всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Jurimae

Съдия докладчик – Jürimäe

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че иск на синдик, назначен от съд на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, който има за предмет обявяване за относително недействителни, по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, на продажба на недвижим имот, намиращ се в друга държава членка, както и на учредената върху него ипотека, е от изключителната компетентност на съдилищата на първата държава членка?
Следва ли член 25, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че решение, с което съд на държавата членка на образуване на производството разрешава на синдика да предяви в друга държава членка иск, макар че той попада в изключителната компетентност на този съд, има за последица предоставяне на международна компетентност на съдилищата на тази друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Трябва ли член 4 от [Регламент № 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада иск — предявен пред шведски съд срещу шведско дружество от синдик на полско дружество, спрямо което в Полша се води производство по несъстоятелност — за заплащането на стоки, доставени по договор, сключен от посочените дружества преди откриването на производството по несъстоятелност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, от значение ли е фактът, че в хода на съдебното производство синдикът прехвърля спорното вземане на дружество, което замества синдика като страна в производството?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, от значение ли е фактът, че впоследствие срещу самото дружество, станало страна в производството, е открито производство по несъстоятелност?
Ако в положение като описаното в първия въпрос ответникът в съдебното производство твърди, че предявеното от синдика парично вземане срещу него трябва да се прихване с негово насрещно вземане по същия договор, попада ли тази хипотеза на прихващане в обхвата на член 4, параграф 2, буква г) [от Регламент № 1346/2000]?
Трябва ли член 4, параграф 2, буква г) във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкуват в смисъл, че разпоредбите на [този] член 6, параграф 1 се прилагат само ако правото на държавата на образуване на производството не допуска прихващането, или [посоченият] член 6, параграф 1 може да се прилага и в други обстоятелства, например когато съществува само различие между съответните правни уредби в областта на правото на прихващане, или когато не съществуват различия, но при все това в държавата на образуване на производството е отказано прихващане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 поради методологична грешка при анализа на сходството на знаците и вероятността от объркване

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Може ли страна, допусната да встъпи пред Общия съд, да бъде лишена от достъп до части от жалбата, които вече са били третирани като поверителни на първа инстанция?
Следва ли поверителното третиране, предоставено на определена информация на първа инстанция, да бъде запазено и във фазата на обжалване пред Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Заличава ли се делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при заличаване на делото вследствие оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1. Може ли да се счита, че понятието за свобода на установяването по смисъла на член 49 ДФЕС обхваща обикновеното прехвърляне на мястото на управление на дружество от една държава членка в друга?
2. При положителен отговор, в противоречие ли е с членове 49 ДФЕС, 52 ДФЕС и 54 ДФЕС национална правна уредба, която не допуска при прехвърлянето на мястото си на стопанска дейност или на мястото си на управление в Чешката република субект от друга държава членка да иска приспадане на данъчна загуба, претърпяна в другата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Може ли марка на ЕС или регистрирана в държава членка национална марка да бъде обявена за изцяло или частично недействителна, тъй като някои или всички понятия, използвани в описанието на стоките и услугите, не са достатъчно ясни и точни, за да могат компетентните органи и трети лица само въз основа на тези понятия да определят обхвата на предоставената с марката защита?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се смята, че понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща [ли] стоки, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, за да може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита?
3) Може ли да е налице недобросъвестност, ако марката е заявена само за регистрация, без намерение тя да бъде използвана за посочените стоки или услуги?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използва марката за други от посочените стоки или услуги?
5) Съвместим ли е член 32, параграф 3 от UK Trade Marks Act 1994 (Законът за марките от 1994 г., Обединено кралство) с [Директива (ЕС) 2015/2436] и предшестващите я актове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Допустимо ли е лице да встъпи в съдебно производство между институция на ЕС и физическо или юридическо лице, когато това производство е съединено с дело между същата институция и държава членка?
Как се определя понятието „интерес от изхода на делото“ по смисъла на втора алинея на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз и какви са изискванията към кандидата за встъпване?
Има ли основание да се ограничи достъпът на встъпилата страна до процесуалните документи, особено по отношение на насрещната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Може ли лице, което е бенефициент по схема за държавна помощ и има висяща жалба срещу същия акт, да встъпи в производство между Европейската комисия и друг бенефициент или държава членка, при условие че докаже интерес от изхода на делото по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Как се определя и доказва „интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато изходът на делото може да засегне правното положение на молителя?
Има ли основание да се ограничава достъпът на встъпилото лице до процесуални документи, включително по насрещна жалба, когато тя е второстепенна спрямо главната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Какви са условията за допустимост на встъпване на физическо или юридическо лице в производство пред съдилищата на Европейския съюз съгласно втора алинея на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Как се определя и какъв трябва да бъде интересът от изхода на делото, за да бъде признато правото на встъпване?
Длъжни ли са встъпилите страни да получат достъп до всички процесуални документи по делото, дори и при наличие на искане за ограничаване на достъпа от страна на една от страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1262728293079 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form