Gratsias
Съдия докладчик – Gratsias
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Кои са релевантните дати и обстоятелства, които следва да се вземат предвид при преценка за наличие и запазване на предмета на спора и правния интерес, когато спорът е свързан с решение, основано на по-ранно право, защитено само в Обединеното кралство, и преходният период е изтекъл по време на производството пред Общия съд?
Как правилно следва да се тълкуват и прилагат процесуалните изисквания за наличие на правен интерес и принципът на териториалност в контекста на изтичане на преходния период по Споразумението за оттегляне и съгласно релевантните разпоредби на Регламент 2017/1001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли член 18 във връзка с член 3 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която увреденото лице, предявяващо пряк иск за поправяне на вредата на своето превозно средство, причинена при използването на моторни превозни средства, срещу застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното за произшествието лице, може да получи от застрахователното предприятие единствено обезщетение в размер на действителната и настояща загуба в неговото имущество, тоест разликата между [стойността на] превозното средство в състоянието преди произшествието и [стойността на] повреденото превозно средство, плюс вече направените обосновани действителни разходи за ремонт на превозното средство и другите вече направени обосновани действителни разходи в резултат на произшествието, а ако поиска поправяне на вредата пряко от отговорното лице може да претендира от него по свой избор, вместо обезщетение, възстановяване на превозното средство в състоянието преди повреждането (ремонтиране лично от отговорното лице или от сервиз за негова сметка)?
2) При утвърдителен отговор на горния въпрос — трябва ли член 18 във връзка с член 3 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която увреденото лице, предявяващо пряк иск за поправяне на вредата на своето превозно средство, причинена при използването на моторни превозни средства, срещу застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното за произшествието лице, може да получи от застрахователното предприятие, вместо обезщетение в размер на действителната и настояща загуба в неговото имущество, тоест разликата между [стойността на] превозното средство в състоянието преди произшествието и [стойността на] повреденото превозно средство, плюс вече направените обосновани действителни разходи за ремонт на превозното средство и другите вече направени обосновани действителни разходи в резултат на произшествието, само сума, съставляваща равностойността на разходите за възстановяване на превозното средство в състоянието преди повреждането, а ако поиска поправяне на вредата пряко от отговорното лице може да претендира от него по свой избор, вместо обезщетение, възстановяване на превозното средство в състоянието преди повреждането (а не само предоставяне на средства за тази цел)?
3) При утвърдителен отговор на въпрос [1] и отрицателен отговор на въпрос [2] — трябва ли член 18 във връзка с член 3 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която застрахователното предприятие, към което собственикът на автомобил, повреден при използването на моторни превозни средства, се е обърнал за заплащане на хипотетични разходи, които не е направил, но би трябвало да направи, ако реши да възстанови превозното средство в състоянието преди произшествието, може:
a) да постави това плащане в зависимост от удостоверяването от увреденото лице, че действително възнамерява да ремонтира превозното средство по конкретен начин при конкретен механик на конкретна цена за части и услуги, и да предостави средствата за този ремонт пряко на механика (или на продавача на частите, необходими за ремонта) при условие средствата да се върнат, ако целта, за която са били изплатени, не е била постигната, или в противен случай,
б) да постави това плащане в зависимост от поемане на задължение от потребителя да докаже в уговорен срок, че е използвал изплатените средства за ремонт на автомобила, или да ги върне на застрахователното предприятие, или в противен случай,
в) след изплащането на средствата с посочване на целта на плащането (начина на използването им) и изтичането на необходимото време, в което увреденото лице може да извърши ремонт на автомобила, да поиска от него да докаже, че средствата са изразходвани за ремонт, или да ги върне,
така че да се отстрани възможността увреденото лице да се обогати вследствие на увреждането?
4) При утвърдителен отговор на въпрос [1] и отрицателен отговор на въпрос [2] — трябва ли член 18 във връзка с член 3 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която увреденото лице, което вече не е собственик на повредения автомобил, тъй като го е продало и за това е получило парична сума, поради което вече не може да ремонтира превозното средство, не може да иска от застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното за произшествието лице, да заплати разходите за ремонта, който би бил необходим, за да се възстанови повреденото превозно[…] средство в състоянието преди повреждането, а претенцията му се свежда до искане от застрахователно предприятие на обезщетение в размер на действителната и настояща загуба в неговото имущество, тоест разликата между стойността на превозното средство в състоянието преди произшествието и получената сума от продажбата му, плюс вече направените обосновани действителни разходи за ремонт на превозното средство и другите вече направени обосновани действителни разходи в резултат на произшествието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 1, параграф 1 от Директива [2016/680] да се тълкува в смисъл, че при посочване на целите изброява „предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления“ като аспекти на една обща цел?
Приложими ли са разпоредбите на [ОРЗД] спрямо Прокуратурата на Република България, поради това че събраната в качеството ѝ на „администратор“ по член 3, точка 8 от Директива […] 2016/680 информация за едно лице, отнасяща се до образувана срещу него прокурорска преписка за проверка на данни за извършено престъпление, е използвана в защитата ѝ пред съд като страна в гражданско производство — чрез съобщаване на факта на образуването ѝ или чрез представяне на материалите от нея?
При утвърдителен отговор на този въпрос, следва ли изразът „легитимни интереси“ в член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обхваща разкриването изцяло или частично на информация за едно лице, събрана в образувана срещу него прокурорска преписка за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, ако е в защита на администратора като страна в гражданско производство, и изключва ли съгласието на субекта на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Какви са изискванията към жалбоподателя за обосноваване на съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз при искане за допускане на обжалване?
В каква степен жалбоподателят следва да изложи ясно и точно твърдяното противоречие със съдебната практика и неговото влияние върху изхода на съдебното решение?
Как следва да бъде обосновано твърдяното нарушение на правото да бъде изслушан, за да се приеме, че е налице съществен въпрос за правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Явява ли се разглежданият въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза и как следва да бъде обосновано това значение от жалбоподателя?
Какви са формалните изисквания към молбата за допускане на обжалване и какво следва да съдържа тя, за да бъде приета за допустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли от правото на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата, че дори когато е в електронна форма, административното досие, което административният орган трябва да предостави в рамките на достъп до досието или съдебен контрол, трябва да е в пълен обем и с последователно номерирани страници, така че да е възможно проследяване на направените промени?
Допускат ли член 23, параграф 1 и член 46, параграфи 1—3 от Директива 2013/32 национална административна практика, която предвижда административният орган по принцип да предоставя на процесуалния представител на кандидата за убежище и на съда само извлечение от електронна система за управление на документи, което съдържа набор от непълни, неструктурирани и неподредени в хронологичен ред PDF файлове, които нямат структура и хронологична последователност на събитията и още по-малко възпроизвеждат пълното съдържание на електронното досие?
Следва ли от член 11, параграф 1 и член 45, параграф 1, буква a) от Директива 2013/32, че решението трябва да носи саморъчния подпис на служителя в решаващия орган, който го е взел, да се приложи към досието или да се връчи също на кандидата като носещ саморъчен подпис документ?
Спазено ли е изискването за писмена форма по смисъла на член 11, параграф 1 и член 45, параграф 1, буква a) от Директива 2013/32, ако решението е подписано от служителя, който го е взел, след което обаче е сканирано, а оригиналът му е унищожен, и следователно решението отговаря само отчасти на изискването за писмена форма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Може ли на втория приобретател на стока да бъде отказано право да приспада данъчен кредит във връзка с нейното придобиване, тъй като той е трябвало да знае, че при първото прехвърляне първоначалният продавач е извършил измама с ДДС, въпреки че и първият приобретател е знаел, че първоначалният продавач е извършил измама с ДДС при първото прехвърляне?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит по отношение на втория приобретател, да бъде ограничен до размера на причинената на държавния бюджет загуба на данъчни приходи вследствие на извършената данъчна измама?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: следва ли причинената на държавния бюджет загуба на данъчни приходи да се изчислява:
а) чрез сравняване на законово дължимия данък във веригата от доставки с действително определения данък,
б) чрез сравняване на законово дължимия данък във веригата от доставки с действително платения данък, или
в) по някакъв друг начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Изменението на разпоредба от нормативен акт на националното право, за която преди изменението е налице произнасяне на въззивен съд, че противоречи на действаща норма на европейското право, освобождава ли касационната инстанция от задължението да изследва действалата до изменението разпоредба, респ. от преценката дали същата съответства на ПЕС?
Приемането на въпросната разпоредба за оттеглена представлява ли ефективно правно средство за защита пред съд на права и свободи, гарантирани от правото на Съюза (в случая от чл. 9 и 10 от Директива 2012/27/ЕС), респ. представлява ли такова средство предвидената в националното право възможност преценката на съответствието на националната норма преди изменението с нормата на европейското право да се извършва само ако съдът бъде сезиран с конкретен иск за обезщетение за вреди от тази разпоредба и само спрямо лицето, подало този иск?
Ако отговорът на въпрос 2 е положителен, то допустимо ли е въпросната разпоредба да продължи да урежда обществените отношения в периода от приемането до изменението ѝ спрямо неограничен кръг лица, които не са сезирали съда с иск за обезщетение от нея, респ. преценката на съответствието на националната норма преди изменението с нормата на европейското право спрямо тези лица не е правена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Изисква ли се исковата молба да съдържа ясно, точно и последователно изложение на правните основания и аргументи, за да бъде допустима?
Възможно ли е последващо изменение на изложението на правните основания и съществените фактически и правни точки след подаване на исковата молба?
Какви са последиците при липса на достатъчно ясно и точно изложено правно основание в исковата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Какъв е решаващият момент за определяне на приложимото материално право и за преценка на наличието на относително основание за отказ при регистрация на марка – датата на подаване на заявката или моментът на решението по възражението?
Следва ли да се прави разграничение между искове за нарушение и административни производства по марки на ЕС по отношение на приложимостта на изискването за правен интерес и валидността на по-ранното право?
Какъв е обхватът и значението на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 във връзка със защитата на интересите на притежателите на по-ранни права и принципите на териториалност и единен характер на марката на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.