основа на известните им по делото обстоятелства, допълнени или изяснени в състезателно производство пред тях — са задължени служебно да проверяват за възможното неспазване на принципа на забрана за връщане
Зависи ли обхватът на посоченото задължение от това дали състезателното производство е свързано с молба за международна закрила, и съответно различен ли е обхватът на това задължение, когато рискът от връщане се преценява в контекста на приемане в държава членка и когато той се преценява в контекста на връщане?
2) Трябва ли член 5 от Директива [2008/115] във връзка с член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато решение за връщане се приема в производство, което не е свързано с молба за международна закрила, преценката дали принципът на забраната за връщане не допуска връщане, трябва да се направи преди приемането на решението за връщане
Съответно пречи ли установен риск от връщане на приемането на решение за връщане, или при това положение такъв риск представлява пречка за извеждане?
3) Възобновява ли се изпълнението на решение за връщане, ако то е спряно заради ново производство, което не е свързано с молба за международна закрила, или член 5 от Директива [2008/115] във връзка с член 19, параграф 2 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че ако в производството, в резултат на което отново е установено незаконно пребиваване, не е извършена преценка относно риска от връщане, трябва да се извърши актуална преценка на този риск и да се издаде ново решение за връщане
Различен ли е отговорът на този въпрос, ако е налице не спряно изпълнение на решение за връщане, а решение за връщане, което за дълъг период от време е останало неизпълнено от гражданина на трета страна или от органите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-734/22: Finanzprokuratur, Съдебно решение от 8 май 2024 г.

Трябва ли член 3 от Регламент [№ 2988/95] да се прилага пряко по отношение на такива претенции, с които Република Австрия иска да бъдат възстановени помощи, предоставени от нея на получателите на основание на договор по програма, представляваща агроекологична мярка съгласно Регламент [№ 1698/2005], по гражданскоправен ред, тъй като получателят е нарушил договорни задължения?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 1, трета алинея от [Регламент № 2988/95] да се тълкува в смисъл, че е налице действие, свързано с разследването или правните действия, което прекъсва срока за давност, и когато предоставящият помощта след първото извънсъдебно искане за възстановяване на суми отново, евентуално неколкократно, изпраща искане за плащане и покана за доброволно изпълнение, вместо да предяви по съдебен ред претенцията си за възстановяване на суми?
При отрицателен отговор на първия въпрос: съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с принципа на пропорционалност, прилагането на тридесетгодишен давностен срок, предвиден в националното гражданско право, по отношение на посочените в първия въпрос претенции за възстановяване на суми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-204/23: Lufthansa Linee Aeree Germaniche и др., Съдебно решение от 25 април 2024 г.

Следва ли член 11, параграф 5 от Директива 2009/12 да се тълкува в смисъл, че финансирането на независимия надзорен орган трябва да се извършва само чрез събиране на летищни такси или то може да се извършва и чрез други форми на финансиране, като например въвеждане на такса?
Следва ли таксите или вноските, които могат да се събират за финансиране на надзорния орган съгласно член 11, параграф 5 от Директива 2009/12/ЕО, да се отнасят само до конкретни услуги и разходи, които във всички случаи не са посочени в директивата, или тяхната връзка с оперативните разходи на надзорния орган съгласно бюджетите, представени и проверени от държавните органи, е достатъчна?
Следва ли член 11, параграф 5 от Директива 2009/12 да се тълкува в смисъл, че таксите могат да се събират само от лица, които са местни или са учредени съгласно правото на държавата, която е създала надзорния орган, и може ли това да се прилага и в случай на вноски, събирани за дейността на органа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-657/22: Bitulpetrolium Serv, Съдебно решение от 25 април 2024 г.

Следва ли Директива 2003/96 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които в случай на връщане в данъчния склад на енергийни продукти, предназначени за употреба като гориво за отопление, с оглед на последващата им продажба, липсата на уведомяване на компетентния орган за това връщане, както и липсата в разписките за получаване и протоколите за анулиране на фактури във връзка с тези продукти на данни за маркировката и оцветяването им водят, като санкция за неспазването на тези условия, до прилагането за същите продукти, независимо от реалната им употреба, на по-високата акцизна ставка, определена за газьола, предназначен за употреба като моторно гориво?
Следва ли член 2, параграф 1, буква а), член 63 и член 78, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които при връщане в данъчния склад на енергийни продукти, предназначени за употреба като гориво за отопление, се дължи ДДС върху сумата, установена от данъчния орган като допълнителен акциз поради прилагането за посочените продукти на акцизната ставка, определена за газьола, предназначен за употреба като моторно гориво?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-701/22: MFE, Заключение от 7 март 2024 г.

1) Трябва ли принципът за добро финансово управление да се тълкува в смисъл, че във връзка с принципа на равностойност не допуска юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел и е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕФРР, да получи лихви за забава (наказателни лихви) от публичен орган на държава членка за забавено плащане на допустими разходи за период, през който е бил в сила административен акт, който е изключвал тяхното възстановяване и който впоследствие е бил отменен със съдебно решение?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, релевантна ли е вината на бенефициера на финансирането, установено с това решение, за определянето на размера на лихвите за забава, като се има предвид, че същият публичен орган, натоварен с управлението на европейските средства, в крайна сметка е обявил всички разходи за допустими след постановяването на това решение?
3) При тълкуването на принципа на равностойност по отношение на момента, в който на бенефициера на безвъзмездно финансиране от ЕФРР се изплащат лихвите за забава, съществува ли норма от националното право, която да предвижда, че в случай на установяване на нередност, единствената последица е отказ от предоставяне на съответната финансова помощ или, в зависимост от случая, нейното отнемане (възстановяване на недължимите суми) на нивото, на което са били отпуснати, без лихва, въпреки че бенефициерът на тези суми се е възползвал от финансовата облага до момента на връщането им, и само ако това връщане не се извърши в рамките на предвидения законов срок, а именно 30 дни от уведомяването за кредитния инструмент, разпоредбите на член 42, параграфи 1 и 2 от [OUG № 66/2011] позволява получаването на лихви след изтичането на гореспоменатия срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-222/22: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Conversion religieuse ultérieure), Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.

Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която на чужденец, който е подал последваща молба, обикновено не се предоставя статут на лице с право на убежище, ако опасността от преследване се основава на обстоятелства, които чужденецът е създал по собствено решение, след като е напуснал държавата си на произход, освен ако става въпрос за разрешени в Австрия дейности, за които е установено, че представляват израз и продължение на убеждения, вече изразени в държавата на произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-255/21: Reti Televisive Italiane, Съдебно решение от 30 януари 2024 г.

Следва ли член 23, параграф 2 от Директива 2010/13 да се тълкува в смисъл, че понятието „съобщения, направени от телевизионния оператор във връзка с неговите собствени предавания“ обхваща рекламните съобщения, направени от телевизионен оператор за радиостанция, която е част от една и съща група дружества с този оператор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 167891029 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form