всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Ilesic

Съдия докладчик – Ilešič

Дело C-179/15: Daimler, Съдебно решение от 3 март 2016 г.

Следва ли член 5, параграф 1, буква б) от [Директива 89/104] да се тълкува в смисъл, че притежател на марка може да забрани на трето лице, посочено в съобщение в интернет, да използва знак, за който съществува вероятност от объркване с марката във връзка с услуга на третото лице, идентична на стоките или услугите, за които марката е била регистрирана, по начин, че у потребителите може да се създаде погрешно впечатление за наличието на официално търговско отношение между предприятието на третото лице и притежателя на марката, въпреки че съобщението в интернет не е било поставено от лицето, посочено в него, или от негово име или то е достъпно, въпреки че посоченото в съобщението лице е действало по необходимия разумен начин, за да го заличи, но без успех?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-43/15: BSH/EUIPO, Заключение от 1 март 2016 г.

Липса на компетентност на апелативния състав да преразгледа решението на отдела по споровете по отношение на стоки, различни от посочените в главната жалба
Нарушение на правото на изслушване и на принципа на състезателност в производството пред апелативния състав

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-35/14: Gamesa Eólica/Enercon, Определение от 25 февруари 2016 г.

Кои разходи за адвокатски хонорари се считат за възстановими по смисъла на член 144, буква б) от Процедурния правилник на Съда?
Следва ли националното законодателство относно адвокатските хонорари да се взема предвид при определяне на възстановимите разноски пред съдилищата на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-35/14: Gamesa Eólica/Enercon, Определение от 25 февруари 2016 г.

Условията, при които страна има качеството на встъпила страна по делото пред Общия съд и съответно право да обжалва решение на Общия съд пред Съда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-288/14: Ciup, Заключение от 18 февруари 2016 г.

1) Може ли член 6 [ДЕС], членове 17, 20, член 21, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът за възстановяване на забранените от правото на Съюза такси, изведен в практиката на Съда, Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа [и] Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член XV от OUG № 8/2014?
2) Може ли правото на Съюза, на което е направено позоваване в определението за отправяне на преюдициалното запитване, предмет на дело C‑200/14, както и Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Препоръка № (80) 2 на Комитета на министрите да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в [Правилник № 365/741/2014], членове 1, 2 и 3 от [OG № 22/2002] и [Наредба № 2336/2011]?
3) Може ли посочените по-горе право на Съюза и практика на Съда [решение Costanzo, 103/88, EU:C:1989:256] да се тълкуват в смисъл, че органите на националната администрация (по настоящото дело — данъчната и по въпросите на околната среда) трябва да изпълняват служебно и незабавно съдебните решения, произнесени по данъчни дела от административен характер, без да бъде необходимо получателят на възстановяването да прибягва към принудително изпълнение или към допълнителни формалности, налагани от длъжниците ответници?
4) Какъв е съгласно правото на Съюза срокът за „незабавно“ изпълнение от страна на органите на националната администрация на съдебните решения по административни данъчни дела или за прихващане на вземанията на получателите на възстановяван данък с други техни насрещни задължения към държавата?
5) Може ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че санкциите от вида на предвидените в глава II, буква б) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа (съответстващи на глобата, предвидена в член 24, параграф 3 от Закон № 554/2004) могат да се прилагат и в хипотезата на неизпълнение на имуществени задължения, определени в тежест на администрацията със съдебни решения?
6) В хипотезата на принудително изпълнение на съдебните решения, произнесени срещу публичната администрация, кои са активите, които биха могли да подлежат на запор според глава II, точка 2, буква г) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа?
Следва ли принципите на равностойност и на ефективност на правните способи за защита срещу нарушения на правото на Европейския съюз, прогласени в съдебната практика на Съда, както и правото на собственост, записано в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат вътрешноправни разпоредби, по силата на които възстановяването на таксите, събрани в нарушение на общностното право, и на съответните лихви, разпоредено с влязло в сила окончателно съдебно решение до 31 декември 2015 г., се отлага с разсрочване за период от 5 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-200/14: Câmpean, Заключение от 18 февруари 2016 г.

1) Може ли член 6 [ДЕС], членове 17, 20, член 21, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът за възстановяване на забранените от правото на Съюза такси, изведен в практиката на Съда, Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа [и] Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член XV от OUG № 8/2014?
2) Може ли правото на Съюза, на което е направено позоваване в определението за отправяне на преюдициалното запитване, предмет на дело C‑200/14, както и Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Препоръка № (80) 2 на Комитета на министрите да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в [Правилник № 365/741/2014], членове 1, 2 и 3 от [OG № 22/2002] и [Наредба № 2336/2011]?
3) Може ли посочените по-горе право на Съюза и практика на Съда [решение Costanzo, 103/88, EU:C:1989:256] да се тълкуват в смисъл, че органите на националната администрация (по настоящото дело — данъчната и по въпросите на околната среда) трябва да изпълняват служебно и незабавно съдебните решения, произнесени по данъчни дела от административен характер, без да бъде необходимо получателят на възстановяването да прибягва към принудително изпълнение или към допълнителни формалности, налагани от длъжниците ответници?
4) Какъв е съгласно правото на Съюза срокът за „незабавно“ изпълнение от страна на органите на националната администрация на съдебните решения по административни данъчни дела или за прихващане на вземанията на получателите на възстановяван данък с други техни насрещни задължения към държавата?
5) Може ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че санкциите от вида на предвидените в глава II, буква б) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа (съответстващи на глобата, предвидена в член 24, параграф 3 от Закон № 554/2004) могат да се прилагат и в хипотезата на неизпълнение на имуществени задължения, определени в тежест на администрацията със съдебни решения?
6) В хипотезата на принудително изпълнение на съдебните решения, произнесени срещу публичната администрация, кои са активите, които биха могли да подлежат на запор според глава II, точка 2, буква г) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа?
Следва ли принципите на равностойност и на ефективност на правните способи за защита срещу нарушения на правото на Европейския съюз, прогласени в съдебната практика на Съда, както и правото на собственост, записано в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат вътрешноправни разпоредби, по силата на които възстановяването на таксите, събрани в нарушение на общностното право, и на съответните лихви, разпоредено с влязло в сила окончателно съдебно решение до 31 декември 2015 г., се отлага с разсрочване за период от 5 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/15: Affum, Заключение от 2 февруари 2016 г.

1) Трябва ли член 3, [точка] 2 от Директива 2008/115/EО да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета държава пребивава незаконно на територията на държава членка и че на това основание по силата на член 2, параграф 1 от тази директива тя се прилага по отношение на него, когато този чужденец само преминава транзит като пътник в автобус, пътуващ на територията на тази държава членка, идващ от друга държава членка, част от Шенгенското пространство, и пътуващ към друга държава членка
2) Трябва ли член 6, параграф 3 от тази директива да се тълкува в смисъл, че тя допуска национална правна уредба, съгласно която незаконното влизане на гражданин на трета държава се наказва с лишаване от свобода, когато този чужденец може да бъде приет обратно от друга държава членка въз основа на споразумение или договореност, сключено/а с нея преди влизането в сила на Директивата
3) Според отговора на предходния въпрос, трябва ли тази директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която незаконното влизане на гражданин на трета държава се наказва с лишаване от свобода при същите условия както установените от [Съда на Европейския съюз] в решение [Achughbabian (C‑329/11, EU:C:2011:807)] във връзка с незаконния престой, които се отнасят до липсата на предварително наложени на заинтересованото лице принудителни мерки по член 8 от тази директива и до продължителността на неговото задържане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-75/15: Viiniverla, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.

Трябва ли при преценката дали е налице пресъздаване по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 да се вземе предвид възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен?
При преценката на наложената за защита на географското указание „Calvados“ забрана да се използва наименованието „Verlados“ за ябълкова дестилатна спиртна напитка, която се продава под това наименование на територията на страната, какво значение за тълкуването на понятието „пресъздаване“ по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 и за прилагането на този регламент имат следните обстоятелства:
а) началната част („Verla“) на наименованието „Verlados“ означава село във Финландия, което може би е познато на финландския потребител;
б) началната част („Verla“) на наименованието „Verlados“ посочва производителя на този продукт — Viiniverla;
в) „Verlados“ е произведен във Верла местен продукт, от който се продават средно няколкостотин литра годишно в ресторант, предлагащ продукти — собствено производство, и който в ограничена степен може да се достави по поръчка от държавно предприятие за разпространение на спиртни напитки по смисъла на Закона за спиртните напитки;
г) думите „Verlados“ и „Calvados“ имат от три срички една обща сричка („dos“), но последните им четири букви („ados“), т.е. половината от всичките им букви, са еднакви?
В случай че се приеме, че наименованието „Verlados“ е пресъздаване по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008, може ли неговото използване да се обоснове от някое от посочените по-горе обстоятелства или от други обстоятелства, например обстоятелството, че най-малкото у финландския потребител не може да се създаде впечатлението, че „Verlados“ е произведена във Франция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-383/15: Skype/СХВП, Определение от 20 януари 2016 г.

Прекратява ли се необходимостта от произнасяне по жалба при постигане на споразумение между страните, водещо до оттегляне на възражението и прекратяване на спора?
Как следва да бъдат разпределени разноските при прекратяване на производството поради липса на предмет вследствие на споразумение между страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-383/15: Skype/СХВП, Определение от 20 януари 2016 г.

Прекратява ли се съдебното производство пред Съда на Европейския съюз при отпадане на предмета на спора вследствие постигнато споразумение между страните и оттегляне на опозицията?
Какви са последиците за разпределението на съдебните разноски при прекратяване на производството поради липса на необходимост от произнасяне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1333435363787 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form