Cunha Rodrigues
Съдия докладчик – Cunha Rodrigues
Дело C-148/02: Garcia Avello, Заключение от 22 май 2003 г.
Следва ли принципите на правото на Общността, свързани с европейското гражданство и свободното движение на лица, закрепени по-специално в членове 17 и 18 ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат белгийският административен орган, към който е подадено искане за промяна на фамилното име на малолетни деца, пребиваващи в Белгия и притежаващи белгийско и испанско гражданство, направено на основание, без други особени обстоятелства, че тези деца следва да носят фамилното име, на което имат право съгласно испанското право и традиция, да откаже тази промяна с мотива, че този вид искания „обикновено се отхвърлят на основание, че в Белгия децата носят фамилното име на бащата си“, особено когато обичайната позиция на органа произтича от обстоятелството, че счита, че предоставянето на различно фамилно име може, в контекста на социалния живот в Белгия, да породи въпроси относно родството на съответното дете, но за да се намалят трудностите, свързани с двойното гражданство, на заявителите в тази ситуация се предлага да приемат само първото фамилно име на бащата, и че, по изключение, когато има малко връзки с Белгия или е уместно да се възстанови едно и също фамилно име между братя и сестри, може да се вземе благоприятно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/02: Vlachos, Заключение от 15 май 2003 г.
Дали сумата, която лице, предоставящо услуги на държавата въз основа на трудово правоотношение, посочва във фактурата, може да се счита за данък върху добавената стойност по смисъла на Шестата директива 77/388/ЕИО, когато доставчикът погрешно счита, че предоставя услугите като самостоятелно заето лице, докато в действителност съществува трудово правоотношение, и по указание на работодателя изчислява ДДС върху издадените от него разписки не върху общото законово възнаграждение, което получава от държавата, а така, че данъкът се счита за включен в това възнаграждение (метод на вътрешно приспадане).
Дали формалният принцип за данъка, установен в член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива 77/388/ЕИО (а именно, че ако ДДС е посочен във фактурата или друг документ, който служи като фактура, данъкът следва да бъде платен на държавата), може да бъде дерогиран, когато държавата, упражняваща съответната дейност като част от упражняването на публична власт, не действа като данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 5 от посочената директива, така че режимът на приспадане не се прилага за нея и сумата, считана за данък, не може да бъде прехвърлена и не се прехвърля върху крайния потребител, като доставчикът може да поиска възстановяване на платения от него данък след приспадане на евентуален входящ ДДС, така че да се изключи обогатяване на държавата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/02: Karageorgou и др., Заключение от 15 май 2003 г.
а) Възможно ли е да се квалифицира като ДДС по смисъла на разпоредбите на Шестата директива за ДДС (77/388/ЕИО) сумата, посочена във фактурата от лице, което предоставя услуги на държавата като наето лице, когато лицето, предоставящо тези услуги, погрешно счита, че предоставя услуги на държавата като самостоятелно заето лице, докато в действителност е наето лице и по препоръка на своя работодател начислява ДДС във фактурите, издадени от него, а не върху общите си доходи, получени от държавата, които по закон представляват данъчната основа за облагане с ДДС, впоследствие удържани от доходите му, но когато размерът на тази сума се определя върху доходите чрез вътрешен метод на приспадане и доходите се считат за включващи размера на дължимия ДДС, докато държавата намалява размера на законните доходи, изплатени на това лице, с елемента на ДДС, който се счита за включен в тях?
б) Възможно ли е да се направи отклонение от формалния принцип, уреждащ данъка, както е предвидено в член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива за ДДС (77/388/ЕИО) (т.е. когато ДДС е посочен във фактурата или друг документ, служещ като фактура, този данък е дължим на държавата), когато държавата, изпълнявайки тази дейност в изпълнение на своите публични правомощия, съгласно член 4 от посочената директива не подлежи на облагане, така че механизмът на приспадане не се прилага спрямо нея, и посоченият данък не може да бъде и не се прехвърля върху крайния потребител (а именно лицето, което сключва договор с държавата за превод на документи), като доставчикът на услуги има право на възстановяване на данъка, платен на данъчния орган след приспадане на всеки входящ данък, с цел да се избегне обогатяването на държавата в резултат на това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/02: Petrova, Заключение от 15 май 2003 г.
Дали сумата, която лице, предоставящо услуги на държавата по силата на трудово правоотношение, посочва във фактурата, може да се счита за данък върху добавената стойност по смисъла на Шестата директива 77/388/ЕИО, когато доставчикът погрешно счита, че предоставя услугите като самостоятелно заето лице, докато в действителност съществува трудово правоотношение, и по указание на работодателя си изчислява ДДС върху издадените от него разписки, не върху общото законово възнаграждение, което получава от държавата, което по закон представлява данъчната основа, а така че данъкът се определя въз основа на законовото възнаграждение по метода на вътрешното приспадане, при което възнаграждението се счита, че включва дължимия ДДС, като държавата изплаща законовото възнаграждение намалено с ДДС, който се счита за включен в него.
Дали може да се направи изключение от формалния принцип за данъка, установен в член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива 77/388/ЕИО (а именно, че ако ДДС е посочен във фактурата или друг документ, който служи като фактура, данъкът трябва да бъде платен на държавата), когато държавата, която упражнява съответната дейност като част от упражняването на публична власт, не действа като данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 5 от посочената директива, така че режимът на приспадане не се прилага за нея и сумата, считана за данък, не може да бъде прехвърлена и не се прехвърля върху крайния потребител (който е частно лице, което като договорен партньор на държавата иска превод на документи), като доставчикът може да поиска възстановяване на платения от него данък след приспадане на евентуален входящ ДДС, така че държавата да не получи обогатяване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/02: ATRAL, Съдебно решение от 8 май 2003 г.
1) Следва ли Директива 73/23/ЕИО на Съвета, Директива 89/336/ЕИО и Директива 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че
а) се прилагат по отношение на алармени системи и централи, по-специално такива, които използват радиовръзки – обикновено наричани „безжични“ алармени системи,
б) и в случай на положителен отговор, че представляват достатъчна хармонизация на областта, така че националните разпоредби относно същата област, като например член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г., задължително трябва да съответстват на директивите?
2) Ако на първия въпрос се отговори положително:
а) Следва ли член 3 от Директива 73/23/ЕИО, член 5 от Директива 89/336/ЕИО и член 6, параграф 1 от Директива 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраняват национални разпоредби, които – като член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г. – обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от процедура за предварително одобрение на части от тези алармени системи и централи, които отговарят на разпоредбите на горепосочените директиви?
б) Следва ли Директива 73/23/ЕИО, 89/336/ЕИО и 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че по отношение на алармени системи и централи определят съществените изисквания в областта на електрическата безопасност, електромагнитната съвместимост и радиосъоръженията и съответно са пречка за национални разпоредби, като наредбата от 23 април 1999 г., които обуславят пускането на пазара в Белгия на всички алармени системи и централи от други изисквания, различни от тези, предвидени в посочените директиви?
в) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като наредбата от 23 април 1999 г., които изискват частите на алармените системи и централи, които не са предмет на мерки за хармонизация на Общността, да преминат в одобрена лаборатория същите изпитвания като оборудване, което се пуска на пазара за първи път?
г) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект дава възможност на държавите членки да приемат национални разпоредби – като наредбата от 23 април 1999 г. – които обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от предварително одобрение и от изпитвания и специфични технически изисквания, само при абстрактно позоваване на императивни съображения или наложителни изисквания – като защитата на потребителите и/или обществения ред – които държавата членка счита, че не са взети предвид с мерките за хармонизация на Общността, или с други думи, без конкретно да докаже нито реалността на позоваваните императивни съображения или наложителни изисквания, нито обстоятелството, че тези изисквания вече не са взети предвид с мерките за хармонизация на Общността, и без да докаже пропорционалността на ограничителните мерки спрямо преследваната цел?
3) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
а) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които ограничават принципа на взаимно признаване до изпитванията, които алармените системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, трябва да преминат, за да получат разрешение за пускане на пазара в държава членка, вместо да прилагат принципа на взаимно признаване към самите алармени системи и централи?
б) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г., които изискват процедура за одобрение преди пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка?
в) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 2, параграф 2 от наредбата от 23 април 1999 г., които изискват национален знак за съответствие да бъде поставен върху алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка?
г) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които изискват частите на алармените системи и централи да преминат в одобрена лаборатория същите изпитвания като оборудване, което се пуска на пазара за първи път?
д) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от предварително одобрение и от изпитвания и специфични технически изисквания, само при абстрактно позоваване на императивни съображения или наложителни изисквания – като защитата на потребителите и/или обществения ред – или с други думи, без конкретно да се докаже реалността на позоваваните императивни съображения или наложителни изисквания и без да се докаже пропорционалността на ограничителните мерки спрямо преследваната цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/01: Libertel, Съдебно решение от 6 май 2003 г.
Възможно ли е един единствен специфичен цвят, който е представен като такъв или е обозначен с международно приет код, да придобие отличителен характер за определени стоки или услуги по смисъла на член 3, буква б) от Директивата?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
а) при какви обстоятелства може да се приеме, че един единствен специфичен цвят притежава отличителен характер в посочения по-горе смисъл?
б) има ли значение дали регистрацията се иска за голям брой стоки и/или услуги, вместо за конкретен продукт или услуга, или съответно за категория стоки или услуги?
При преценката на отличителния характер на определен цвят като марка, трябва ли да се вземе предвид дали по отношение на този цвят съществува общ интерес за неговата наличност, какъвто може да съществува по отношение на знаци, които обозначават географски произход?
Когато се разглежда въпросът дали знакът, за който се иска регистрация като марка, притежава отличителния характер по смисъла на член 3, буква б) от Директивата, трябва ли Benelux Trade Mark Office да се ограничи до абстрактна преценка на отличителния характер или трябва да вземе предвид всички действителни факти по случая, включително използването на знака и начина, по който е използван?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/02: Scherndl, Заключение от 10 април 2003 г.
1) Може ли при посочване на съдържанието на витамини да се говори за средна стойност по смисъла на член 1, буква к) от Директива 90/496/ЕИО на Съвета от 24 септември 1990 г. относно хранителната информация за хранителните продукти (наричана по-нататък „Директивата за хранителната информация“), когато декларираната стойност, която се основава на анализа на производителя на хранителния продукт, съгласно член 6, параграф 8, буква а) от Директивата за хранителната информация, изразява стойността, която продуктът има към момента на изтичане на минималния срок на годност?
2) Позволява ли определението за средна стойност в член 6, параграф 8 от Директивата за хранителната информация свободно определяне на референтния момент и границите на допустимите отклонения?
3) Не се прилага ли Директивата за хранителната информация, доколкото тя обхваща хранителни данни относно съдържанието на витамини, поради това че:
а) по отношение на определението за средна стойност (член 1, буква к) от Директивата за хранителната информация) и нейното изчисляване (член 6, параграф 8 от Директивата за хранителната информация) е твърде неопределена, или
б) съдържа непропорционални разпоредби спрямо целта, преследвана с директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-252/01: Комисия/Белгия, Заключение от 3 април 2003 г.
Директива 92/50/ЕИО е неприложима на основание член 4, параграф 2 от нея (специални мерки за сигурност)
Директива 92/50/ЕИО е неприложима, тъй като договорът попада в приложение I Б към нея
Липсва обосновка за възлагане на договора чрез процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление по член 11, параграф 3, буква б) от Директивата
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/00: Дания/Комисия, Съдебно решение от 20 март 2003 г.
Нарушени ли са съществени процедурни изисквания поради неспазване на правото на Дания да бъде изслушана преди приемането на обжалваното решение?
Допустимо ли е Комисията да не предостави на Дания възможност да се запознае с мненията на другите държави членки и да изрази становище по тях в рамките на процедурата по член 95, параграф 4 ЕО?
Тълкува ли правилно Комисията условията за прилагане на член 95, параграф 4 ЕО, по-специално относно възможността държава членка да поддържа по-строги национални мерки въз основа на различна оценка на риска за общественото здраве?
Дали Комисията е допуснала грешки в правото и фактите при отхвърлянето на датските разпоредби относно употребата на сулфити?
Дали Комисията е допуснала грешки в правото и фактите при отхвърлянето на датските разпоредби относно употребата на нитрити и нитрати?
Спазено ли е задължението за мотивиране и за изразяване на позиция по всички релевантни условия по член 95, параграф 6 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.